Патронен празник чества днес храм „Успение Богородично” в Казанлък. Старозагорският митрополит Киприан отслужва тържествена Света литургия

На днешната дата целият християнски свят отбелязва празника Успение на Пресвета Богородица, Успение – заспиване. Още от първите векове на християнството, това е най-големият богородичен празник в календара. Той е известен и като Голяма Богородица. Смята се, че е установен още в апостолски времена, но първите писмени източници за чудодейното възнесение в плът на Божията Майка, се отнасят към четвърти век. Датата 15 август е канонизирана от самия император Маврикий в края на 6-и век. Празникът е един от 12-те велики празници за християнския свят.

Според свидетелствата на Йоан Богослов, Светата Майка била 64-годишна, когато по време на молитва на Елеонската планина архангел Гавраил й възвестил, че Бог ще я вземе при себе си след три дни. С най-жива радост Богородица приела вестта за своята близка кончина. Посланието й към скърбящите близки – светите апостоли, било: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мен, задето отивам при моя Син и Бог."

Според евангелието на Лука, апостолите положили тялото на Светата Майка в пещера при село Гетсимания. На третия ден след успението на Св. Богородица пристигнал апостол Тома. Дълбоко било огорчението му, че не е успял да се поклони и сбогува с Дева Мария. За да го утешат, апостолите решили да отместят камъка на пещерата. Но когато влезли там, на мястото на положеното тяло на Христовата Майка, се виждала единствено погребалната плащеница. В същия ден Богородица се явила в небесата пред събралите се апостоли и вярващи и им дала своето обещание: "Радвайте се! Защото с вас съм през всичките дни!".

Катедрален храм "Успение Богородично" в Казанлък

32 храма в Старозагорска епархия носят името на Божията майка. В Казанлъшка духовна околия те са 6 - в Казанлък, Шипка, Овощник, Мъглиж, Павел баня, Горно Сахране.

Храм „Успение Богородично“ се намира в централната част на град Казанлък. Той е построен на мястото на стара църква, която е била опожарена. Строителството е започнало през 1830 – 1831 г., а църквата е осветена през 1834 г. В строителството на църквата са участвали жители от Калпчийската махала в Казанлък под ръководството на прочутия майстор от Одрин Санди Костов. Строителството било подпомогнато от богатите казанлъчани. Две години по-късно, през 1836 година, след осветяването, със съдействието на известния духовник и просветител Неофит Рилски към църквата е построена друга сграда, в която е открито едно от първите модерни училища в България. През 1860 г. в този храм се приютява и първото казанлъшко читалище.

Иконостасът на храма е от 1890 г. и е един от най-красивите на Балканския полуостров. Той е богато орнаментиран, с многопластова резба. Изработен е от дебърския резбар Васил Аврамов. Най-старите икони са дело на тревненски и дебърски майстори, а останалите - на родения в Одеса художник от Миланската кралска академия М. Бургсер. Църквата е с три престола, посветени съответно на Света Богородица, Свети Атанасий Александрийски и Свети архангел Михаил.

Днес от 9 часа започва тържествената Света литургия в казанлъшкия храм "Успение Богородично", която Старозагорският митрополит Киприан отслужва за празника, заедно със свещеници от Казанлъшка и Старозагорска духовни околии.