Министерството на образованието и науката прави първа крачка към дългоочакваното финансиране на училищата според качеството им. Вчера на отрасловия съвет в МОН представиха новата методика за оценка, наречена добавената стойност в образователните институции. На нея се разчита да измери качеството на обучение в дадено училище и на тази база, в бъдеще, то да получи съответното финансиране - дали за преодоляване на проблемите - за по-слабите, или за поощряване на учителите - за по-добрите училища.
Основният критерий, по който ще бъдат оценявани училищата, ще е образователният напредък на учениците, който те показват в различните етапи на своето обучение. Ефективността на образователния процес ще се определя, като се сравняват резултатите от националните външни оценявания (НВО) и матурите на едни и същи ученици в различните етапи от тяхното образование. Така резултатите от изпитите в края на 7 клас ще се съпоставят с резултатите на същите деца от изпитите в края на 4 клас, а резултатите от НВО след 10 клас - с тези от НВО след 12 клас.
Така ще се определя средният напредък на учениците и ще се преценява влиянието на един или друг външен или вътрешен фактор върху този резултат. „Ще става ясно също кои конкретни училища са над или под тази средна стойност. Това ще даде възможност за детайлен анализ и предприемане на конкретни действия съответно за мултиплициране на добрите практики в едни училища и за отстраняване на причините за изоставането в други", коментират от МОН.
Много важно е това, че училищата ще бъдат разпределени в определени групи - например видът населено място, в което се намират, типът училище, преобладаващият език, който се говори в семействата на учениците, образователният, социалният и трудовият статус на родителите и др. Целта е всяко училище да се съпоставя със сходни на него други училища, а не малко селско сегрерирано училище да се съревнова с голяма елитна софийска гимназия.
Така може да се окаже, че малко селско училище има по-голяма принадена стойност и по-висока оценка от голяма градска езикова гимназия, защото е тръгнало от много ниска база и е поставено в доста по-неблагоприятни условия от голямото. "Целта е не да се прави нещо като рейтинг на училището, а да се изследват причините за това дадено училище да не е в златната среда", разказаха участници в Съвета.
При професионалните гимназии ще се взима предвид например броят завършили ученици, които са си намерили работа по изучаваната професия, казват от МОН.
Системата все още не е представена публично в детайли. Предстои широкото й обществено обсъждане, добавят от МОН.