Световноизвестни български учени с международен авторитет, сред които са и двама казанлъчани, възпитаници на физика Теодосий Теодосиев, оспориха в съда разпределянето на европейските средства за наука и интелигентен растеж у нас, след като стана известно класирането на кандидатите, съобщава news.bg, позовавайки се на информация от Центъра по био и нанофотоника "Джон Атанасов".
Сред учените, които оспорват разпределението на европарите за наука са професорите по физика Иван Бъчваров и Теньо Попминчев, които са част от екип, предлагащ иновативен проект за създаването на център по био и нанофотоника "Джон Атанасов".
Създаването му е плод на усилията на световно утвърдените учени и на млади изследователи, които вече заслужиха признанието на научните среди в САЩ, Европа и Австралия. Водени от желанието да дадат летящ старт на няколко перспективни научни дисциплини у нас, те прегръщат идеята за изграждането на центъра, който да постави България на картата на авангардните научни постижения.
Екипът кандидатства пред агенцията "Наука и образование за интелигентен растеж" към МОН по европейската процедура за изграждане на центрове за компетентност, но получава занижени оценки в спорна процедура.
Първоначално проектът не е допуснат до етапа на техническа и финансова оценка поради грешки в дизайна на системата за подаване, допуснати от управляващия орган. След като екипът оспорва решението по съдебен път, Административният съд в София задължава комисията да направи такава оценка. Оценителите на проекта са от частна фирма "Прогети Плант". те преценяват, че проектът "Джон Атанасов" не е сред заслужаващите финансиране.
До момента опитите на учените да получат информация по същество за мотивите на комисията да вземе подобно решение остават без резултат.
Сред съпричастните към центъра "Джон Атанасов" е проф. Самуил Рефетов, който от десетилетия работи в САЩ, единственият българин, номиниран многократно за Нобелова награда по медицина. Част от екипа е създателят на рентгеновия лазер проф. Теньо Попминчев от Калифорнийския университет в Сан Диего - един от 10-те млади учени на бъдещето за 2016 г. в класацията на Science News, номинирани от Нобелови лауреати и членове на Националната академия на науките на САЩ. За прионса си в световен мащаб към физиката, преди месец проф. Попминчев стана и Почетен гражданин на Казанлък.
Сред основателите е и проф. Драгомир Нешев от Националния университет на Австралия - един от водещите изследователи в света по метаматериали, създател на редица съвременни изобретения и технологии на тази основа. Своя принос дава и Христо Иглев - единственият българин, ръководил проект в Мюнхенския изследователски център по фотоника "Макс Планк", по програма за стимулиране на 10-те най-добри университета в Германия, тук са и много други водещи изследователи с опит в създаване на подобни центрове.
В продължение на два месеца екипът учени се опитват да получат яснота по мотивите оценителите, които е избрала италианската фирма "Прогети Плант С.Р.Л.", спечелила обществената поръчка за провеждане на конкурса. Също и за нивото на компетентност на оценителите по обективните критерии, заложени в условията за кандидатстване - публикации в съответните научни области в световни научни журнали, цитирания на подобни публикации, регистрирани патенти и друг опит.
Запитванията на екипа са продиктувани както от съмнения за квалификацията на оценителите, така и от резерви към процеса на оценяване.
"Изпратихме няколко поредни писма с молба да ни предоставят мотивите на комисията и поне елементарна проверка от страната на управляващия орган, поне да знаем какви са ни пропуските и как да се подобрим, защото в случая реално ние сме работили да съберем и предложим "бисери", а те казват: не, това са "жълъди". Така излиза на езика на оценките, без никакъв мотив за това. Противно на европейската и световната практика, изглежда тук българската администрация по управление на еврофондовете го разглежда като конспиративна игра." - коментира доц. Иван Бъчваров, представител на СУ в центъра "Джон Атанасов". Към момента ученият оглавява изследоватлески лаборатории по лазерна физика и фемтосекундна спектроскопия към Физическия факултет.
сн. проф. Ив. Бъчваров/ БНТ/
По думите му, процедурата по оценяване в българския конкурс не е консултирана с Европейския съвет за наука (ERC) -специализиран орган към Европейската комисия, компетентен по въпросите как да се оценяват и организират проекти за върхова наука и иновации.
След двумесечно изчакване трима от учените - проф. Драгомир Нешев и д-р Христо Иглев и доц. Иван Бъчваров, завеждат жалба до МОН и до Министерския съвет, след което центърът подава иск в Административния съд на София-град.
От своя страна от Агенцията на МОН посочват, че "за проектните предложения, включени в списъка на отхвърлените проектни предложения и основанията за отхвърлянето им са издадени Решения за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ" и те са връчени на подателите на сигнала.
"Ние питаме какви са мотивите и какви са оценките на петимата оценители. Вместо това ни отговарят, че "всеки оценител е документирал своята оценка..., като е изложил мотиви за това" - не ни казват какви са те. Ние молим - проверете качеството на изпълнение на обществената поръчка за оценка, като проверите в научните бази данни информацията за всеки от петимата избрани от фирмата оценители - дали реално всеки от тях отговаря на минималните изисквания "за научен капацитет да оценява" по заложените обективни критерии. Вместо да проверят и отговорят по същество, те ни изпращат в отговора какви са очакванията им: че оценителите следва да са международно признати експерти в своята област." - коментира ситуацията доц. Бъчваров и допълва, че зададената у нас процедура не гарантира класиране според научния капацитет на кандидатите.чваров.
сн. проф. Т. Попминчев/ личен архив/ 
"За първи път получавам крайна оценка на проект в Европа или САЩ - в случая говорим в мащабите на център със собствена нова сграда, лаборатории, включително и оборудване - където анонимните рецензии на всеки един от реферите - по всеки един показател, не се предоставят на екипа от учени, независимо дали проектът е препоръчан за спонсориране или не!" - споделя проф. Попминчев.
"В критериите за класиране, науката е изолирана - от нормалните над 50% от точките за наука, в крайния вариант те са под една трета. Това е порочно и непрофесионално - дава възможност за подреждане по съображения, но не и да се гарантира развитие на науката, както е по целите на програмата." - констатира ученият, като подчертава липсата на прозрачност и възможността за корупционни практики при подобен подход към конкурса.
Той отбелязва, че по програмата на България се полагат над 200 милиона лева, от които около 100 милиона вече са загубени, тъй като оценяването продължава над година и половина. "За сравнение, в периода на разглеждане, подадох за 8 проекта в ЕС и САЩ, където интересът да се предоставят максимално бързо условия за развитие е силно осъзнат, и възможността да направим център със сходна тематика във Виена, а не в София, е по-реален." - казва проф. Теньо Попминчев.
Междувременно стана ясно, че и други екипи, водени от авторитетни учени със сериозна научна продукция и резултати, са получили учудващо ниски оценки.
сн: проф. Рефетов / личен архив/
Проф. Самуил Рефетов е категоричен, че "Начинанието е добро, за да може учени с опит извън България да се обединят с учените, които работят в момента тук. Да правят заедно проекти, в които да включват млади хора, предимно от България. Целта е българската наука да напрeдне. Младите хора в България, които са способни, да продължат и да помогнат за напредъка на българската наука. Това е желанието ми от 15 години, откакто идвам в България. Защото без млади хора нищо в науката няма да напредне, старите си отиват а изграждането на нови е кадри е дълъг процес.
Същата надежда преди седмици изрази и в Казанлък проф. Теньо Попминчев, който каза, че вярва, че ще "успеем да поставим началото на научен център в България за лазери в медицината и био и нанотехнологиите, които да поставят София на картата на света. А ако София не иска, можем да го направим в Казанлък. Не изключвам спонсориране от индустрията в частни лаборатории. Аз не се отказвам никога. Можем да дадем летящ старт на определени високи технологии и у нас. Можем да ускорим развитието на родината си, както са го правили българските възрожденци или още по-рано - книжовните школи в Златния век. Защото страна без интелектуална, научна и технологична собственост има практически нулева вероятност да е сред лидерите!"
сн: проф. Драгомил Нешев /Researchers - ANU/
Според проф. Драгомир Нешев: Идеята, която доц. Бъчваров и екипът от учени в България предложиха за създаването на центъра по био и нанофотоника "Джон Атанасов" - да се обединят водещи специалисти от различни области, отваря големи врати за мен, мисля и за България. Защото аз като физик може да открия много технологии с голям потенциал за други области, но ако няма кой да ги приложи, ако няма медицински специалисти, които да кажат къде има нужда от тях, как точно трябва да бъдат създадени, за да се приложат в едно медицинско изследване, примерно, тези технологии реално са безпочвени. Затова идеята да се копозиционират реални експерти от различни области, включително химия, медицина, биология - това е много креативна и велика идея. Да можем да развием и приложим знанията, които имаме, да намерим практически приложения, за да има разработки за бъдещето.
Българските учени с международно признание не са се откаазли от идеята си и продължават настойчиво да търсят съмишленици и работят за каузата- България да се появи на световната карта с иновативен научен център, който ще се превърне във важен фактор за бъдещето.
Източник: http://archinova.bg
https://news.bg
в. "Трибуна Арсенал"
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!