И на 90 години класната на Тео говори за физика

Очите й са ясносини и проницателни, умът – бистър, паметта – свежа и точна за факти и имена. Султана Вълкова. Класната на учителя по физика Теодосий Теодосиев и на редица други казанлъчани, успели и преуспели в професионалната си кариера и в житейския път.

Родена е на 30 юни 1925 година в Казанлък и след малко повече от месец ще навърши 91 години. По нищо не й личат – ведра усмивка, изучаващ поглед и категоричност в изказа, характерна за младите и енергични хора. Била е преподавател по физика на математическите паралелки в четири випуска на Първа гимназия „Никола Вапцаров”, сега Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий”, за времето от 1955 до 1975 година.

В първия випуск, на който преподава по физика, е известният учител и основател на Националната школа по физика Теодосий Теодосиев. „Избирах много трудни задачи. Още не съм ги дала на учениците, и Теодосий вече ги беше решил. Мигновено. Вадя аз втора задача и му я давам – пак същото. Казвам му – Теодосий, ще станеш много добър учител по физика, а той ме гледа някак странно и не вярва”, спомня си след толкова години Султана Вълкова. Теодосий харесвал биологията, но бил много добър по физика, при това не само на теория, но и в практическите задачи. Той направил първия Гайгер-Мюлеров брояч за експерименталната част в училище, от подръчни материали сглобил електрофилтър за пречистване на въздуха, който се използвал в мините.

Въпреки че Теодосий се откроявал с познанията и уменията си по физика, не обичал да го изтъкват пред останалите. „Аз искам да го похваля, да го погаля по главата, защото се радвах на таланта и успехите му, а той се свие и наведе глава”, разказва Класната.

За нея е гордост това, което постига Теодосиев в образованието и в обучението по физика. Султана Вълкова днес се радва и на много други ученици, преминали през нейната школа. „Нямам провал с ученик”, категорична е учителката. Павел Азълов, който искал да преподава вместо нея в някои от часовете, днес е професор по програмиране в САЩ. Също в Страната на неограничените възможности е Димитър Минчев, професор по приложна математика. Камен Плочев е професор по медицина. Споделя успехите на доц. Тодор Широв – един от най-добрите специалисти по УНГ в България, доц. Пламен Угринов – преподавател в Техническия университет в София. Възпитаници на Султана Вълкова са още известни казанлъчани – д-р Иван Гюдюлев, д-р Петко Петличков, Рени Червенкова, Янка Найденова, Христо Бечев, Георги Бечев, инж. Румен Русев, инж. Стефан Папукчиев. Специалисти в „Арсенал” са много от нейните ученици.

„Мъча ги аз всички, защото идват кандидатстудентските изпити, а Стефан Папукчиев ми казва, че нямало да се явява, после виждам – приели го да следва и физика, и химия, после завърши и инженерство”, разказва още Султана Вълкова. Сеща се и за една весела случка с днешния водещ строителен инженер Румен Русев – в час по астрономия обяснява за реформата в календара, а той репликира „Както е тръгнало, Дядо Мраз ще го посрещаме по бански... ”.

От последния й випуск от 30 ученици – 30 са приети във висши учебни заведения. Такава паралелка нямало в цяла България. "Винаги бях подготвена за урока, и сега да ме извикат да преподавам, ще го направя", не се колебае възрастната жена.

С нелеко детство, живяла в три строя – капитализъм, социализъм и демокрация, оставала без работа заради баща си - николапетковист, Султана Вълкова е съхранила любовта към училището и учениците. „Ако имам още един живот, учителка по физика ще стана”, признава Класната, която и до досега живее с успехите и болките на своите ученици.

90-годишната учителка днес се радва на своето семейство - на дъщеря си Мария, на внука Иво - и двамата утвърдени специалисти в сферата на електрониката и компютърните системи, на правнуците Ани и Благо. Но не крие, че най-много се вълнува от успехите на Благо – петокласник в Софийската математическа гимназия. Той вече има 2 златни и 3 сребърни медала от състезания и олимпиади по математика и програмиране.