Сретение Господне: На 300 години Симеон дочакал срещата с Младенеца
Българската православна църква чества на 2 февруари Сретение Господне, един от 12-те големи християнски празници през годината.

Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. На Сретение - среща с Господа, се възпоменава описаното от евангелист Лука посрещане на младенеца Исус Христос от престарелия праведник Симеон.

Според Мойсеевия закон всяко първородно дете от мъжки пол се посвещава на Бога. Определена била и цената за откупуване на новороденото. След навършване на 40 дни майката на детето принасяла агне в жертва на Бога. Света Богородица се подчинила на този закон. Донесла своя младенец в Йерусалимския храм. По това време в Йерусалим живеел благочестивият старец Симеон. От Светия дух му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му Спасителя на света. Симеон дълго време чакал да се изпълни Божието обещание, възрастта му била вече 300 години. Симеон Богоприемец бил благочестив и праведен човек, един от 72-та учени, които превеждали и тълкували Светото писание. Когато Света Богородица донесла Младенеца в храма, той го прегърнал и казал думи на възторг, които се превърнали в молитва, наречена "Песента на Симеон Богоприемец", която и днес се чете в християнските храмове.

По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение, а свещениците четат определена молитва на техните майки. Сретение Господне е наричан още Зимна Богородица.

2 февруари е също и български народен празник - Петльовден, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия - от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата.

Преданията разказват следната 300-годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета през турско робство. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела жена от село Еркеч, днес с. Козичино, Бургаско, скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

В миналото на този ден майката на мъжко чедо колела петел, правила кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата задължително се слагало гозба от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета.

На този ден нашите баби не докосвали нищо остро - нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвали, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Вярва се, че ако на този ден дадеш пари - цяла година ще даваш, ако вземеш - цяла година ще взимаш.