Изложба, по-добра от урок по история: Малко известни факти за България

Американският президент Рузвелт пише специално писмо до народния поет Иван Вазов

Изложба, която учи много повече на патриотизъм, отколкото един обикновен учебен час по история. Това може най-кратко да се каже за експозицията „Българският принос към културно-историческото многообразие в Обединена Европа”. Експозицията идва в Казанлък, благодарение взаимодействието на Регионалния академичен център в града с координатор инж. Владимр Чучумишев и Исторически музей „Искра“ с директор д-р Момчил Маринов. Тя съдържа копия на уникални документи, скици, рисунки, кореспонденции, съхранявани в Научния архив на Българската академия на науките. Една малка частица от този безценен архив, събиран повече от 150 години, разказва неща, които малцина знаят, но всички трябва да научат. Защото историята на България е пребогата на велики личности и събития, просто времето отмива информацията за много от тях и ги посипва с дебелия прах на забравата. Затова инициативата академичната изложба, съдържаща документи за малко известни исторически факти, да дойде в Казанлък в навечерието на 140-ата годишнина от Освобождението на България е повече от похвална.

Акцент в експозицията е идеята за Обединена Европа, представена основно с документи и фотографии от богатия архив на акад. Иван Шишманов, основател и пръв председател на Българската секция на Паневропейския съюз.

Идеята за паневропеизма, за сближаване и сътрудничество между европейските народи на политическа, икономическа и културна основа съществува в България от 30-те години на XIX век. Неин основен радетел е проф. Иван Шишманов.


На 10 февруари 1913 година тогавашният американски президент Теодор Рузвелт изпраща от Ню Йорк писмо до българския поет и общественик Иван Вазов. В него той изказва най-добрите си чувства към българския народ и победите на българската армия. Факсимиле на писмото е разположено върху един от 22-та постера, проследяващи българската следа в европейското развитие. На следващия постер са показани сведения на хора, пътували на легендарния кораб „Радецки“ заедно с воеводата Христо Ботев и неговите четници, принудителното спиране на парахода на Козлодуй и протокол от разпита на капитана Дагоберт Енглендер на 29 май и 1 юни 1876 година в Оршова. Специално място е отделено на уникалния художествено-документален архив със скици и акварели на австрийския и австро-унгарски учен, археолог, етнограф, географ Феликс Каниц.

На постери са представени срещата между изобретателя на компютъра – българина Джон Атанасов, и председателя на БАН акад. Ангел Балевски, "другите музи“ на известни учени, които са рисували или пишели стихове, натюрмортите на възрожденския иконописец Захари Зограф, ранните преписи на „История Славянобългарска”, наградите на Найден Геров и Добри Христов и още много ценни документи.

Архивните материали са не само урок по родолюбие, но и своеобразен принос в културната програма по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Казанлъчани и гостите на града могат да изложбата разгледат безплатно във фоайето на Музея на розата в парк „Розариум“.

А в края на февруари на нейно място ще бъде експонирана друга изложба, свързана с български светини – камбаните в българските храмове. Експозицията е посветена на 140 години от Освобождението на България и носи заглавието „Между Бога и Земята“. Отново организатори са РАЦ-Казанлък и ИМ „Искра“. Откриването е известно още отсега – 28 февруари 17.15 часа, Музей на розата – Казанлък.