Експертът Павлина Делчева: Българинът застрахова предимно колата си

Българите, продължаваме да се надяваме, „облакът да ни подмине“, шегува се Делчева. Шегата не е точно шега - че застраховането на имуществото все още не е първа грижа на хората у нас, го казва статистиката. А тя е точна наука. Въпреки, че преди месец земеделският министър Десислава Танева съобщи за три пъти нарастване на застрахованите площи със земеделски култури през тази година, фермерите бавно узряват за нуждата от застраховане на отглежданите от тях култури, е мнението на директорът на Дженерали Казанлък. Основно се застраховат житните култури, повече застраховат големите селскостопански производители, малките избягват. Забелязва се в последните пет години все по-често застраховане на розови насаждения в региона на Казанлък, отчитат на местния пазар. Кооперациите рядко застраховат. Делчева препоръчва, селскостопанските производители по-активно да се възползват от новите възможности за държавна подкрепа от Фонд „Земеделие“, отпускана при условие, че те застраховат своите площи. Държавата вече възстановява до 65 % от разходите на фермерите за застраховане. Както е известно, за 2016-та, сумата по този параграф за подпомагане, нараства от 1.5 млн.лв на 2.5 млн. лв., но в региона на Казанлък, тази държавна мярка, все още слабо влияе върху културата на застраховане сред земеделските производители, смята Делчева: „Всичко е до манталитет“. Никой не ни е длъжен, в крайна сметка, ние сами сме хората, които трябва да се грижат за себе си, без постоянно да търсим вината у другия, ако ни възникне проблем, държи да каже експертът Делчева.

Както навсякъде в България, в сферата на общото застраховане, което се занимава с имуществената отговорност, клиентите продължават да плащат, основно за предпазване на автомобилите си.

Години наред основните застраховки, които се продават у нас, са основно „Гражданска отговорност“ и след нея - „Каско“. Около 60 % от пазара като цяло, продължава да се формира от автомобилното застраховане. Грижим се повече за ламарините на колите си, отколкото за покрива над главите си, образно казано, показва практиката. Редовно застраховат къщите и апартаментите си против пожар, буря, градушка и проливен дъжд, предимно хората над 55 години – онези, които имат навика от преди 1989-та, когато агенти чукаха от врата на врата и продаваха тази застраховка масово. В същото време, продължават да битуват нагласите от миналото, че не ние самите, а държавата, следва да се грижи за домовете ни в случаи на наводнения и пожари, коментира директорът на казанлъшката главна агенция на „Дженерали“. Домовете си най-често застраховат хората, които вече са придобили каквото са придобили и се грижат за спокойните си старини. Младите хора се интересуват най-вече от почивката си и най-вече – от колите си. Делчева казва това от позицията си на човек с повече от 10 години опит в застраховането. Тя е един от не многото дипломирани директори в Казанлък, именно в специалността „Застраховане и социално дело“.

Задължителният характер на тази застраховка, както и новите мерки за контрол върху собствениците на автомобили, които вече се спират от движение, ако нямат полица за „Гражданска отговорност“, все още не водят до 100 % застраховане на автомобилите за имуществени и неимуществени вреди в случай на инциденти с причинени щети. Застрахователите подават ежедневно информация за застрахованите по този продукт коли към т.нар. „Гаранционен фонд“, но все още нямат обратната информация, кои автомобили са спрени от движение, заради липса на „Гражданска отговорност“, обяснява Делчева. Такава информация стига трудно дори до самите собственици. Но системата, все пак, проработва. Задължителната застраховка на местата в транспортините средства, която правят превозвачите, също е положителен факт в полза на гражданите, отчитат експертът в лицето на Павлина Делчева.

Вече и в България се градят навици в застраховането за професионална отговорност. Такива продукти са предлагат за нотариуси, строителни надзорници и дори - лекари. С годините тези застраховки стават все по-търсени. Експертното мнение на Делчева обяснява тази тенденция с изискванията, каквито има например за надзорниците. В търгове за държавни поръчки, без застраховка за професионална отговорност, фирмите не се допускат до участие.

Всичко това показва, че застрахователната култура на хората в България расте, но това се случва бавно, коментира главният директор на казанлъшката структура на дружеството „Дженерали“. Положителен тренд в застраховането се показва и чрез наличието на задължителната застраховка „Трудова злополука“, която е изискуема за повечето професии у нас, отбелязва Делчева. Такава защита имат и работниците и служителите в „Арсенал“, на които е гарантирано покритие с парично обезщетение при злополуки на работното място. Расте делът и на застраховките за помощ при пътуване и пребиваване. Почти никой българин не излиза в чужбина без такава застраховка, която му осигурява подкрепа при проблеми извън страната, включително, здравословни. Такива застраховки с асистанс често се предлагат директно в пакета с екскурзии, продавани от туроператорите, без да се налага хората сами да си ги правят. При индивидуалните пътувания, тези застраховки също са търсени и ползвани, въпреки наличието на европейски здравни карти, които осигуряват лекарска помощ по съвсем друга схема, извън застраховането. На територията на страната обаче, гражданите не търсят тази услуга. С малки изключения, касаещи хора, които качват рисково планините, в други случаи, няма интерес към тоя тип закрила. Хората разчитат на друго - на системата на здравеопазването, а също и на застраховките, които собствениците на хотели правят за своите гости. Закрила дават и покритията в задължителните застраховки на превозвачите. Покритието се заплаща заедно с билета. Голяма част от хората, дори не знаят за тази защита, която получават.

Няма как да не бъде така, категорична е Делчева - всички компании имат офиси тук, работят и все повече брокери. В Казанлък, както във всеки малък регион, пазарът е силно разпределен. И много труден. Процесите, които от десетилетия се наблюдават в региона – зависимост от наложени във времето отношения, липса на чести желания за смяна на застрахователя и влияния на типично местни обстоятелства, продължават да са фактор при избора на продукта, който се продава от дружествата в Казанлък. В този силно консервативен местен пазар, най-силното предимство, което Делчева държи да изтъква пред своите потенциални клиенти, е качеството на услугата, която тя и нейните служители предлагат от името на компанията. Държат на принципа: в никакъв случай, да не се подвежда клиентът! Грубо казано – да не бъде лъган. Като един млад, но достатъчно опитен вече професионалист, Павлина Делчева смята, че колкото и да е трудно, добрите отношения с клиента са нещо, което трябва да се гради в годините, да се пази. Да се надгражда. Най-младият директор на агенция в тоя бранш за региона, вече знае, че на тоя пазар най-често смяна на един застраховател, с друг, фирмите и гражданите предприемат именно, когато се разочароват от взаимното си партньорство. Това обикновено става, ако при настъпило събитие с причинени щети, клиентът остава неудовлетворен от обезщетението, което получава. Тоест, ако се почувства подведен. Тогава отива при компания-конкурент.

В конкуренцията обаче, експертът Делчева, не вижда заплаха, а предизвикателство. Борбата за клиенти е част от „играта“, част от битката за по-добро обслужване и доверие. Игра за професионалисти. Но и за хора, които са открити да създават доверие. Тази „игра“ на Делчева и допада. Понякога е твърде динамично, понякога – измамно спокойно. Но винаги интересно и повече от приятно за нея. В тоя финансов сектор у нас има още много, много какво да се работи, коментира Делчева.

Включително, има какво да се направи, по отношението културата на българите, така че да не пренебрегват закрилата, която получават чрез застраховането; да умеят да намират точният за тях застраховател; да се научат да заделят част от доходите си за своето бъдещо спокойствие, за случай на природно бедствие, злополука или грешки в професионалните им отговорности. Напредък има, макар и бавен, отчита професионалистът в лицето на главният директор на Дженерали в Казанлък. Затова Павлина Делчева е оптимист. Основна причина за оптимизма, е промяната в нагласите, които идват с навлизането на младите хора в бизнеса като цяло. Младите хора са по-гъвкави и не страдат от предразсъдъци. Поколенията се сменят. При младите хора, няма „няма“. Постепенно и у нас надделява разбирането, че застраховането, не е грубо казано: “Да се вземат едни пари“, застраховането е партньорство. Деликатно партньорство, което не е за всеки. То се крепи във времето. Според Делчева, работата на компаниите, далеч не свършва с вземането на парите от клиента. Точно обратното – работата с клиента тепърва започва след плащането на премията, когато пък почва неговото обслужване.

В България, все пак, макар и постепенно, се върви към европейската нагласа, че без застраховка, нямаш нищо, категорична е Делчева. Върви се бавно, трудно, но пътят е този. Интересът към застраховките бавно расте.

По отношение на лицензирането на застрахователните играчи на пазара у нас, Делчева също е оптимист. Текат процеси на преминаване през гъсто „сито“ от тежки изисквания към дружествата. Критериите за капиталова адекватност, възможности за инвестиране, наличие на резерви за плащане на обезщетения, са сериозни критерии за финансовата стабилност, каквато не всички застрахователи могат да покрият. Според Делчева, скоро на пазара ще останат само най-стабилните в бранша, което е в полза на клиентите.

Забелязва се и процес на продажба на бизнеса на малките брокери към по-големите. Очаква се „сито“ и при тях. Тези процеси в посока затвърждаване на професионализма в застаховането, за директора на Дженерали в Казанлък, са повод за оптимизъм. Логично е един експерт, да разсъждава именно така. Останалите експерти в бранша, Павлина Делчева, не крие, че уважава като професионални колеги. „Така се прави бизнес, с уважение към клиента и към конкуренцията“, заключава Главният директор на Главна Агенция Казанлък за Дженерали Застраховане АД, младият застраховател от листата за общински съветници на „Екперти за Казанлък“.