В „Арсенал“ младите и надеждни специалисти винаги са били обгрижвани, защото в тяхно лице идва „новата генерация“ на фирмата.
Под грижите на ръководството и на своите колеги е младият инженер от Конструктивно-технологичния отдел на Завод 2 Стефан Загоров. В отдела той е от близо година, но колегите му виждат потенциал в него. Още повече, че преди да започне работа като технолог в Завод 2, Стефан е работил почти десет години като настройчик в цех 180 – от 2011 г.

Завършил е някогашния техникум по транспорт

в Казанлък. После опитвал това-онова, но и него, като много наследници на арсеналци, все към завода го теглило. Казва, че „почти цялата му рода е преминала през завода“. Като се почне от бабите, единия му дядо, родителите, чичо му, а от страна на неговата съпруга – също почти всички близки и роднини са преминали или все още работят в „Арсенал“. Нищо учудващо. То накъдето да се обърне човек в казанлъшка околия, все някой арсеналски кадър ще срещне.
Та така и Стефан счита, че най-добре би се реализирал в казанлъшката оръжейница.

Започва като настройчик

Отдава му се техническата работа и се задържа. Но и друга страст има младежът – компютрите. Решава да продължи образованието си точно в тази насока и да натрупа колкото се може повече знания в областта на компютърните технологии. Записва задочно точно такава специалност в Техническия университет в Габрово – „Компютърни системи и технологии“. Дипломира се като инженер с надеждата, че ще започне като такъв и ще приложи на практика наученото в университета. И тъй като ръководството на Завод 2 иска да си съхрани младия специалист, предлагат му да остане в Конструктивно-технологичния отдел. Лично Билян Тошков, тогава директор на Завод 2, се среща с него и успява да го убеди. Млад човек е, не бива да се изпуска. Така за сетен път се потвърждава загрижеността в „Арсенал“ за бъдещата нова генерация специалисти.
С резерви и притеснение Стефан Загоров приема. Но… стои проблемът как ще успее да се вмести в колектива? Макар да има практическата техническа подготовка като настройчик, работата като технолог е далеч от доскорошната. Далеч е и от придобитата специалност в университета…

Колективът на КТО го приема радушно

А младият специалист точно от това има нужда. Най-напред го подхваща ветеранът Нанко Недялков. Първите два месеца работят заедно. Недялков го въвежда търпеливо, методично, последователно в работата като технолог. Много неща трябва да се научат – да се знае целият технологичен цикъл в производството на гилзи, да се проучат документацията, заповедите, писмата, програмите…
Следващият му ментор е също ветеран – цеховият технолог инж. Росен Марков, тулски възпитаник и ценен кадър от години в завода. „Малко го познавам като човек, - споделя той за Стефан, - но мога да кажа от наблюденията, които имам, че е амбициозен като специалист. Каквото захване, довършва го. Вярно, притеснен е, в началото подхождаше нерешително, но важното е, че има желание да се научи. Личи си, че мисли логично, успява да улови съществените неща, което го прави рационален. Бавно и постепенно навлиза в спецификата на работата, но да, има потенциал в него“, категоричен е инж. Марков.
Росен Марков с желание работи с младите хора, има специално отношение към тях. „Най-важното за един млад специалист е да бъде мотивиран, да може да открие и да се предизвика професионалният му интерес. Едва тогава може да се очаква от него да постига резултати в занаята. Казвам съвсем целенасочено „занаята“, защото работата наистина е изтънчена, специфична, изисква много знания, умения и натрупан опит“, споделя той.
Явно добре си е свършил работата и като учител, и като психолог, защото Стефан казва, че вече му харесва. „Интересно ми е.

С всеки изминат ден научавам все повече и повече

Работата е разнообразна и ме увлича“.
Питам го за неговата страст и университетска подготовка – компютрите. Младият мъж се позасмива: „Напоследък не мисля много за тях. Работата като технолог ме грабна. Не само, че имах добри ментори, но и колегите ме приеха добре. Около 20 души сме в отдела и съм доволен, че тук професионалните отношения са на много високо ниво. Сработени сме и всеки на някого помага, когато има нужда. Така ми помогнаха да свикна и да навляза в същината на професията. Имам и по-млади, и по-възрастни колеги, но има и приемственост. Това е пътят. Няма как ние, младите, да ги наследим като специалисти, а точно това се очаква от нас. Срещам разбиране и от Александър Михайлов, началник КТО-2. Имам усещането, че съм си намерил мястото в „Арсенал“.
Малко притеснено ми говори Стефан, но си личи, че той си е точно такъв…

На 34 години, инж. Загоров вече е семеен

Съпругата му Петя Желева работи в офис на мобилен оператор в града. „Петя винаги ме е подкрепяла и ми е помагала. Особено, когато учех и ми се налагаше да пътувам за очни и за изпити. Тя е голямата ми опора във всеки един труден момент. Тя беше тази, която ми даде кураж и ми вдъхна увереност във възможностите, когато смених работата си и бях притеснен дали ще се справя… Щастлив съм, че съдбата ни срещна и я имам в живота си“, развълнувано ми споделя Стефан Загоров. В думите му се долавят не само силната му привързаност и любов към Петя, но и безкрайна признателност. Как да не се радва човек на такива взаимоотношения между млади хора?!
Сеща се и за един друг критичен момент, който е трябвало да преодолее. Връщаме се няколко години назад – през есента на 2014 година, когато Стефан претърпява сърдечна операция…Повече не говорим на тази тема. Тя да си остане в онази година.

По важното е, че днес Стефан изглежда чудесно и е щастлив баща на 3-годишен син – и той Стефан Загоров. Носи името и фамилията на баща си. Често срещано явление, но все пак учуденият ми поглед пита: е, как така? Стефан ми отговаря, без да се замисля – дошло си момчето с името, родил се точно на Стефановден. Без предварително планиране. Просто така се случило. Друго име било планирано но… Съдба! „Това беше най-хубавият подарък, който съм получавал за имения си ден и мога категорично да кажа, че е и най-щастливият ден в живота ми“. Малкият Стефко е на три годинки и си иска своето внимание и грижи. „Почти цялото ми време след работа е заето с него“, казва Стефан Загоров-старши. Помагат бабите и дядовците, но младото семейство предпочита, доколкото е възможно, сами да се справят. Сега живеят в малка гарсониера, но детето расте и започват да се замислят за по-голямо жилище.

Инж. Загоров си има хоби, за което със съжаление казва, че напоследък отделя все по-малко време.

Той отдавна проявява страст към нумизматиката

Има събрани над 3300 монети, сечени предимно след 1900-та година и събрани в специални класьори. Най-старата монета, която притежава, е от 1860 г. Изпращат му ги от различни краища на света. А негови приятели и колеги, познавайки увлечението му, ги носят от страни, в които са били на почивка или в командировка.

Гледам този тих и скромен млад човек и пак се замислям за приемствеността и реализацията на новото поколение. Веднага се сещам за няколко думи, с които завърши разговорът ми с инж. Росен Марков: „Ние остаряваме… Трябва да дадем път на младите, като провокираме в тях интереса и желанието да бъдат наши последователи“.
Инженерът от КТО-2 Стефан Загоров успешно се влива в потока на новата генерация арсеналци, с които са свързани надеждите и на ръководството на дружеството, и на техните колеги, натрупали с години знания и опит.
Нали трябва да има на кого да ги завещаят?! Така ще го има „Арсенал“!