Той идеално се вписва във формулата „малките Големи“. Никога началник, но винаги забележим. С работа, която дири дири и създава дири. И без нея не може. Има такива хора. Чиято работа е невидима, но без нея не може.
27 от всичките си 66 години е посветил на планината. И малко повече от 40 на „Арсенал“. Всъщност, всичкото си време.
Първо започнал работа като шлосер в някогашната База за технологично развитие на „Арсенал“ с директор инженер Неделчо Братоев. Обичал планината. И тя него. Така двамата се намерили. И вече 27 години са си верни. Под шапката на „Арсенал“.
Хижарят, спопанинът, домакинът, охраната на базата на дружеството на връх Столетов. Известна още като „хижата на Столетов“, която десетилетия е летен лагер за децата на арсеналци и база за почивка за самите тях, за излети или просто за колективни празненства.
Бончо Келчев.
Наследник на стар и известен казанлъшки род, с чийто корени се гордее. И заради които все по-мъчно приема завладяващата всичко простотия. Космополит и широко скроен човек. Живял шарено, интересно, емоционално, смислено, богато.
Преди да поеме базата на Столетов, Бончо Келчев бил на друга арсеналска планинска база - над Скобелево.
Срещата ни с него под историческия връх е... неслучайна.
Всяка година, независимо че от 2002 година на практика базата там не се експлоатира, арсеналци се отбиват на свято място: там, където вечен покой са намерили тленните останки на 276 опълченци, воини и обикновени хора, сражавали се за свободата на Отечеството.
Там, на метри от някогашната царска хижа, строена специално за почивка на цар Борис за откриването на Паметника на свободата на връх Столетов през 1934 година, се намира лобното място на тези герои. При извора - някога, сега изоставена и нуждаеща се от ремонт чешма, на метри се издига и паметник-костница на незнайните герои.
Независимо че костницата е под опеката на НПМ „Шипка-Бузлуджа“, прекият стопанин и грижовник е Бончо Келчев.
Поел щафетата от арсеналската бригада „Георги Димитров" на леярния цех на Завод 3 при тогавашния комбинат "Фридрих Енгелс", чиито работници през 1972 година ограждат мястото на костницата, като го оформят в кът за поклонение. Съгражда се и втора чешма, в близост до първата, издигната до т. нар. Извора, откъдето опълченците наливали меховете и където близо 300 са намерил смъртта си от направените засади от турската войска.
В последните близо 20-ина години хижарят Бончо е този, който и зиме, и лете е там, при костницата и извора. Посреща, изпраща, разчиства.
С колеги съгражда и нова чешма по пътя за Соколския манастир. С тъга споделя, че останал единственият жив от започналите делото. Сега се грижи за пътеката, маркировката по пътя.
В останалото време има задача да пази базата, затворена за посетители от 16 години. Има грижи по двамата четириноги пазачи - кучетата Чири и Марс, както и по неизброимата редичка от котки - малки и големи, но все послушни.
Гордее се, че пази оставеното от предшественика си, също на небето вече, арсеналският хижар Белчо Добрев.
Като сраснал се с планината и покорил големите български върхове човек, не стои мирен и без работа. Намира си я и когато я няма. И е готов да посрещне всеки, който се отбие от пътя при него.
За усърдието си в планината и грижата за нея има награди от Българския туристически съюз и много снимки, пълни с хубави спомени.
Не открива обаче онази, която била правена в периода 1954-56 година, когато един от корпусите на арсеналската планинска база на Столетов е... превърната в основна гримьорна за актьорите при заснемането на черно-белия филм „Опълченците на Шипка“.
Тогава районът бил в плен на кинаджиите.
За историята на арсеналската хижа Бончо знае много. Той самият ровил, разказвали му и гостуващи планинари, на годините на баща му. „Вече никой не се сеща, че всъщност тази хижа си има име, още от 1947 година, когато става притежание на военната фабрика в Казанлък“, казва Бончо.
Била кръстена на един от първите министри на народната отбрана на НРБ и бивш председател на Президиума на НС на НРБ Георги Дамянов.
После дошли други времена и тези работи се забравили, разсъждава хижарят, който е и арсеналско дете.
Баща му, Костадин Келчев, бил арсеналски конструктор - рационализатор. Работил по рационализации на пълнителя на автомат, нагрянката и стоп- патрона. Бил известен обаче не само с рационализациите си, но и с футболните си успехи и изпълнения на стадион „Арсенал“, където години наред Косьо Келчев - Калфата играе дясно крило. Майка му, Марийка Келчева, години наред е част от екипа на Завод 2 в „Арсенал“. Арсеналка е и съпругата Донка.
Хижарят и някогашен красавец Бончо Келчев не е сигурен дали ще слезе от планината за празника. Горе винаги се намирало работа, а и зима иде. Трябвало да се погрижи за зазимяването на базата, дървата, животинките, и подслона за по чаша чай или глътка вино за любителите на планината, за които времето винаги е добро.
Бончо обаче, който е „баща, майка и свекърва“ за базата на Столетов, както сам се определя, има мечта: да дочака времето, в което паметникът-костница на незнайните герои край Извора да бъде реставриран и едно от любимите места за отдих на арсеналци да се напълни отново с живот.
Utdibr преди 1 година
Utdibr преди 1 година