Днес българската православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител - последният старозаветен пророк, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден.
Йоан се ражда половин година преди Исус Христос. Неговите родители били на преклонна възраст, когато на баща му Закария се явил архангел Гавраил и му възвестил радостната вест, че жена му Елизавета е заченала техния първороден син. Свети Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Свети Йоан е започнал да проповядва, когато навършил 30 години. Проповядвал е, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода.
Едва 34-годишен, Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото като за човек.
В народните традиции ритуалното къпане на Йордановден продължава и на Ивановден, като за някои части от страната дори е по-характерно да се извършва на 7 януари. Ергените къпят момите. За здраве се къпят и младите мъже. В Югозападна България на този ден къпят младоженките и момиченца до едногодишна възраст, откъдето идва и другото название на празника - Женски водици.
Обичаите повеляват на Ивановден кума или девера да "къпят" младоженците, сключили брак през последната година, пръскайки ги с вода. Младото семейство от своя страна носи на кума вино, кравай и месо, тъй като този ден е посветен на кумството и побратимството, чийто покровител е Св. Йоан Кръстител. Обредното къпане завършва с размяна на подаръци и разбира се, побратимите се събират на празнична трапеза.
Обредите и обичаите, които се изпълняват на Ивановден, се свързват с очистителната сила на осветената вода на Йордановден. "Мръсните дни" вече са отминали и хората обръщат поглед към сбъдването на предвещанията за здраве, щастие и берекет.
В миналото се е вярвало, че да бъде едно семейство щастливо, в дома задължително трябва да има някой Иван. Дори са кръщавали предмети с името Иван, за да носи късмет на дома. Може би от там идва „От кал да е – Иван да е!”
На имен ден не се кани, а дори има поверие, че ако на Ивановден не дойдат гости, не е на добро! Така че задължително се приготвя богата трапеза, за да бъдат посрещнати всички гости. Празникът не е постен, така че на трапезата се редят различни месни ястия – свински ребра, луканка, кървавица, баница, кисело зеле, ошав и разбира се варено жито, което присъства на всички обреди в България.
Близо 300 000 именици празнуват на този ден в България, а в община Казанлък те са почти 6000. От тях над 2200 са Ивановци, повече от 900 - Иванки, а останалите са производни на техните имена.
Имен ден днес празнуват още Иванина, Ваньо, Ваня, Ванина, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Калоян, Жан, Жана и Яна.
Mmkelr преди 2 години
Mmkelr преди 2 години