100 години казанлъшка фамилия пази шкафче, поръчано от Стамболийски

Близо 100 години казанлъшката фамилия Папукчиеви пази нощно шкафче, поръчано лично от Александър Стамболийски като министър-председател на България. Предавано от поколение на поколение, нощното шкафче е чинно пазено от фамилията, за да бъде предадено в навечерието на 1 март на Националния военноисторически музей в София.

Датата на връчване на дарението е специално избрана, тъй като на 1 март 2019 година се навършват 140 години от рождението на земеделския лидер и министър-председател на България от ноември 1919 година до Деветоюнския преврат 1923 година.

Историята на тази вековна реликва започва още в началото на мандата на правителството на Александър Стамболийски. За нуждите на своите министри той поръчва в Софийския „Арсенал”, преди преместването на завода в Казанлък, 12 комплекта обзавеждане, включващо гардероб, спалня и нощно шкафче. Комплектите са 12, колкото са и министрите в неговия кабинет. В „Арсенал” изработват един повече. 13-ият комплект бива разделен между двама работници от софийския завод, които имали многодетни семейства и изпитвали крайна нужда. Единият от тях е Тенчо Папукчиев, дядо на Маргарита и Стефан Папукчиеви. По това време той като бежанец от Кукуш работел в Софийския „Арсенал”, а многолюдното му семейство живеело доста оскъдно. Тенчо Папукчиев получил като дар спалнята и нощното шкафче, а колегата му – гардероба.

Така нощното шкафче, поръчано лично от Александър Стамолийски, се оказало в дома на фамилия Папукчиеви. То тръгнало със семейството от София за Казанлък, където било пазено заедно със своята история. И в Казанлък Тенчо Папукчиев започнал работа в „Арсенал”. Той бил един от първите държавни служители. Те са имали право да носят фирмени шапки, като по това са ги разпознавали. „Дядо е бил майстор на цеха за изработка на дървените ложи и полуложи на пушките. Неговият син Иван Папукчиев, нашият баща, работеше в завод 8 като електротехник”, разказва инж. Стефан Папукчиев, директор на Музея на фотографията в Казанлък. Нощното шкафче се ползвало по предназначение, а през последните години върху него семейството поставяло коледната елха, украсена със също толкова интересни, стогодишни коледни играчки.


Представители на Националния военноисторически музей лично посетиха семейство Папукчиеви и приеха дарението с интересна съдба и историческа стойност в навечерието на рождението на Александър Стамолийски. Отсега-нататък вековното нощно шкафче, свидетелстващо за един драматичен период от българската история, ще бъде достояние на всички посетители на музея в София.


Александър Стамболийски е роден на 1 март 1879 г. в Славовица, Пазарджишко. Ученик е на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. През 1899 участва в учредителния конгрес на БЗНС. Учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен, но прекъсва образованието си, поради заболяване от туберкулоза. След завръщането си в България се занимава с политическа дейност. През 1908 година Александър Стамболийски е избран за народен представител от БЗНС. Той се превръща във фактически водач на БЗНС и под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Народен представител в XIV (1908 – 1911) и XVI-XX (1913 – 1923) обикновено и в V (1911) Велико народно събрание. Под негово въздействие БЗНС провъзгласява лозунга за самостоятелна селска власт, която трябва да защитава „общоселските интереси".

През януари 1919 г. Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Той участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския договор, след което, според някои медии, счупва писалката. След проведените парламентарни избори, от 21 май 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС. Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война, чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци. Подкрепя идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Това води до изостряне до краен предел отношенията между земеделското правителство и ВМРО. Във вътрешен план правителството на Стамболийски провежда някои реформи, част от които са спорни. Някои от тях са: поземлена реформа свързана с ограничение на размера на поземлената собственост; въвеждането на трудова повинност, поради наложеното ликвидиране на армията; опростяването на правописа. На практика е наложена земеделска диктатура, крепена от т. нар. Оранжева гвардия, комбинирана с авторитарно управление.

Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи влияние извън средите на българското селячество. На 4 февруари е извършен е неуспешен атентат от ВМРО срещу него и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в Народния театър. Подписването на Нишката спогодба от 23 март 1923 година с Кралството на сърби, хървати и словенци за „обезопасяване на границата“ между двете държави, прелива чашата на търпението. Носят се слухове, че са водени тайни преговори за Балканска федерация, в която България ще е под егидата на Сърбия. Срещу него са настроени голяма част от интелигенция, македонските организации, белогвардейците, военните, буржоазните партии, комунистите. На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Помещаващата се в София централа на Оранжева гвардия е бързо обезоръжена.

По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица и не успява да реагира адекватно. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения в подкрепа на Стамболийски, останали в историята като Юнско въстание. Най-голяма сила те придобиват в Плевенско и Шуменско. Сам Стамболийски организира няколко хиляди селяни и местни оранжевогвардейци и прави опит за обсада на Пазарджик. На 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. По-късно е отведен във вилата му в Славовица, където е убит по най-жесток начин.