Един от най-ценните ръкописи, запазен от българското Средновековие – Томичовият псалтир, пристигна у дома. Шедьовърът, изработен от монасите от Търновската книжовна школа, ще може да се види в България до 8 декември, в Националния археологически музей към БАН. Поводът е 150-годишнината на Българската академия на науките. Ръкописът се съхранява повече от век в Държавния исторически музей в Москва и в продължение на 117 години не е напускал границите на Русия. В България ще бъде разгледан за първи път след 10-годишна реставрация.

Молитвената книга е на старобългарски език. Предполага се, че ръкописът е изписан в Килифаревския манастир по поръчка на някой от болярите. Неговите миниатюри са рядък образец на палеологовото изкуство.

Произведението е открито през 1901 година от сръбския професор и колекционер Сима Томич. Съдържа 301 листа във формат фолио. Псалтирът включва песнопенията на Светия пророк и цар Давид. Той е отражение на реална социална ситуация – бубонната чума. Миниатюрите тълкуват и изобразяват словесния текст. Този псалтир съдържа великолепни химнографски произведения – като акатиста на Света Богородица, превеждан от стареца Йоан в Света гора. Илюстриран е с 25-30 миниатюри.

По думите на директора на НАИМ при БАН доц. Христо Попов, Томичовият псалтир, заедно с Манасиевата хроника и Лондонското евангелие, са най-важните книжовни паметници на XIV век, запазени от епохата на българския цар Иван Александър, известна още като „Втори златен век“.