За 20-и път ще се съберат тази година ветераните - машиностроители от Завод 5 на „Арсенал“ АД. Лично бившият министър на машиносторенето от времето на Тодор Живков, инж. Тончо Чакъров, почетен гражданин на Казанлък, дошъл в първите години на една от първите ветеранските срещи в началото на новия век на среща с хората от някогашния ЗММ. Тончо Чакъров става е Главен директор на Завод 10 в Казанлък през 1964-та. Чакъров идва от шефския пост в НИТИ, преди това – главен технолог на ВМЗ – Сопот. С идването на Чакъров машиностроенето в оръжейницата навлиза в нов период. Сменя се и името на завода – той вече се казва ОПП „Фридрих Енгелс“. Започва строителството на Завод 5.
Лично Тодор Живков реже лентата при откриването на българската машиностроителна гордост – Завода за металорежещи машини на казанлъшката оръжейница на 21-и декември 1965-та година. Всички от ветераните, преживели този момент, помнят завинаги официалното събитие.
Но историята почва далеч преди това. „За регулярно специализирано производство на металорежещи машини, се заговори през средата на 1959-та година“, твърди инж. Неделчо Братоев в обзорната си книга „Съдба“ / Преживяно, постигнато, осъзнато.../, публикувана през 2007-ма. От написаното, за поколенията става ясно, че машиностроително производство, в „Арсенал“ има далеч преди откриването на Завод 5. Но Завод 5 е изцяло нов етап, време на наистина славно индустриално развитие. Базата за техническо развитие, реално стартирала през 1967-ма, превърнала се в База за развитие и внедряване през 1971-ва и Институт за металорежещи машини през 1984-та, е другата гордост на фирмата, за която ветераните си припомнят. Както вече е традиция, срещата на ветераните от Завод 5 е отново на 6-и септември, от 12.00 часа в ресторант „Капитал“, в Дома на културата „Арсенал“.

През тия вече 20 години, няма как припомнянето на постиженията, да се случи без присъствието на инж. Неделчо Братоев. Той е първият директор на Базата за техническо развитие, машиностроител по диплома, производствен, ръководен опит, хабилитация и не на последно място – машиностроител по сърце. Неговите думи в началото на всяка сбирка са аплодирани дълго. Неговият принос е неоспорим, трудът му по изготвянето на единствената по рода си книга „Съдба“ /Преживяно, постигнато, осъзнато.../, е огромен.
Хиляди факти от историята на арсеналското машиностроене, са събрани в това уникално издание, което всеки може да отгърне
за конкретни фактически справки. Но няма такава книга, която да отвори по човешки сърцата на участниците в описаните събития – разработки, производства, планове, изделия, технологии, конструкции, монтажи, изпитания... Затова онези, които помнят, идват винаги на 6-и септември, за да отворят сърцата си един пред друг, в спомени за свършеното заедно. Докато ги има, докато са между нас.

Идват хора и от сегашния състав на Завод 5

Те не са толкова много. Но са винаги поканени от ветераните. Днешният директор на Завод 5, инж. Петър Щирянов не пропуска да се види с бившите си колеги. На които историята на „Арсенал“, пък и на цялото българско българско машиностроене, дължи много. Ветераните не си представят срещата без него, а и той не си представя, че няма да ги уважи. Той е „мостът“ през поколенията към днешното време, когато Завод 5 се променя и се налага с новата си функция на производител на стотици видове детайли от десетки арсеналски изделия, които по-рано не са произвеждани във фирмата. Завод 5 днес се оформя като завод за производство на детайли за другите фирмени заводи, комплектоващи готови изделия от боеприпасното и оръжейното производство. Извършват се и ремонтни дейности.

Близо 100 арсеналци се прегръщат всяка година на срещата

Преди 20 години, неколцина бивши колеги, предимно, технолози, решават да се видят напролет. Поводът е годишнината на Бюрото за проучване, създадено през 1971-ва. Същата година се създава и Базата за развитие и внедряване. Ентусиастите, инициатори на срещата, намират ресторант в Енина. После, в годините, кръгът от хора, които искат да присъстват, се разширява. Събитието се мести през есента – преди Денят на машиносторителя 11 - и октомври, навремето, шумно честван от целия комбинат. Празник, през сантимент, за който, ръководството на оръжейницата, възобнови в последните години идеята за Празника на „Арсенал“. Който вече стана традиция.
„Сърцето“ на ветеранската инициатива са хората, които и днес организират това мило събиране – инж. Георги Цонев, Стефан Русев и Георги Георгиев. Георгиев е дълги години технолог в Завод 5. Цял живот: от 1960-та до 1996-та. Той стои „в дъното“ на ветеранската идея преди 20 години и не случайно, първата среща е в Енина, където той живее. После решават да я преместят в ресторант „Гергана“, но последните години, неизменно сбирката е в ресторант „Капитал“. Стефан Русев е вторият ентусиаст от тройката организатори. Типичен арсеналец – почнал от работник, през началник смяна, майстор смяна, до началник цех. Все в Завод 5. Инженер Цонев е един от арсеналските машиностроители, които оставят най-ярки следи с работата си през годините. Опитът му на човек, който тръгва като ръководител група под ръководството на легендата Хари Симеонов, изкачва цялата йерархия на професионалната стълбица – става главен технолог на Отдела, Началник Бюро, Началник на Технологичния отдел, главен инженер на Завод 5 и заместник директор по производствените и техническите въпроси. Той е един от хората, с които ветераните, непременно искат да се видят на годишната септемврийска среща.

Инж. Хари Симеонов е сред най-чаканите гости

Възрастта и пътуването от Пловдив, през годините далеч не му пречат да идва в Казанлък. Идва на мястото на родната си къща, където, по ирония на съдбата, днес се намира ресторант „Капитал“. Аристократичното му излъчване на зарежда с гордост и професионални сантименти машиностроителите – ветерани. Хари Симеонов е бил главен технолог на Завод 5. Той е основател - проектант на Карловския тракторен завод и основател на Завода за дървообработващи машини в Пловдив. Проектира механични цехове в Куба, в Института по проектиране в Хавана.
Проектира и в „Машпроект” – Пловдив. Но първите професионални успехи, за него, както и за мнозина български специалисти в бранша, идват именно в казанлъшкия „Арсенал“. „Ние сме заедно с вас, делим с вас дни и нощи! Заедно арсеналци могат”, помнят ветераните думите на инж. Симеонов от срещата през 2012-та. Тогава бе запечатана и и последната прегръдка между Хари и дългогодишния му приятел, директорът на казанлъшкото ДСО „Хидравлика”, Янко Ортакчийски, също бивш арсеналец, редовен участник във ветаранските срещи на машиностроителите от Завод 5, буквално, до последните си дни. Именитият директор на Завод 5, Марко Маринов, също винаги е сред очакваните присъствия сред ветераните, както и Тодор Калайджиев, също бивш директор на ЗММ в „Арсенал“.

КНСБ подкрепя организацията на ветеранската среща

КНСБ, която в Завод 5 се ръководи от Тодор Дерменджиев, осигурява не само част от финансирането за срещата, но и част от организацията по откриването на хората, изпращането на съобщенията до тях, координирането на присъствието им, запазване и разпределяне на местата в ресторанта, поканите за гостите, съставянето на празничната програма. Председателят на КНСБ в „Арсенал“, Атанас Бозов, също почнал кариерата си в оръжейницата през 1964-та в Завод 5, неизменно открива ветеранската сбирка на машиностроителите.
Присъствието на Бозов при откриването на срещата, също е традиция, на която ветераните държат, държи и той, самият, да е сред тях, защото и сега се чувства „кръвно свързан“ с онова, което някога обединяват ЗММ и ИММ.
"Годините отминават, косите побеляват, но сътвореното от вашите ръце остава", каза в приветствието си към гостите, през 2013-та Атанас Бозов и, който е бил на тези сбирки знае, че усещането от срещата, наистина е усещание, че с работата си, си оставил нещо смислено.
Ветераните посрещат и други видни гости. Често при тях е идвал и изпълнителният директор на Завода за пружини - Крън, инж. Александър Минчев.

Ветераните не забравят

Славните години на завода носят много отличия на хората, които движат нещата напред. През 1984-та, Завод 5 излъчва и Герой на социалистическия труд – Радко Парашкевов, отличен за неговия принос в изработката на арсеналските бормаши, фрези и сложни сглобки на агрегатните възли и обработващите центри по японски образец. Ветераните си припомнят не само своите колеги по цеховете и отделите, но и ръководителите на Завода, който продължават да наричат „нашият завод“. Директор на Завод 5 е бил и инж. Крум Христов, по-късно, реководител на целия комбинат. Сегашният член на фирменото мениджърско ръководство, инж. Янко Запрянов, също е управлявал завода. Той е бил и директор на Института за металорежещи машини.
Организаторите на срещата на Завод 5, макар и ветерани, следят всичко, което се случва сега с развитието на казанлъшката оръжейница. Вестник „Трибуна Арсенал“ е основният им източник на информация, но личните контакти с хората, които работят в „Арсенал“ днес, също не прекъсват.
Лично изпълнителният директор на „Арсенал“, Николай Ибушев, както и заместници от целият му ръководен екип, всяка година получават покана за ветеранската среща. Тази година, отново е така. И отново ветераните ще се радват на китката фолклор, която неизменно им поднася ФТА „Арсенал“, с народните танци на момчетата и момичетата на хореографа Христо Стоянов.
„Най-хубавото от тази, вече 20-та годишнина на традицията е, че ветеранската среща на Завод 5, „запали“ и хората от други заводи“, отчита преди събитието на 6-и септември, председателят на КНСБ в „Арсенал“, Атанас Бозов. Хилядната синдикалната организация вече подкрепя и срещи на работилите и работещите от Завод 2, Завод 3 и Завод 1, чиято сбирка следва през тази есен.
Ветераните от Завод 5 имат своите последователи. Това ги радва. И затова, също ще намерят време да си поговорят идния вторник, 6-и септември, топли разговори, между прегръдки, усмивки, снимки, сълзи и ръкостискания, докато край тях отново звучи „Добре дошли, приятели!“ – рефренът на маестро Васко Глутников, без чиято музика, нито една сбирка не минава.
Диана Нейчева