Няма квалифицирани кадри,  няма иновации
Основните причини за липсата на иновации и нови изобретения, са несигурността в икономически план, липсата на финансиране и липсата на квалифицирани кадри.
Това е големият извод от направено по електронен път анкетно допитване сред членовете на Българската Търговско промишлена палата, големите фирми у нас и браншови организации, за ролята на иновациите в бизнеса и сътрудничеството с университетите.
Като друга причина за липсата ан иновации, анкетираните са посочили и тежестта на административните процедури при ОП „Конкурентоспособност“, която финансира иновативни проекти, както и липсата на квалифицирани кадри.
Обобщените данин от допитването показват, че спрямо 2013 г. не се наблюдава промяна на ситуацията, освен, че се появява с еднаква тежест липсата на квалифицирани кадри, които да създават или да внедряват иновативни решения.
През 2015г. предпочитаните източници за добиване на иновативни решения са предимно партньорски фирми от чужбина. Така е било за 30 % от анкетираните. Нва партньорски фирми от България са разчитали 25 %, и закупуване на лицензия за утвърден продукт -15%.
Показателен е фактът, че намалява броя на фирмите, които разчитат на партньорство с научни институти и университети от България. При 37 % през 2013г., сега са 10 % с български научни институти и 0.00 % с университети. Факат, който не се нуждае от коментар и е достатъчно красноречив, както по отношение на доверието, така и по отношение на подготовката на кадри, очаквания и възможности за сътрудничество.
От направеното допитване става ясно и друго: Сътрудничеството с научни институти и ВУЗ намалява значително. То се свежда до наемане на стажанти и обучения - за 44.44% от анкетираните, /при 67 % през 2012г./ и за консултантски услуги при внедряване - при 22.22% от анкетираните.
Допитването през тази година е показало, че все повече предприемачите разчитат на собствените си възможности. Че разчитат на собствени разработки, са посочили 64,7 % от анкетираните през тази година. За сравнение техният процент две години по-рано, през 2013 година е бил 23%.
Резултатите от проучването показват, че недостатъчната информираност на бизнеса за научните разработки, както и слабата активност на университетите, са двете основни бариери пред сътрудничеството „бизнес-наука“. Слабата активност на университетите, научните институти за оповестяване на разработките им се отбелязва при 70% от анкетираните.
Като извод от анкетното проучване може да се отбележи също, че връзката между бизнеса и научните среди е нарушена и процесът се влошава с годините.

Обобщени и детайлни резултати от проучването могат да бъдат намерени на http://www.bcci.bg/news/9588

Източник: БТПП