Тази вечер от 18.00 часа в Художествената галерия в Казанлък ще бъде открита юбилейна изложба на художника Иван Пенков. През 2017 година се навършват 120 години от неговото рождение и 60 години от неговата смърт. Точно наполовина - живот и памет за него.


Иван Пенков е роден на 30 април 1897 г. в Казанлък. Той е второто дете в семейството на Георги И. Пенков - книгоиздател и фотограф, и учителката Мария Владева. Появява се на бял свят във време, в което в Казанлък сред бедните схлупени къщи на занаятчии и земеделци вече се издигат и новите домове на забогателите търговци на розово масло. В търсене на пазар на скъпо платения и благоуханен продукт, техните пътища ги отвеждат чак до Париж и Лондон.
През тези години център на културния живот в Казанлък е читалище "Искра", към което се основават галерия, музей и театър. На сцената на този театър се играят любителски представления по Шекспир и Шилер, а между актьорите са родителите на Иван Пенков, както и известният д-р Кръстю Кръстев (1866-1919), завършил философия в Германия и основал първото в България списание за литературна критика.

Десетилетия по-късно художникът ще си спомня за този свой пръв досег с магията на театъра. Интелигентната и будна среда, в която израстват художникът и неговите сестри - двете Мари, възпитава у тях завинаги любовта към вълшебния свят на театъра.


По това време в Казанлък вече има печатница и няколко книжарници, една от които е книжарница "Георги И. Пенков &", издаваща и разпространяваща прогресивна за времето си социалистическа литература. Доставят се книги от Русия и Швейцария, а по-късно Георги И. Пенков сполучва да стане и главен агент за България на едно задгранично руско издание в Лондон. Художникът си спомня: "През време на следването си в Пловдивската гимназия баща ми се запознава случайно с някакъв руски емигрант, нихилист по убеждения и фотограф по професия. По-късно това запознанство се превръща в здраво приятелство. Чрез него той се запознава с руските прогресивни писатели, научава добре руски език, а по-късно се абонира за руското списание "Вперед". Така в малката казанлъшка къща "два свята заживяват под един покрив, старите със своите вкоренени предразсъдъци и вярвания и човекът с дългите коси и меката шапка, който вярва само в прогреса на човечеството, в чистата наука и мечтите за новото, свободно общество. Стената, която дели двата свята - стаята на старите и стаята на сина, е отрупана от едната страна с божигробски иконостаси, със светии, светци и архангели, а от другата страна - с портретите на Маркса, Енгелса, Ласаля и Вяра Засулич" - ще си спомня художникът след години за своя баща. По-късно, вече парализиран, Георги И. Пенков е принуден да се посвети изцяло на фотографията.


Дори след години, в тежки моменти от своя живот, когато глъхне тътенът на Втората световна война, вече зрелият художник ще се връща в спомените си отново и отново към безметежните години в родния град и старата къща на ул. "Скобелевска", за да потърси там опора и сигурност.


В Казанлък най-близки приятели на Иван Пенков са бъдещите художници Иван Милев (1897-1927) и Дечко Узунов (1899-1986), а също така и бъдещият композитор Петко Стайнов (1896-1977). Техните житейски пътища се разделят след ученическите години в родния град, но съдбата отново ще го срещне с някои от тях - в ателиетата на Художествената академия в София или в Мюнхен.


В спомените си отбелязва, че негов учител по рисуване е бил художникът Александър Гайтанджиев, възпитаник на Рисувалното училище. Младият художник бяга от училище, скита и рисува акварели. Това е неговият първи творчески порив към овладяване на пространството и натурата и въпреки несигурността на необученото око и неумелата ръка, едни прекрасни цветови хармонии предвещават бъдещия художник.

Но за Иван Пенков краят на безгрижното детство идва бързо. Родителите му умират рано - майка му, когато е едва на 5 години, а баща му, когато става на 12 години и затова той по-късно е принуден да живее при роднини. Неговият настойник е търговец и желае Иван Пенков да завърши търговска гимназия. Така младият художник заминава за Бургас, където през 1914 г. се записва в Търговската гимназия.


През есента на 1919 г. 22-годишният младеж пристига в София, за да постъпи като студент в Художествената академия в София, тогава Художествено-индустриално училище. В София вече е пристигнал и неговият приятел от Казанлък, художникът Дечко Узунов, който също учи в Академията.
Когато Иван Пенков заминава за Германия през април 1922 г., той поставя край на един етап от своето творческо развитие, към който вече никога няма да се върне. Мюнхен, който, редом с Париж, е един от най-важните центрове на европейския културен и артистичен живот, ще остави неизменен отпечатък върху Иван Пенков като личност и художник.

Въпреки че в началото на 20-те години Иван Пенков рисува картини, характеризиращи се със сецесионна стилистика, коятo не е актуално художествено направление за много европейски центрове на изкуството, безспорно художникът създава едни от най-емблематичните произведения, характеризиращи българския вариант на сецесиона...

Благодарение взаимодействието на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия – Стара Загора, и Художествена галерия – Казанлък, юбилейната изложба на Иван Пенков се открива на 26 април, сряда от 18 часа в родния град на художника.