Отраслите, които могат да са гръбнака на икономиката, които държавата трябва да развива, са отбранителната индустрия и машиностроенето за хранително-вкусовата промишленост. Бизнесът с оръжие е с огромен потенциал за България. Тази теза изрази по време на научна конференция в Казанлък академик Васил Сгурев от БАН. Форумът е двудневен и е на тема: „Връзки на развитието“. Пред БТА акад. Сгурлев допълни, че тезата му се базира на дългодишни анализи и изводи, направени от учени от БАН, според които развитието на тези отрасли е нужно за националния ни просперитет, тъй като и в двата има много потенциал за износ. Ученият алармира за нуждата от национални програми, които да развиват тези два отрасъла. Акад. Сгурев допълни, че не е възможно с равномерното развитие на всички отрасли да се постигнат много големи резултати, нито че туризмът и развитието на услугите са панацея за българската икономика. По думите му 70% от износа ни е от полезни изкопаеми, за които обаче няма съвременни геоложки проучвания, които да дадат яснота дали това може да се запази в перспектива. Друг проблем, пречещ на развитието на икономиката у нас е и фактът, че в България не се развива т.нн венчерен капитал и няма съответно законодателство за него. Друг проблем, пречещ на развитието на икономиката у нас е и фактът, че в България не се развива т.н. венчърен капитал и няма съответно законодателство за него.Страната ни няма нито една транснационална компания, а над 90% от фирмите са с персонал до 8 човека, допълни акад. Сгурев.


С интерес в днешния първи ден от провеждащата се научна коференция в Казанлък бе посрещнта и темата на проф. Гарабед Минасян от Тракийския университет в Стара Загора на тема: Анатомия на кризата“. Според професора, дефлационната тенденция в България ще продължи. Като „пародоксален“ той определи факта, че на фона на дефлационните процеси, обемите на домакинските депозити растат, а се занижава интересът към дългосрочното кредитиране. Инвестициите в страната ни за развитие намаляват всяка година, като в същото време средно годишно 2 млр. евро се инвестират в германски ценни книжа, чийто доходност е не повече от 2%. Ако тези пари се вливаха в икономиката ни под формата на инвестиции, ситуацията у нас щеше да е друга, каза още професор Минасян. Това, по думите му е и една от причините да сме „вечните опашкари на ЕС, по отношение на икономически растеж и производителност на труда.


В научната конференция участват учени от БАН, представители на бизнеса от региона, Търговско -промишлените палати, както и на Регионалните академични центрове към БАН в Стара Загора и в Казанлък.

Сред участниците в дискусиите със свой доклад участва и инж. Янко Запрянов, директор Технологично оборудване в „Арсенал“.

Утре форумът, домаикнстван от комплекс "Палас" продължава с кръгли маси по темите: „Културният туризъм - предпоставка за развитие и популяризиране на Казанлъшката долина“ и „Научни разработки в индустрията. Индустрия 4.0 – дигитални фабрики на бъдещето, задвижвани от научните постижения“.

Сред гостите на форума бе и кметът на община Казанлък Галина Стоянова,и зам. кметът Даниела Коева. Научната конференция е първа проява на създадения преди три месеца в Казанлък Регионален академичен център към БАН, с координатор инж. Владимир Чучумишев.