През изминалата година ситуацията с правата на човека в България е в застой.
Това се казва в обобщението на Годишния доклад за ситуацията с правата на човека в България, публикуван от българския Хелзински комитет.
“Като цяло 2017 г. бе година на застой в защитата на правата на човека и на влошаване на ситуацията в няколко основни сфери. Властите и публичната сфера в България останаха глухи към правата на човека, а българското гражданско общество и особено това, представляващо уязвимите групи от населението, не успя да предизвика тяхната загриженост. Тази задача стои на дневен ред през 2018 г., се казва в Доклада.
През 2017 г. за пръв път от началото на демократичния преход в държавното управление попаднаха формации, чието политическо поведение се свързва с отричане на основни принципи на политическата демокрация и правата на човека. Те влязоха в политиката чрез използване на реч на омраза и агресивно поведение спрямо определени уязвими групи в българското общество. Успоредно с това се влоши медийната среда с масовото разпространение на фалшиви новини, клевети и манипулации, което доведе до сериозно ограничаване и дискредитиране на гражданските организации, които се занимават с правата на човека.
Тези фактори повлияха съществено върху посоката на държавната политика спрямо най-уязвимите групи в обществото ни – жени, хора с увреждания, ЛГБТИ, етнически и религиозни малцинства, отчита още Годишният доклад на НПО-то. Такъв доклад Българския хелзинкски комитет издава ежегодно от 1992 г. насам.
В Доклада се констатира още, че и през 2017 г. положението в България с принудителните изваждания или отстраняване на роми от единствените им жилища продължава да бъде сериозен проблем.
Драстичното влошаване на свободата на изразяване в България продължи със стремглави темпове и през 2017 г. Годината беше белязана най-вече от безпрецедентен политически натиск, атаки и заплахи към журналисти и медии.
Продължава липсата на какъвто и да е напредък в разследванията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания, които бяха разкрити в резултат от съвместната проверка на прокуратурата и БХК през 2010 – 2011 г.
Дългоочакваната реформа в детското правосъдие не се състоя и през 2017 г., като готвеният Законопроект за отклоняване на непълнолетни от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки не се внесе от новото правителство, въпреки че това беше заложено в управленската програма.
Деинституционализацията продължи да губи темпо и остана в застой, особено на децата с увреждания до тригодишна възраст. Държавата остана далеч от очакваната прогноза до 2020 г. – с 30% да намалее броят на децата, ползващи формална грижа.
Ситуацията с религиозните свободи в България през миналата година не отбеляза прогрес. “Обединените патриоти“, коалиционен партньор в правителството, внесоха в парламента проектозакон срещу „радикалния ислям“, който ако бъде приет, може да доведе до ограничаване на религиозните свободи на множество деноминации, включително и на мюсюлманите в България.
Ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава вече четвърта поредна година. България отбелязва рязък спад на броя на търсещите закрила, поради драконовски мерки по контрол, въведени от Турция на изходните ѝ граници.
През 2017 г. не бяха предприети никакви мерки във връзка с препоръките в публичното изявление на Европейския комитет против изтезанията от 2015 г.
В доклада на БХК се отчита обаче подобряване на условията в затворите в България през 2017 година.
Адмирации получават приетите законодателни промени, които таргетират основните проблеми на българските затвори, свързани с пренаселеността и лошите материални условия и хигиена.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!