Иван Пенков за първи път в Казанлък

Фотографии на големия български художник с казанлъшки корени, Иван Пенков ще бъдат показани за пръв път в родния му град- Казанлък, в изложба, която се открива на 6-и ноември в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства.

Експозицията, която гостува в града е известна като „Панчаревската изложба“.


Сбирката фотографии от 40-те години на 20-и век, е семейна собственост и е предоставена на музея за временната изложба в Казанлък от сина на художника, известният Джони Пенков – професионален звукооператор, който има и популярни актьорски изяви в киното.


Иван Пенков е малко познат като фотограф. Високата естетика на неговите художествени работи в живописта, монументалистиката и сценографията, сякаш не са оставили място за самостоятелна среща с неговите перфектни черно-бели снимки. Известен с пъстрите си платна, със силната декоративност на своята живопис, с неповторимите стъклописи и мозайки, станали марка на сградите на Софийски университет, Съдебната палата в София и БНБ, Иван Пенков е почти непознат като фотограф. В неговите снимки обаче, безпогрешно личат ръката, окото и сърцето на самобитния български, но и отличен европейски художник.


„Панчаревската изложба“ е наниз от портрети и репортажи.

Значително по-малка част от снимките в изложбата, която сега се открива в казанлъшкия музей на фотографията, показва снимки от живота на по-заможните и образовани софиянци от онова време, сред които е и семейство Пенкови. Но и при тях образите, копирани от оригиналните фотографски плаки, запазени у семейство Пенкови, изненадват, документират и прочувстват.

Иван Пенков, роден през 1897 г. в Града на розите, е потомък на видна казанлъшка фамилия. Дядо му, на когото е кръстен, е успешен търговец. Бащата на художника – Георги Пенков, е човек с ярки артистични таланти. Той е фотограф, книжар, преводач, издател, театрал от сцената на Ученолюбива дружина „Искра“, оставил в историята, заедно със Стефан Мирчев, първите пощенски картички на Казанлък и Долината на розите. Георги Пенков, на когото е кръстен и внукът Джони, е учил в Пловдивската гимназия, която не довършва, поради болест. Съпругата му – Мария Владева, е първата жена, играла на казанлъшката театрална сцена. Георги Пенков е дарил 200 тома от личната си библиотека на първата Публична библиотека на Казанлък, чийто наследник днес е Общинска библиотека „Искра“.

Иван Пенков, заедно с друг известен казанлъшки художник, акад.Дечко Узунов, специализира в Академията за изобразително изкуство в Мюнхен. Години наред Пенков преподава сценография в Художествената академия в София. Той е сред основателите на движение „Родно изкуство“ в 20-те години на 20-и век, заедно с Иван Милев, още един голям български художник, родом от Казанлък.

Художникът Иван Пенков работи и в областта на приложното изкуство. Има редица сценографски проекти за Народния театър в София. Автор е на българския павилион от Световното изложение в Париж през 1937 г., откъдето той носи на България два златни медала – за живопис и приложно изкуство. През 1942 г. по повод годишнина на Художествената академия, той прави в съавторство филма „Пътят към изкуството“, станал известен като „първият културен филм у нас“.

Иван Пенков е артист по рождение, занятие и същество, интелигент, любимец на столичната бохема, дори – есеист, майстор на словото. Неговият Дневник, издаден под името „Последната кибритена клечка“ през 2006 г., е ценно художествено-документално четиво, запечатало личните му размисли и обществения „цвят“ на времето, в което Иван Пенков живее. Той умира едва на 59 години в София, в края на ноември 1957 г.

Изложбата – фотографии на Иван Пенков в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък, се открива на 6-и ноември, вторник, от 17.30 часа.