Дългогодишният главен специалист „Организационно обслужване“ в Общинския съвет на Казанлък Лилия Попова днес имаше специален повод да получи огромни букети от своите колеги и да почерпи с бонбони. Защото Лидка, както я знаят повечето й приятели, а и журналистическата гилдия в града, се оттегля достойно в заслужена почивка след няколко десетилетия вярна работа за казанлъшкото общество и близо 20 години служба в Общинския съвет на Казанлък. Където за Лидия нямаше тайни: бе перфектна в отношенията, и в изказ, и във формулировките на важните, често мъчно смилаеми за човек с обикновена гражданска култура, термини, актове, разпоредби. За капак: бе и невероятно бърз стенограф, който единствен знаеше какво има отвъд ченгелчетата и завъркулките на белия лист. Заради опита си и това, че е от „стария материал“ до нея се допитваха всички: и новоизлюпени градски старейшини, и бивши служители в общинската администрация, различните по възраст, цвят, боя и приниципи шефове на местни парламенти. Край нея израстнаха 4 поколения местни политици.




Ние й вярвахме безрезервно, заради респектиращия опит, благодарение на който знаеше и къде точно стяга обувката на дадено предложение и къде ще се претурне колата при вземането на определено решение.
В годините някак свикнахме с нея. С нейните приятелски критики, препоръки, мъмрения и шеговити, но верни задявки. И ни е трудно да приемем, че няма да пуши лулата на спокойствието или лулата на мира, там някъде, скрита в онова тъмно кьошенце в коридорите на зала“ „Инфра“, в поредната раздумка по някой заплетен общински казус. В дирене на компромис. Взаимно приемлив, обществено- полезен. Нормален.
Днес бяха нейните N минути слава. Не само заради купищата пожелания и изречени добри думи, заслужени с много труд, старание и упорство, истинска любов в работата, а и защото всъщост тихо позволи на нас, „постоянното присъствие“ в Градската ни Дума“, да усетим голямата празнина, която остава след нея.

Вярно е, че няма незаменими.

И на всяко място може да са намери човек. Но има неповторими, в онова скрито намигане във всяка една работа, зад която наднича себеотдаденост, любов, страст. А това иде отвътре: от убеждението, че правиш нещо, от което хората, градчето, народът ТИ има полза.


Беше нещо като „ минипатриотче“. Защото й пукаше: за всичките глупости или всичките добрини, които градските старейшини заформяха под зоркия й поглед. Неин, и на колегите й.
И Каката, защото научи и превърна в безупречни служителки неколцина свои по-млади колежки, които на свой ред да държат парада на местната законодателна власт. Защото колкото и умни решения да предлагат старейшините, няма ли кой да ги облече в човешка форма, всичко си остава там, на масата. На масата. Не мърда към хората. Като онзи класически PR прицип: че едно дърво може и да се е скъсало от пеене в гората, но ако за него няма съобщение в новините вечерта, значи не е пяло.

От днес животът пред главния специалист „Организационно обслужване“ в Казанлъшкия парламент, поема в други посоки. И все тъй пъстри и мамещи. Като това да се нарадваш на внуците си, на сутрешното си кафе с цигара, отвъд съпровода на звучното жужене на клавиатурата или къкренето на купищата телефони.
Убедена съм, че този „съграждащ“ шум ще й липсва на работохоличката Лидия, но съм сигурна, че със същия плам и всеотдайност, с които редеше книжата за всяко едно събитие на градския ни парламент, ще реди своя собствен дневен ред и ще се радва на Живота. Който й предстои. С много нови и светли пътеки.


На добър час, Лидка!