Помните ли? Три червени карамфила от оранжерията на „Арсенал“, силонов чорапогащник от Универмага и сапун „Лукс“ – Бог знае откъде: 8-ми март 1980-та. Подаръкът за жената, разбира се. За бабата – циклама в саксия, за дъщерята дезодорант „Бриз“. Международният ден на Жената от соц-а вървеше успоредно с масово тиражиране на картички с черно-бели образи – подарък за мама от детската градина, училищни рецитали за майката – героиня, безбройни репортажи за тъкачки-многомашиннички, многодетни майки, строителки-монтажнички и разбира се – повсеместни снимки на Валентина Терешкова, първата жена-космонавт. Общо взето, пропагандата за малко да направи

Осми март: Ден на Жената – Мъж

За гербер никой не беше чувал. Розите бяха невъзможен лукс, масовата употреба на соц-а наложи абсурда, погребалното цвете – карамфил да стане семеен символ за любов и признателност към жената-труженичка. На осми март, съпругът трябваше да се докаже. Сдобиването със стрък карамфили си беше чист подвиг. Да блеснеш в неговия ореол, означаваше да чакаш на опашка поне поне половин час. Но и това не беше достатъчно: карамфилите не стигаха за всички. „Връзки“ с цветарите, купуване от предния ден, маскиране на заветните букети в кофи по тавани и мазета, бяха друга тръпка на празничния соц- 8-ми март...
И тогава идваше на помощ Предприятието – Майка. Хиляди мъже с карамфили излизаха от арсеналския портал на 8-ми март: Комбинатите – държави, които имаха даже ферми за собствено собствено свинско, разполагаха и със собствени оранжерии. За доставка на карамфили директно по работните места. Социалистическото предприятие имаше и други празнични функции: Лили Иванова в Културния дом навръх Деня на жената! – Вход: Свободен! Самодейния театър в дългата обедна почивка: Вход Свободен! Бой с народна топка на стадиона: Вход Свободен! Банкет с колежката за Осми март: Вход Свободен!

Осми март разцъфтя в в Ден на Колежката

Колежката си шиеше специални тоалети за култовия банкет. Обикаляше за платове в Магазина на „Благоев“ още от Нова година. Ходеше на прическа. Веднъж в годината. Тайно се надяваше да седне до Казановата на цеха. Или до комсомолския секретар, пред когото се очертаваше завидна кариера. Колежката ставаше принцеса! Пепеляшка за една нощ, скрила обувки с токчета в найлонова торбичка, с цел смяна на ботушите в тоалетната на ресторанта. /Където винаги миришеше зле.../. За нея бе жива трагедия, да се окаже накрая на банкетната маса под формата на буквата „П“ – очертаващата се вечерна скука пращаше по дяволите всичките усилия за празничния тоалет, прическата и помръзналите крака над високите токчета... Обаче винаги можеше да компенсира с вихър на дансинга! Да блесне! Да привлече погледи... Да открадне Казановата на вечерта! Той никога нямаше да бъде истински Казанова. За секс изобщо не можеше да се говори. Партията бдеше за морала, хотели почасово нямаше, ако те хванат на рецепцията в обща стая с мъж, който не те е завързал с брак, си беше чисто престъпление. Затова Колежката се радваше и на малкото. Колкото да я ипратят до вкъщи, най-много да скрие в джоба си някое стихотворение от Дамян Дамянов. Ако случайно е Жак Превер, това си е истински лукс! Спомен завинаги, нещо като диамантената обувка на пепеляшката за една нощ. Или поне до следващия 8-ми март...
Остатъци от щампата на социалистическия един – единствен от 365 ден внимание към жената, се наблюдават и днес. Карамфилите се изкупуват на килограм. Не защото са единственото цвете. А защото са най-евтините от всички възможни цветя. Дъщерите продължават да подаряват на майките си и бабите си чорапогащници. Колежката обаче, по 8-ми март, рядко се превръща в Пепеляшка. Производствените банкети са кът. Отживелица. Преобладават единствено по Нова година. Съседството в календара със Свети Валентин, почти довърши тайнствената тръпка на Международния ден на жената. Да си тъкачка-многомашинничка или кранистка на открито, е не просто демоде – направо е обидно за женската ти същност. Да си многодетна майка, също. Многодетните, обикновено са социално слаби, сиреч – лошо пласирани в обществото. За Дамян Дамянов не са чували дори кръшните потребители на фолкритмите, подредени по стихоплетството на жена му. Жак Превер си е емоционално излишество, което е съсипващо да си позволиш. Никой не се храни с „Тази любов“... Колкото до секса, не е нужно да чакаш осмомартенския банкет и да се хабиш с изпращане на домовете, което така или иначе, няма да вкара колежката в леглото. Сексът е повече от достъпен. Има хотели с „Почивка за два часа“ в меньото, момичета на повикване, скайп, фейс и в краен случай – порно сайтове. Вместо глезена на банкетната принцеса под омачканата покривка на „Обществено хранене“, можеш да имаш цялата плът на интернет. Няма нужда някой да ти премига драматично – очаквателно през дима на цигарата си от последния стол на масата под формата на буквата „П“. На всяка крачка в нета, преливаща сласт директно те кани:“Здр. Искаш ли секс?...“, а под силиконовите и устни върви текст:“Аз съм само на 700 метра“...
Денят на Колежката? – шах с пешката!

На снимката: самодейци от "Арсенал" в компанията на славната певица Руска Попова