Казанлъшки разцвет при кмета Райнов

Един от най-успешните кметове в историята на Казанлък в началото на 20 век и първите 40-50 години на Следосвобожденска България е Петко М. Райнов. На снимката личи млад, интелигентен човек, който е получил добро образование и се оказва с голям размах и виждане далеч в бъдещето. 6 години управлява Казанлък, в периода 27 март 1926 - 10 февруари 1929 – 14 февруари 1932 година. Представител е на Демократическия сговор. По негово време се утвърждава нов градоустройствен план. Определят се чаршийските улици. За първи път се въвежда изискването предприятията да се строят само в индустриалните зони. При кметуването на Петко Райнов се коригира градският водопровод, шосират се главните улици на Казанлък, поставят се бордюри от гранитен камък на тротоарите със средства на общината и гражданите, започва се ремонт на централния градски площад, който тогава е носел името „ Цар Борис III”.


Ул. "Искра" в началото на 30-те години на миналия век, снимката е публикувана от Николай Вапирев в групата "Старъ Казанлък"

Специално внимание се отделя на облика на града и съхраняването на старите и красиви къщи. За целта е създаден Комитет с изричен устав за благоустройството и разхубавяването на града. В дейността му е предвидено и запазването на стари и ценни исторически сгради, както и поставянето на паметни плочи. Работи се върху разширяването на съобщителните средства, както и върху грижата за поддръжката на чистотата и комфорта в гостилниците и хотелите на града.

По негово време се отпускат 25 декара общинска земя на българо-френско акционерно дружество за производство на коприна. Пуска се в експлоатация производството на фабрика „България”за конци и прежди от памук.



Рекламна визитка на Казанлъшката фабрика за аероплани


От 1926 г. започва да функционира летището и аеропланното училище в града. В този мандат се произвеждат първите самолети на фабрика „Капрони”.

В центъра на града се построява покрит пазар – „Хали”, със заем в размер на 1.5 милиона лева от Популярна банка.

Подписва се договор между общината и електрическо акционерно дружество „Победа”, представено от Генчо Стайнов, относно електрификацията на града при запазени цени на електричеството за улично, жилищно осветление и това на заведенията.

Учредява се Търговска банка.

Социалната комисия при общината актуализира списъците на бедните, разглежда въпроса за оземляването на бежанците и безимотните.
Общинското ръководство приема правилник за общинска санитарна служба, поема издръжката на общинската градска лечебница и персонала. Открива се трета, общинска аптека в града – 12 октомври 1930 г. Общината подпомага създаденото през 1928 г. Стопанско девическо училище в Казанлък.



Преди Петко Райнов в снимковата поредица, подредена на стълбите в сградата на Община Казанлък, фигурира Дечко Христов. Според данните, той е кметувал само няколко месеца - от 14 юли 1925 до 27 март 1926 година. Повече данни за неговото управление обаче не бяха открити, което означава, че по една или друга причина, информацията за този период от историята на Казанлъшката община се е изгубила във времето.



Следващият кмет е Константин Мазнев, който има значително по-малко време за размах - от 14 февруари 1932 до 19 май 1934 година. Той е представител на партийната коалиция Народен блок. Константин Мазнев продължава работата по градския водопровод, като се проучват нови водоизточници, закупуват се нови помпи и други съоръжения. Довършва се пазарът за добитък. Ускорява се залесяването в Казанлъшкия край, води се успешна борба с пороищата.

По времето на кмета Мазнев се обособяват нови 50 000 дка обработваема площ земя.