България е в своеобразно менгеме: анализът на ИСА

България е в своеобразно менгеме между велики сили и геополитически фактори. Не е изключено в предстоящите месеци да бъде принудена да направи категоричен избор по ключови въпроси.Страхът от служебен кабинет на президента може да удължи "агонията&quo


Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец февруари 2020 година под заглавие:

ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР С АКТИВНОСТ, КОЯТО ПРОМЕНЯ СРЕДАТА В БЪЛГАРИЯ

ИСПАНСКОТО „ПЕРИОДИКО“ СЪЗДАДЕ СЕРИОЗНА КРИЗА ОКОЛО БОРИСОВ



МИНИБУНТ НА ВМРО ОБТЕГНА ОТНОШЕНИЯТА В УПРАВЛЯВАЩАТА КОАЛИЦИЯ



ПРАВИТЕЛСТВОТО ИГРАЕ ПО ТЪНЪК ЛЕД ЗА ЕВРОЗОНАТА



БСП СЕ ИЗПРАВИ ПРЕД ТЕЖКА БИТКА ЗА ЛИДЕР



ДПС СТАНА ЛОКОМОТИВ ЗА ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА У НАС

Предлагаме ви резюме на важните изводи и прогнози.



I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

България стана терен на засилена конфронтация по различни линии – между САЩ и Русия, между президент и премиер/изпълнителна власт, между главния прокурор и представители на криминалния преход/олигарси/битова престъпност.


Ускорението по всички тези линии създаде неустойчива среда, всекидневно напрежение и очаквания за развития в най-различни посоки.



Правителството започва последната година от редовния си мандат при много силни външни и вътрешни предизвикателства.



Напрежението рязко се покачи с поредния бунт на коалиционните партньори от ВМРО и НФСБ. Турбуленцията вече е вътре в правителството, а не идва отвън след атака на БСП или президента.



Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов влезе остро на премиера и ГЕРБ като обяви, че „тази агония в държавата не може да продължава. ГЕРБ или спират да правят глупости или приключваме с цирка!“



Страхът от служебен кабинет на президента може да удължи състоянието, което военният министър нарече „агония“. Другият вариант е парламентарна криза и нови избори, за които патриотите едва ли ще имат по-добро електорално позициониране. Останалите възможни развития са теоретични, но нищо не бива да се изключва.



ПРОГНОЗА НА ИСА е, че през март предстои ново ускорение на политическата динамика по всички възможни линии – вътрешна политика, геополитически проекции върху България и дейността на прокуратурата.



Президентът свали политическото си доверие от правителството. Актът е без преки последици за изпълнителната власт, но има символно значение. Радев вече играе ва банк. Разделителната линия е ясна, компромисите са изключени.



Шествието на 19 февруари се оказа повратна точка за държавния глава. Стана ясно, че Радев не може да увлече протестна подкрепа, нито има организационни ресурси. Потенцията му за самостоятелно политическо действие изглежда все по-имагинерна, въпреки подкрепата, която събира в социалните мрежи.



Борбата с корупцията, дефинирана като антиолигархична, като ревизия на прехода и връщане на справедливостта става новата визитна картичка на властта, която я легитимира вътре и вън от страната. Като неин лидер се утвърди главният прокурор.



Иван Гешев показва невиждана хиперактивност.


Той се превръща в основна фигура в държавата - на терен е всеки ден, присъства плътно в медиите, едновременно е обект и субект на коментари, произвежда новини.



Гешев е новото явление, което започва да променя средата.



Обвинител №1 действа на всички нива (министър, олигарси, митничари, големи и малки представители на криминалния контингент), завладява нови и нови територии, запълва дефицити, включително политически. Гешев изземва част от реториката на президента с отчетливата и много съществена разлика, че има правомощията да действа.



Като видимост той се превръща в конкуренция и на Борисов.



Публикациите в испанското „Периодико“ са най-сериозната криза лично около Борисов. Изнесената информация не е новина. Новото е, че каталунската полиция прави разследване за пране на пари. В първата си реакция Борисов бе притеснен, хаотичен и спонтанно прехвърли подозренията си върху президентството, Русия. Реакцията на Радев бе сдържана, а не атакуваща.


В мейнстрийма се наложи понятието „фалшива новина“, отнесено вероятно към съдържанието на информацията. Но разследването е факт и не бива да се премълчава. То може да не стигне до българския премиер, но изкривяването на новините подхранва конспиративни теории и съмнения.


Борисов е под гигантско напрежение и работи във все по-тежка външна и вътрешна обстановка.



Във вътрешен план пирамидалният модел на управление, при който само върхът взима решения, а от него надолу се простира масово бездействие, ерозира фундамента на държавата.



Във външен план се появи опасността от бежанска криза, след изострянето на ситуацията между Турция и Русия в Сирия.



Парламентът произвежда видима скандалност, но не и видими политики. На практиката да се приемат поправки в законите без обществено обсъждане, между първо и второ четене, трябва да се сложи край.


ГЕРБ са в перманентен обяснителен режим. Войната с президента втвърдява партията на Борисов. Мултиплицирането на скандалите обаче поставя партията в кръгова отбрана.


Лидерската битка в БСП ще бъде тежка. Има ясни кандидати, ясни позиции, ясни визии. Корнелия Нинова стои една глава над всички останали с реторика, тези, опозиционен тон и политическа решителност. Кирил Добрев и Красимир Янков ще разчитат основно на технология и шанс.


ДПС остава на дистанция от високия конфронтационен градус, като се опитва да „охлажда“ политическите страсти.

Движението стана локомотивът за адекватното участие на България в преустройството на икономиките, залегнало в амбициозния Зелен пакт на Европейската комисия.


С бунта срещу хаоса в държавата и акциите срещу коалиционните партньори ВМРО и НФСБ фокусираха рязко публичното внимание. До този момент електоралните им стойности очертаваха катастрофа за т. нар. патриотичен сегмент, главно заради присъствието им във властта. В мандата дотук Обединените патриоти изглеждаха готови да преглъщат всичко в името на властта.



Слави Трифонов преучреди партията си под ново име. На социологическата карта излиза като трета политическа сила, но това може да се постави под въпрос. Очевидно има още инерция от референдума насам. Вакуумът на политически терен също работи в негова полза.


Гражданската аполитичност, апатия, пасивност и дори – страх, достигат критични размери.


Антируската линия започва да оказва силно влияние върху българската политика, като не изключваме то да се превърне в структурно и да се прояви в изчезването на едни партии и появата на нови, които да се позиционират с оглед на парламентарните избори през 2021 г. Това няма да е еднократен акт, а процес, който ще се развива през тази година.


Премиерата в България на прилагането на Раздел 7031(с) от годишния бюджет на Държавния департамент бе фалстарт. Налице е антиефект от приложената мярка. Досега не е имало изобличено лице от друга държава на толкова ниско ниво. Случаят „Миталов“ стана елемент от антируската линия с много слаб акцент върху корупцията в България.


Отворен бе дебатът за приватизацията в годините на прехода, което има потенциал за пречистващо действие. Важният разговор обаче е този за бъдещето, който трябва да стартира час по-скоро.

Фундаментът на държавата вече е застрашен от кризисните процеси, липсата на реформи и ясна пътна карта за страната, независимо дали става дума за приемане на еврото, Зелената стратегия или състоянието на вътрешни сектори като здравеопазване, екология, сигурност.



Посланието, което България изпрати с отлагането на членството в ERM-2, е много неприятно. Влизането в еврозоната е вторият проект (след енергийните), при който българското правителство играе по тънък лед. Засягат се и интересите на международни партньори, да не говорим за потенциалните щети за страната ни.



От влизането на България в Европейския съюз нито една друга голяма цел, свързана с по-тясната интеграция с ЕС, не е постигната – нито еврозоната, нито Шенген. Въпреки че мнократно бяха залагани. Това е индикатор за застой, което се усеща и от българския бизнес, и от гражданите. Липсата на прогрес, закотвянето на последните места в класациите по доходи, корупция, свобода на словото, демотивира за сътрудничество и западните партньори, които отчетливо се капсулират.



България е в своеобразно менгеме между велики сили и геополитически фактори. Не е изключено в предстоящите месеци да бъде принудена да направи категоричен избор по ключови въпроси. Борисов и правителството ще постигнат огромен успех, ако избегнат подобен напрегнат момент.



Външната икономическа среда, в която се развиваше българската икономика през февруари, се доминираше от добрите новини за американската икономика и лошите за китайската и европейската.



Вирусът ще доведе до забавяне на световната икономика, което едва ли може да бъде компенсирано от фискални стимули, за които все повече се насърчават правителствата.



Коронавирусът ще окаже въздействие върху българската икономика, като се очаква понижение на растежа. Това е лоша перспектива и от гледна точка на признатия факт, че данните за растежа на БВП не са съвсем точни.


В „Пътната карта“ за Европейския зелен пакт са посочени 23 фундаментални промени през 2020. Амбициозните цели на тези мерки налагат мобилизиране на национален ресурс и капацитет между държавните институции, бизнеса и академичните среди, участие на всяка страна в дебатите по правните и оперативни инициативи на Европейската комисия. Това ще помогне да се минимизират негативните ефекти от Зеления пакт и да се реализират реални ползи за икономиката и хората.



Поражението на демократите в битката за импийчмънт на Тръмп го превръща в победител много преди обявяването през ноември на резултатите от президентските избори в САЩ. Резонансът сред електората в Щатите ще бъде много голям: американската психология не позволява да се присъединяваш към победени.



Поражението на демократите ще засегне Китай най-много, на когото и без това вече никак не му е лесно. Китай се издигна точно върху основата на глобалисткия проект и той категорично все още не е подготвен за автаркично развитие.


Анализът е изготвен от екип в състав:

Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи

Валентин Радомирски (геополитика и дипломация)
Проф. д-р Даниела Бобева (икономика)

Международни наблюдатели:

Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
Борислав Ангелов (Северна Македония)


Източник: Епицентър.Бг


* Заглавието е на редакцията на zakazanlak.bg