Младите на Балканите: все повече аполитични, с консервативни ценности и желание за повече общност в живота им



62% от младите хора в 10 страни на Балканите считат, че държавата трябва да увеличи присъствието си и собствеността си върху бизнеса и индустрията.
Също толкова е и делът на тези, за които демокрацията е една добра форма на управление.
Данните са от представително изследване за нагласите на младите хора, направено през тази година от фондация „Фридрих Еберт“ сред младежи от страните от бившия соцлагер на Балканите.
Основните изводи и тенденции от него бяха представени в Казанлък от политолога и преподавател в СУ доц. Борис Попиванов, по време на Балканска младежка кръгла маса.
По думите му, изследването установява, че „много млади хора се определят като десни, но на практика са леви, без да го знаят“, предвид декларираните от тях ценности и приоритети.


86% от младежите в тези страни считат, че правителствата трябва да полагат повече отговорност за осигуряването на грижи за всеки, както и че „ножицата“ между бедни и богати следва да не е толкова „разтворена“. Така считат 76% от участвалите в балканското изследване.
Като тревожни, полотологът определи сериозно намаляващия процент на младите хора, за които доброволчеството не е ценност и установеното ниско равнище на желание за политическо участие. По този показател България е с много тревожни нива- само 1% от младите хора са заявили, че се занимават с политическа работа.
За последните 4 години три пъти е намалял интересът сред младите за политическа работа, показват данните от изследването.
Според политолога, тенденцията в това отношение е стряскаща.


Намалява желанието за емиграция, но въпреки това то се запазва в достатъчно високи стойности сред младите хора от Балканите, като най- желаната за емиграция страна е Германия. Изключение правят данните само за младите хора от Черна гора, за които Германия не е най- предпочитаната държава за нова родина.
Парадоксална според доц. Попиванов е тенденцията сред младите хора в България и Македония. Данните от изследването установяват, че три пъти по- малко са младежите в двете страни, които са определят като „леви“, декларирайки обаче нарастващ стремеж към повече общност, солидарност и заедност, в сравнение с младежите от останалите страни, бенецифиенти в изследването.
В останалите страни тези съотношения са приблизително еднакви или с лек превес на определящите се като „ леви“ млади хора.
Изследването отчита и растящ процент на неприемане на хомосексуализма млади хора на Балканите.