Eнинският апостол – единственият български паметник, вписан досега в регистъра на световното писмено наследство (програмата „Паметта на света” на ЮНЕСКО), бе заснет с най-новата мултиспектрална техника и изследван спектроскопски от интредисциплинарен екип. Това бе осъществено на 18 септември от експерти от Междууниверситетския център за анализ на изображенията и материалите от културното наследство (CIMA) във Виена със сътрудничеството на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) в рамките на финансиран от Австрийския научен фонд проект за изследване на глаголическата традиция от Х-ХІ/ХІІ век в съпоставка с ранната кирилска традиция.



Екипът на CIMA използва разнообразни техники за анализ на състава на боите и мастилата, както и за характеризиране на пергамента: рентгенов флуоресцентен анализ (XRF) за идентифициране на наличните елементи и инфрачервена трансформация на Фурие (FTIR) и Раман-спектроскопия като допълнителни методи за определянето на различните съставки. Тяхното голямо предимство е прилагането им във въздушна среда. Процесът е недеструктивен (без да се взема проба от оригиналния материал) и дори неинвазивен, което означава, че преди, по време или след изследването не се появяват никакви изменения в ръкописа.



Енинският апостол е най-старият ръкопис в сбирката от славянски ръкописи на НБКМ и има изключителна стойност за българската книжовна култура. Той е най-ранният запазен препис от славянския превод на Апостола. Текстът свидетелства за една от най-старите форми на кирилско писмо и носи белезите на редакцията на първоначалния Кирило-Методиев превод, правена в Преславската книжовна школа. От особен интерес в него са украсените инициали, част от които са глаголически, а други представляват глаголически букви, преработени в кирилски.
Постъпването на Енинския апостол в библиотечния фонд има интересна предистория. След реставрацията на църквата „Св. Параскева” в казанлъшкото село Енина към края на 1960 г. случайно в стара яма за гасена вар е открит ръкопис в извънредно тежко състояние. Очевидци описват находката като „безформено кълбо от пергаментни листове, облепени с кал, вар и тухлен прах”.

Паметникът е спасен с усилията на специалистите в лабораторията по реставрация и консервация на тогавашната Народна библиотека, а неговото съдържание става достъпно за изследователите. Със заповед на Комитета за култура и изкуство Енинският апостол (НБКМ 1144) е предаден от Историческия музей в град Казанлък във фондовете на днешната Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий) на 12 януари 1964 г. Той представлява фрагмент от изборен апостол (39 л. пергамент), датиращ от края на Х – началото на ХІ в.


Източник: http://www.nationallibrary.bg