Това е един от най-обичаните и почитани семейни християнски празници, посветен на дома и домашното огнище, на починалите родственици, останали като част от семейството. Отколешна традиция, събираща около трапезата няколко поколения от семейството. Малката Коледа или Кадена вечеря, както я наричат в някои краища на страната.
По стара традиция трапезата за Бъдни вечер е тържествена и колкото и да се е променила тя през годините, остава жив духът на светлия семеен празник в очакване на раждането на Спасителя.
По стара българска традиция, още преди да бъде наредена трапезата за Бъдни вечер, стопанинът на къщата прекадява дома и запалва огън, в който цяла нощ остава да гори бъдникът, а от искрите, които хвърля се гадаело каква ще е годината. Ако искрите са много и големи – то годината, която идва ще е успешна и благодатна. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех, за да се осветят къщата и четирите края на света.
Като последен ден от коледните пости на трапезата за Бъдни вечер се подреждат постни ястия, които трябва да бъдат 7, 9 или 11. Освен постната обредна пита с късмети, замесена без яйца и мляко, на масата трябва да има боб, сарми с ориз, баница с тиква, ошав, орехи и др., като всяко ястие си носи своята символика.
Трапезата рано се слага и всички заедно сядат на нея. Тя се окадява от най-възрастния член на семейството, за да се прогонят злите сили от дома. Всеки трябва да опита от всички ястия, за да му е спорна годината.
След вечеря трапезата не се вдига. Според вярванията, когато всички си легнат, в къщата влизат покойните членове на семейството, за да се нахранят.
Тази вечер всички си пожелаваме да е тиха и свята нощта срещу Коледа, когато се очаква раждането на Спасителя.
На следващия ден се отпразнува Коледа – Рождество Христово и празниците преливат един в друг.