Ясно е кога идва следващата финансова криза

От „J.P. Morgan“ вече имат дата за следващата финансова криза и знаят колко лоша ще е тя.

Десетилетие след фалита на четвъртата по големина банка в света „Lehman Brothers“ и колапса на пазарите, стратезите на „J.P. Morgan“ изчислиха времето и тежестта на следващата финансова криза.

Използваният нов модел се базира на продължителността на икономическата експанзия, потенциалната продължителност на следващата рецесия, степента на задлъжнялост, цените на активите и нивото на дерегулация.

Прогнозата е, че следващата финансова криза ще порази САЩ през 2020 г. със спад на икономиката от около 20%. Цените на газта и петрола ще паднат с 35%, индустриалните метали ще поевтинеят с 29%. Цената на застраховката на дълга на развиващите се страни – т. нар. лихвен суап, ще скочи средно с 2,79 процентни пункта. Стойността на активите им ще падне с 48%, а валутите им ще поевтинеят с 14,4%.

Преминаването от активно към пасивно управление на активи, намалява способността на пазара да предотвратява и да се възстановява от сътресения.

В същото време, според „J.P. Morgan“ в момента изглежда, че политиците нямат необходимото парично и фискално пространство, за да извадят икономиките от следващата рецесия.


Междувременно двама финансови експерти, американският икономист Нуриел Рубини и италианският му колега Брунело Роза предвижда на база предходната световна финансова криза от 2008-ма година са извлекли съответните поуки и наблюдения и посочват 10 признака, сигнализиращи за настъпването на нова финансова криза.

ЕЕто оки са те, според тях:



1. Крайно неустойчива политика на фискално стимулиране, която в последно време покачи темповете на растеж в САЩ. Към 2020 г. това стимулиране ще приключи и ръста на икономиката ще спадне от 3% на 2 и по-малко проценти.

2. Икономиката на САЩ прегрява, инфлацията расте над заявените цели. Поради това Федералният резерв ще покачи основната лиха до 3,5% към 2020 година, което вероятно държи високи краткосрочните и дългосрочните лихвени ставки по кредитите и долара. Но инфлацията се покачва и в другите страни, ръстът на петролните цени също дава допълнително инфлационен натиск. Това означава и другите големи централни банки да последват примера на Фед и да нормализират паричнокредитната си политика, кое3то ще доведе до намаляване на глобалната ликвидност и покачването на лихвените ставки.

3. По всяка вероятност ще се изострят търговските спорове между администрацията на Тръмп с Китай, Канада, Мексико, Европа и други страни. Това ще доведе до забавяне на световната икономика и повишаване на инфлацията.

4. Други политики на САЩ ще продължават да оказват стагфлационен натиск (съчетание между стагнация и инфлация, бел. ред.), което ще даде нов аргумент на Фед да покачи лихвените ставки. Администрацията на Тръмп ограничава външните и вътрешните инвестиции трансфера на технологии, което ще наруши веригите на доставки. Това означава и ограничаване броя на мигрантите, необходими за поддържане на икономическия растеж на САЩ. Намаляват инвестициите в "зелена" енергия.

5. Икономическият растеж в останалия свят най-вероятно също ще се забави. Другите страни ще сметнат за целесъобразно да противодействат на протекционизма на САЩ. Китай ще бъде принуден да забави ръст, за да се справи с излишните си производствени мощности и кредитната задлъжнялост на предприятията, за да избегне още по твърдо приземяване на своята икономика.



6. Европа също ще страда от забавяне на растежа на фона на затегнатата паричнокредитна политика. Освен това, популистката политика в такива страни като Италия ще доведе до неустойчивата динамика на дълговете в еврозоната. Отношението между правителствата и банките, поели държавните дългове, ще задълбочат екзистенциалните проблеми на еврото и валутния съюз. Още една силна глобална криза може да застави Италия и други страни да излязат от еврозоната.

7. Съотношението цени - печалба в САЩ ще се окаже с 50% над неговото средно значение, държавните облигации ще станат твърде скъпи, отчитайки тяхната ниска доходност и отрицателна премия. Корпоративното кредитиране в САЩ достига своя максимум. А задлъжнялостта на много от развиващите се пазари и в някои развити страни ще се окаже непоносима. Търговската и жилищната недвижимост ще бъдат излишно скъпи в много части по света.

8. След корекциите рискът от неликвидност и разпродажби ще стане по-голям. Брокерите свиват дейността си. Повишава се вероятността от "внезапни сривове. Финансовите инструменти с фиксирана доходност е съсредоточават в борсовите и кредитни фондове. Развиващите се пазари и финансовият сектор в развитите икономики с големи доларови дългове се лишават от достъп до Фед като кредитор от последна инстанция.

9. Президентът Тръмп вече критикува Федералния резерв, когато темповете на икономическия растеж достигаха 4 на сто. Просто си представете, как ще се държи той през 2020 година, когато ръста на БВП спадне до 1 процент и започне свиване на работните места в САЩ.

Отчитайки че Тръмп вече започна търговска война с Китай и не посмя "да атакува" Северна Корея заради нейния ядрен потенциал, най-вероятната му цел ще бъде Иран. Провокирайки военен конфликт с Техеран, той би предизвикал геополитически шок, придружен със скок на петролните цени, подобен на този през 1973, 1979 и 1990 година. А това ще доведе до още по-голяма глобална рецесия.


10. И накрая, щом се случи перфектната буря, описана по-горе, инструментите на политиката за разрешаване на проблема ще липсват. Пространството за фискални стимули вече е ограничено от огромния публичен дълг. Възможността за по-неконвенционални парични политики ще бъде ограничена от раздутите баланси и липсата на достатъчно място за намаляване на лихвените проценти. И спасяването на финансовия сектор ще бъдат недопустимо в страни с популистки движения и почти неплатежоспособни правителства.

В САЩ законодателите ограничиха способността на Федералния резерв да предоставя ликвидност на небанкови и чуждестранни финансови институции със задължения в долари. В Европа ръстът на популистките партии усложнява осъществяването на реформите на равнище ЕС и създаването на институции, необходими за борба със следващата финансова криза и рецесия.

За разлика от 2008 г., когато правителствата разполагаха с политическите инструменти, необходими за предотвратяване на свободното падане, политиците, които трябва да издържат на следващия срив, ще бъдат обвързани с ръка. В същото време общото равнище на дълга ще бъде по-високо, отколкото по време на предишната криза. Когато това се случи, следващата криза и последвалата рецесия могат да бъдат още по-тежки и трайни, отколкото предишните, обобщават финансовите анализатори.


Източник: www.vesti.bg и news.bg