Преди 111 години кметът Драгиев посреща цар Фердинанд в Казанлък

Честването на 111-ата годишнина на Деня на независимостта в Казанлък ще се състои на 22 септември от 10.30 часа на пл. „Севтополис“

Само два дни след обявяване на Независимостта на България, цар Фердинанд идва в Казанлък. Това става на 24 септември 1908 година, по време на кмета Дечко Драгиев, който заема поста от 5 януари 1904 г. до 16 октомври 1908 г.

За да бъде посрещнат както подобава новопровъзгласеният цар Фердинанд, в северния край на града, на Шипченското шосе до сегашния парк „Розариум“ е построена арка. На посрещането присъства цялото казанлъшко гражданство - градско-общинският съвет начело с кмета и помощниците, шефовете на учрежденията в града, членовете на турската и еврейската общини, опълченците и еснафските сдружения, духовенствата. И още - женското дружество „Саморазвитие“, дружина „Искра“, учениците от Педагогическото училище, мъжката и девическата прогимназии, турското училище, учениците от основните училища, колоездачите, войниците от местния гарнизон и много граждани.


Възторжено посрещната, каляската на цар Фердинанд спира пред построената арка, където кмета Драгиев приветства и поднася на Негово Величество Царя хляб и сол. Следва приветствие от духовенството, приветствена реч от Матей Георгиев и поднасяне на букет от г-жа Христова. След това целият кортеж съпровожда Височайшия гост до дома на Петър Шипков, пред който е проведена манифестация. Изпращането на цар Фердинанд става на източната част на града по шосето за Стара Загора. През цялото време Казанлък е окичен с национални знамена. Това е записано в летописа на града за събитията преди 111 години.

В Казанлък тази година тържественото честване на Деня на независимостта ще се проведе на 22 септември от 10.30 часа на пл. „Севтополис“ до Царската чешма. Тя също е свързана с Фердинанд. Идеята за построяването й датира от 1893 година. Иван Т. Патев, докарал с водопроводи вода в Казанлък от връх Бузлуджа в Стара планина, решава да направи подарък на княз Фердинанд и съпругата му Мария Луиза. Проектът е дело на флорентинския скулптор Арнолдо Дзоки, автор на паметника на свободата в Русе и на Цар Освободител в София.

Тържественото освещаване на чешмата е през 1903 г. и оттогава носи името Царската чешма. Хората я наричат Лъвова чешма, защото трите бронзови чучура, от които блика водата, са с форма на лъвски глави.