Още по говора си проличава, че това момче не е казанлъчанче. От Северозапада е. От Видин.
Тръгва като младеж от родния си край. Онзи край, на който в последните години му излезе името „северозападНАЛА“ България. Но, както навсякъде у нас, така и там има будни и амбициозни хора. И тъй като трудно могат да се реализират в този край, Иван, като други свои съграждани, тръгва да си търси друго място за реализация. И я намира, за наша радост, в Казанлък. По-точно в „Арсенал“. От пет години Иван Иванов е юрисконсулт на „Арсенал“ АД и на „Арсенал - 2000“.
Във Видин завършва СОУ „Цар Симеон Велики“ с профил биология, химия и математика. Доста се позамисля младежът – накъде да поеме. Нещо биологията и химията като че ли остават на заден план. Започва да клони към правото. Отначало се позамисля, но по-задълбочените проучвания го карат да погледне по-сериозно на това предложение. Замисля се – що е то право? Какво ще му даде тази дисциплина? Докъде ще го изведе? Как ще се реализира? Разсъжденията му го водят до смисъла за „справедливата кауза“, за правото в неговата всеобхватност и законовия ред. И решава да премине по диагонал страната, за да тръгне от Видин и да стигне до Свободния университет в Бургас. 13 часа път. С камили, без камили… С автомобил, с влак… Откъдето и да го погледне човек – далечко си е.
От северозапада до югоизтока
Най-важното е, че не съжалява. В нито един момент не съжалява, защото там, в университета, среща и бъдещата си половинка – Полина. Поли е от Казанлък. Тук е отраснала, тук са й близките, тук са й приятелите.
Премисляйки всички „за“ и „против“, младото семейство решава да се установи трайно в Долината на розите. След като вече е преминал страната по диагонал и е решил да свие семейно гнездо тук, младият мъж започва, като глава на семейството, да се оглежда за работа. Търси нещо, което да съответства на образованието му – все пак вече е дипломиран юрист. Така само месец-два след като идват в Казанлък, попада на обява за работа не откъде да е, а от „Арсенал“ – всеизвестният оръжеен гигант. Предложението е за длъжността „Организатор маркетинг“. Освен висшето образование, едно от изискванията е много добро владеене на английски език. Сигурен в добрата си подготовката по английски, получена в Училища „Европа“ и от университета, Иван Иванов подава документи за длъжността и се явява на събеседване. Самият той остава изненадан от факта, че е одобрен и започва работа. Преди това е работил още като студент, а по-късно и като стажант,
но „Арсенал“ е друго нещо – безспорен авторитет.
Самото име респектира достатъчно. Впоследствие разбира, че „Арсенал“-ите са два и длъжността е точно за „Арсенал - 2000“.
Още първия ден, когато влиза в отдела, го поема прекият му ръководител Марина Йорданова. Естествено, следва запознаване не само с колегите, с които ще дели един офис, но и с много други служители. Бъдещата му работа изисква да познава много хора. Този, онзи – близо 50 души. „От притеснение на някои не им чух имената, на другите пък ги забравих на момента“, споделя за първия си работен ден във фирмата Иван и го определя като куриозен. Е, всяко начало е трудно. Но имена и длъжности се научават, а работата – тя е човешка направа. Стига да искаш – всичко се преодолява. Три години Иван работи в отдел „Маркетинг“ и колегите го определят като сериозен и отговорен млад човек. „Работи задълбочено, прецизен е и си изпипва нещата“, казва Марина Йорданова. В отдела попада на млади хора и паралелно с професионалните отношения се завързват и приятелства. А те толкова много му липсват, защото видинските са на повече от шест години „разстояние“, пък тук още никого не познава. Приятелите на Поли стават и негови приятели. А Иван, освен че е интелигентен и възпитан млад мъж, е и много контактен. Бързо се сприятелява и намира общ език и тема с всеки. Освен това, след като са наясно с юридическата му подготовка, от време-навреме се допитват за някой правен казус до него. Неофициално. Не само по приятелски, но и служебно. В един момент обаче ръководството съзира в него потенциал като юрист и му предлагат да започне като юрисконсулт - вече съвсем по специалността. Оказва се, че фирмата от години работи с външни юристи, а се появява необходимост от специалист с юридическа подготовка, който и добре да познава спецификата на работата в предприятието. „За краткия период от три години и половина успях да натрупам достатъчно опит и познания за фирмата, които днес са ми особено полезни. Това ми дава шанс за изява на възможностите“, споделя Иван Иванов. На новото си поприще младият юрист се сблъсква с различни казуси и в различни клонове на правото, които допълнително го обогатяват.
Ден с ден не си приличат
„Всеки ден носи нещо ново и различно в работата. А материята, с която се занимавам, е различна от изучаваното общо право в университета. Необходимо е много четене, непрекъснато обогатяване и, разбира се, усъвършенстване. Добре свършената работа се базира на доброто познаване на актуалното национално, европейско и международно законодателство. А това са едни „тухли“, както си ги наричахме в университета… Иска четене, анализиране и тълкуване на материята“, споделя младият специалист.
В задълженията му влизат изработване, проверка и редакция на договори, касаещи „Арсенал“ АД и „Арсенал - 2000“ АД, договори със стипендианти на фирмата, защита интересите на предприятието в различни дела и административни производства, участия в съвещания на ръководството с юридическа насоченост, съблюдаване имплементирането на законите на територията на дружествата. Често влиза в тясно взаимодействие със специалисти от различни направления за взимане на правилни законови решения. Контактува и с други свои колеги. Помагат си със Станислава Ненова, която е в същия отдел. Натупаният опит вече му дава възможност често да преминава от една материя в друга, което е ежедневие в работата му.
Контактува и с такива, които търсят „праведния“ отдел на „Арсенал“. И такива случаи има в практиката си. „Как да обясниш на човек, че между „праведен“ и „правен“ има малка, но съществена разлика…?“.
Поли работи като старши юрисконсулт във военно формирование. Питам Иван дали обменят опит – все пак работят в една сфера. Отговорът беше категоричен: „Не! В работата и на двама ни има конфиденциалност. Няма как да стане. Обсъждаме само правни казуси от общ характер“. Така е. Пък и няма само за закони да говорят. Все пак имат и две деца – близначките Ники и Криси. Те са вече големи – на 8 години, и си имат свои интереси и занимания. Влече ги рисуването. Често правят семейни разходки в гората с кучето. Поли и Иван възпитават децата си да бъдат честни и отговорни. Уважението към по-възрастните и към близките са пример за тях.
За себе си Иван казва, че е трето поколение ловец
Първата си пушка получил на 18 години. И тук ловува в такава дружинка. Трофеите му са от дребен и хвъркат дивеч. Е, един път уцелил и “прасето в д…то, но то избягало“, смее се той.
Заради географското разположение на родния му край и контактите с близки и приятели е научил румънски или по-точно влашки. Сръбския пък го научил още като малък от детските мултипликационни филмчета, пускани от сръбската телевизия, която там хващали. Един вид – самоук. Но смята, че се справя „неофициално“ с румънски и сръбски.
Иван, освен законите, чете и много други книги. Влекат го пътеписите, научната фантастика, книги за азиатската култура. Последната книга, която е прочел, е „Омъжена за Бутан“, която представя свят, различен от нашия. Обича да гледа спортни предавания по телевизията и сам той спортува, когато има възможност.
Когато отидат на гости във Видин или Бургас, не се чувства така, както тук.
„Казанлък е мой дом“.
Такова е неговото усещане. Човек усеща къде е неговият дом – там, където го „връхлита“ щастието.
А Иван Иванов, от новата генерация на „Арсенал“, е най-щастлив тук, в Казанлък.

Първолета Петкова