Конструкторът, за когото „това не е моя работа“ не съществува

Той не влиза в категорията „нова генерация арсеналци“, нито е „ветеран“. Но за своите 53 години и повече от четвърт век натрупан опит в „Арсенал“ малко са тези, пред които, като се спомене името му, не знаят за кого става дума.
Симеон Загаров се определя като „просто конструктор“ в Завод 1
От Шейново е. От там има много работници и служители, работещи в казанлъшката оръжейница. Един от тях е и баща му, Иван Загаров, чийто трудов път е преминал само в „Арсенал“ – като конструктор, а по-късно и като технолог в завод 5. Последните години е работил като началник инструментален участък в Шейново, преди преместването на завода на площадката в Казанлък. Всъщност, той е човекът, насочил Симеон още като младеж към техническите науки и конкретно към “Арсенал“.
Симеон завършва най-напред „Топла обработка на металите“ в тогавашния казанлъшки техникум „Цвятко Радойнов“, сега – Професионална гимназия „Иван Хаджиенов“. Още като ученик влиза в „Арсенал“ за производствени практики – като заварчик и стругар. След това кандидатства и го приемат във ВМЕИ - Габрово. Следва подаване на документи като стипендиант на оръжейницата и… заминава за Тула. В Тулския държавен университет. Университетът, дал много от най-добрите и ценени специалисти на дружеството. Специалността му е „Топло-импулсни машини“, накратко – стрелково оръжие. Завършва през май 1994 г. и само месец след това вече е в редиците на тулските възпитаници на „Арсенал“. Два месеца инженерът работи като шлосер, а след това го назначават там, където му е мястото – като конструктор в Завод 1. Тук не се чувства сам, защото много от колегите си познава още от Тула – Николай Кънев, Валентин Тодоров, Николай Станчев. Намира работата си за интересна и интригуваща. Особено, когато се разработва ново изделие или различни компоненти по него. Споделя, че някога заспива с мисълта за детайл, върху който работи и няма търпение на следващия ден да дойде на работното си място – да начертае схема, да коментира с колеги. За него е много важна екипната работа. Най-дълго е работил с Елена Демидова, Мария Стоева, която вече е пенсионер, Валентин Тодоров – сега заместник-директор в Завод 1.
Като специалист е изпращан на задгранични командировки в Индия, САЩ, Алжир. Бил е представител на „Арсенал“ на няколко изложения – в Истанбул, в Москва, Абу Даби, от които има много трайни спомени и незабравими преживявания. Най-силно впечатление му е направило изложението в Абу Даби. „Това е най-голямото изложение за военна техника и технологии. Можеш да видиш всички конкуренти. Нашите експонати по нищо не отстъпват на другите големи фирми. Даже са и по-добри. Може да съм предубеден, но такава е моята преценка…“.
Вечер след работа се занимава с градинката на село
Има си парник. Вари си ракия – като на село. Има си и две кучета – едното си е „улична превъзходна“, другото е западносибирска лайка. Чарли и Зара са кротки. Има си и котарак Ханко. В хоби напоследък му се е превърнало люпенето на пиленца. И люпилня си е купил. Радва им се като на малки пухкави топчици, които се прескачат едно-друго и заспиват, както си кълват. С това се разтоварва. Споделя живота и домашната си работа със Стефка, с която са от 8 години. Малко късно са се открили един за друг, но това не пречи да бъдат привързани, да търсят опора и разбиране. И тя е арсеналски работник. Заедно идват на работа, заедно се прибират.
И… толкова. Сякаш с това се изчерпва всичко, което може да ми каже за себе си Симеон. Скромен е. По всичко личи. Не вижда какво толкова има да се разказва и не го свърта на едно място. Звънят му няколко пъти по телефона за консултации, съгласуване за нещо в работата. Смята, че с казаното досега разговорът ни е изчерпан. Няма какво повече да добави.
Всичко това ми се видя някак „постно“, недостатъчно. Реших да споделя притесненията си с Валентин Тодоров – заместник-директор и дългогодишен приятел на Загаров. Той веднага възкликна: „Ама как може това да е всичко, това е Монката…!“.
И решаваме да предприемем друга стратегия – да потърсим някои от колегите, с които работи и да чуем тяхното мнение.
Започнахме от самия Валентин Тодоров – като негов приятел и бивш колега. Той е категоричен:
„Това е човекът, който всяко нещо, което роди мисълта му, може да изработи и с ръцете си“.
Спомня си един случай от съвместната им командировка в Индия. Идва един техен индийски колега и носи часовника си – нещо се била развалила верижката. Монката го взел, поогледал и веднага намерил решение – изработил на струга едно миниатюрно щифтче, изпилил го, бутнал го от тук-оттам и му върнал часовника с готова здрава верижка. „Всичко му ражда главата, всичко може да изработи. И часовникар може да стане…“, – шегува се Тодоров.
Стефан Растев, ръководител сектор в Технологичен отдел, казва за Симеон, че е чудесен човек, приятел, колега и професионалист, винаги готов да помогне, да те научи на всичко, придобито с годините опит. Още повече, че той е бил негов ръководител при подготовката на дипломната му работа и с гордост заявява, че благодарение на него е защитил заданието си с отличен. И допълва: „С отличен ръководител като него, няма как да има друг резултат“.
Технологът Донка Чернева е категорична: „Колкото и клиширано да звучи –
това е най-добрият човек, когото познавам –
отзивчив, весел, готов да те разсмее и когато ти е най-тъжно“.
Калоян Кормев и Христомир Ангелов са млади конструктори в завода, от новото попълнение специалисти. Те са единодушни за това какъв уникален човек е Симеон Загаров. „Той те предразполага, дава ти възможност да се впишеш в колектива и не се щади, не спестява информация. Споделя всичко, което знае, и така помага на нас, по-младите да вървим по неговите стъпки. Възхищаваме се с каква лекота и компетентност върши всичко и в същото време е дълбоко вглъбен, когато работи“.
„За Монката мога да разказвам с часове. Отзивчив колега и приятел. Той е готов да помогне на всеки. Един непознат да срещне на пътя и да има нужда от помощ – веднага ще се притече. Хич няма да попита кой е и как се казва. И в работата е такъв, вниква в проблемите, находчив е. А бе, той си е № 1 като конструктор“, – споделя Христо Братов, ръководител сектор „Инструментална екипировка“. И продължава: „За него е характерно изпипването на нещата, които работи в детайли, всичко е технологично издържано, чертежите му са образец и така улеснява работата на технолозите“.
С Елена Демидова – ръководител отдел „Техническа информация“, са не само дългогодишни колеги, но и приятели. За това Елена е категорична – незаменим приятел е. Симеон Загаров е от ония хора, дето може да изтърпи да му „поплачеш на рамото“, а после да намери как да те развесели, да те накара да се отпуснеш и да забравиш болки и тревоги. Да не говорим за това, че за всеки случай и момент си има готов виц. И то все на място да го каже. С него се работи леко, времето минава весело, не те оставя да скучаеш. А когато трябва да се съсредоточи в работата, нищо не е в състояние да го разсее.
За Загаров е характерно бързото и смело вземане на решения,
без да се притеснява от предизвикателствата. „Поема отговорност и намира изход от всяка завързана ситуация в работата“, казва и Лазар Шоколарев – началник-цех в Завод 1.
Направи ми впечатление едно единствено изречение, което каза Венета Василева – ръководител сектор на Технологичен отдел: „За него не съществува израза – това не е моя работа!“... И нямаше нужда да говори повече. Този израз е толкова красноречив, че не са необходими повече обяснения или изброяване на качества.
Сигурно има какво още да се каже за Монката, както го наричат колегите му, но то няма да се различава особено. Е, всеки човек си има „трески за дялане“, но неговите, оказва се, са малко.
Накрая ще завърша с една статистика. Официална. Инж. Загаров е съавтор на един Патент за изобретение и съавтор на 27 Промишлени дизайна, включени в 5 Свидетелства за промишлен дизайн.
Как ви се вижда? Дали има нужда от повече обяснения…
Рано е да го наречем „ветеран“. Отдавна е отминало времето да го причислим към групата „нова генерация арсеналци“. Едно е сигурно – за професионалист с такъв капацитет и с тези качества може да мечтае всеки работодател. Да си има един Симеон Загаров.
Е, ние в „Арсенал“ си имаме нашия Симеон Загаров.

Първолета Петкова