Награждават предприятието с най-високите държавни отличия

По случай 50-годишнината от преместването на Държавната военна фабрика в Казанлък, през 1974 година предприятието е отличено за втори път с високото отличие орден „Георги Димитров”. А две години по –късно – през 1976-а ОЗ „Фридрих Енгелс” е удостоен от Министерския съвет със „Знаме на трудовата слава” и орден „Народна република България” – 1 степен. Ордените са връчени лично от министъра на външните работи по това време Петър Младенов. Те са присъдени на предприятието за високи постижения в социалистическото съревнование през VI петилетка.

Тодор Живков три пъти посещава предприятието

През 1975 година производството на твърди пластини в завода се увеличава с 50% спрямо 1971-ва. Произведени са 106 тона твърди сплави, а обемът на производство нараства на 5 800 000 лева. На 27 декември същата година първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, придружаван от Пенчо Кубадински, Вълчо Найденов, Иван Желев, Минчо Табаков, Марко Марков и Стефан Стефанов идва на визита в предприятието. Той посещава заводите 1, 2 и 5, Центъра на машини с ЦПУ и музея, а в градината пред Електронно-изчислителния център засажда борово дръвче.
На 17 септември 1979 година Тодор Живков за втори път посещава предприятието. Този път е придружен от президента на Обединена република Танзания Джулиус Ниерере. И отново за спомен от визитата двамата гости засаждат борче в Алеята на дружбата. На 31 август следващата година Тодор Живков отново посещава ОЗ „Фридрих Енгелс”. Придружен е от президента на Република Замбия Кенет Каунда. И още едно борче заема място в Алеята на дружбата.

Изгражда се паметник на Фридрих Енгелс

По решение на заводския партиен комитет и административното ръководство през 1975 година се взема решение да се издигне паметник на патрона на предприятието – Фридрих Енгелс. Обявен е конкурс и са ангажирани три авторски колектива, ръководени от изявени български скулптори – Иван Блажев, Методи Измирлиев и Йордан Гаврилов. Жури с председател проф. Величко Минеков класира на първо място проекта на Иван Блажев, на когото се възлага изработването на паметника. Той е дело още на арх. Иван Димов, каменоделската бригада от София с ръководител Дичо Калафунски и строителни работници от Завод 8 на ОЗ „Фридрих Енгелс”. Тържественото откриване на паметника става на 23 ноември 1980-а – в деня на рождението на Фридрих Енгелс. На откриването, сред официалните гости е и тогавашният посланик на ГДР у нас Манфред Шмидт. В паметника е вградено писмо-завещание до бъдещите поколения машиностроители.

Първият синтетичен диамант

Началото на проучванията за получаване на синтетичен диамант е поставено през 1971 година. Усилията се увенчават с успех и на 1 август 1974 година в ОЗ „Фридрих Енгелс” е произведен за първи път в България синтетичен диамант. А три години по-късно – във ВМЗ – Сопот, е изработен инструмент с диамант на завода в Казанлък. От началото 1977 година заводът се нарича Машиностроителен комбинат „Фридрих Енгелс”.

Разширяване на номенклатурата

През 1979 година в резултат на дейността на колектива на Базата за развитие и внедряване са внедрени в производството 16 разработки и са проектирани 35 нови. Внедряват се успешно и две прецизно разтъргващи машини завършва се изграждането на модерна лаборатория, на която се дават права за извършване на държавни изпитания на изделията. По този начин тя се изравнява по права с тази на Института по металорежещи машини към ДСО „ЗЧЧ” – София, и е признание за високата професионална квалификация на специалистите в завода. Базата се настанява в нова сграда със съвременни условия на работа.

Агрегатните машини стават едно от най-ефективните средства за за рязко повишаване производителността на труда и намаляване на брака. Усвояват се агрегатни единици за пренастроваеми агрегатни машини. Разширява се дейността по проектиране на серийни металорежещи машини, започва изработването на прототип на ново изделие - обработващ център НМ-422. На 35-ия Международен технически панаир в Пловдив МК „Фридрих Енгелс” участва само с нови разработки машини, приспособления, уреди, електронни възли и други – общо експонатите са 30 вида.

Конструктивният отдел за автомати и многомерни прибори при БРВ конструира и изработва автомат Г 007-00-00-00 с автоматично действащо устройство за 100% следоперационен контрол на височината на дребни детайли. Изработва се и друго многомерно устройство – МКИ-Г030, при което всички параметри се контролират едновременно при еднократно поднасяне на детайла в зоната на контрол. Разработен е и уред за измерване на външни резби УКВР за цехов контрол на външни метрични резби.

МК „Фридрих Енгелс” – заводът майка

В своята история след 1944 година за 30-те години на развитието си заводът усвоява средногодишно от 10 до 15 нови изделия, които по-късно стават основни за много нови машиностроителни предприятия в страната.

В летописната книга на предприятието е записано с гордост: „МК „Фридрих Енгелс” в Казанлък стана завод-майка, от който се родиха крупни съвременни предприятия като заводите „Георги Димитров” в Русе, „ЗММ” – София, „Мадара” – Шумен, „Методи Шатаров” – Пазарджик, силнотоковия завод „Васил Коларов” – София, завода за дизелови мотори „Васил Коларов” – Варна, „Хидравлика” – Казанлък, завода за ел. батерии в Никопол и други. Продукцията на предприятието слави името му на всички континенти на земното кълбо. Неговите металорежещи машини вече близо четвърт век са търсени в над 60 страни, между които и най-развитите в индустриално отношение”.

Социални придобивки, културна и спортна дейност

До 9 септември във военната фабрика има един малък стол, който се помещава в сградата на Административния отдел. След тази дата, историческите сведения говорят, че социалните придобивки в завода значително започват да се подобряват. През 1966 година вече има 6 стола, където се осигурява обед на работещите в предприятието. Само в Деня на машиностроителя през 1966-а на открито са били приготвени 30 000 кюфтета, 10 000 наденички, имало е 7600 бутилки вино и 14 000 бутилки лимонада.

През 1967 година се открива Сладкарският цех, а към Обществено хранене работя 10 лавки. Към централния стол се създава филиал за диетично хранене. Постепенно се разкриват нови столове – към Завод 3, Завод 6, като през 1976 година стават общо 10, в които ежедневно се хранят 9000 души.
Създава се работническа болница и се построява нова сграда на поликлиниката, където приемът е денонощен.

През 1965 година в района на казанлъшките минерални бани се открива профилакториум на завода, тогава единствен на територията на окръга. Още в далечната 1947-а се открива станцията на фабриката на връх „Столетов”. А 20 години по-късно, през 1967 година колективът на предприятието получава собствена почивна станция в град Несебър.

През 1956 година в завода се създава Комунално-битов отдел, който се грижи за решаване на битовите проблеми на работещите в завода като доставяне на отоплителни материали по домовете, разпределяне на жилищния фонд, стопанисване на почивните бази и други.
Построяват се нови жилищни блокове за нуждите на работниците и служителите. Подобряват се битовите условия по заводи, оформят се стаи за почивка. През 1952 година се построява Младежки дом, изгражда се младежко общежитие, а през 1972-ра се разработва цялостен проект за озеленяване и хигиенизиране района на комбината.

През 1951 година се учредява взаимоспомагателната каса при профкомитета на завода.

През 1934 година на територията на Военната фабрика е построен детски дом с първата детска учителка Мария Пирьова и помощничка Мария Мандаджиева. Постепенно се увеличават децата,увеличава се и се подобрява и материалната база за тяхното отглеждане в детската градина.
Развива се и самодейността. Работниците от ковачната и от артилерийската работилници създават популярния фолклорен състав „Народна тройка”, където Коста Александров, Стоян Рашев и Димитър Гайдаров свирят съответно на гайда, кавал и гъдулка. С времето съставът прераства в народен оркестър. През 1947 годна се създава танцова група, а през 1948-а – двата състава оформят народния ансамбъл на завода, който печели награда след награда на различни национални състезания. От 1963 година работи и детска музикална школа, която през 1976 година става Школа по изкуствата, в която се изучават музика, танци и немски език. През 1978-а и 1982-ра се създават съответно първи и втори акордеонен оркестър.

Развива се и хоровата самодейност – началото е поставено още през 1934 година. Основател и първи диригент на смесения хор в завода след 9 септември 1944 година – от 1955 година, е Димитър Лалев.
В завода се развива е театрална самодейност, която води началото си още от преместването на Софийския артилерийски арсенал в Казанлък. Театралната трупа подготвя и изнася редица спектакли, участва и в републикански първенства.

През 1973 година е създаден Дом на културата в самия завод, а на 14 ноември 1975 година на централно място в Казанлък е направена първата копка и започва изграждането на Дома на културата на МК „Фридрих Енгелс”.

С голяма популярност се ползва вестник „Заводска трибуна”, чийто наследник днес е вестник „Трибуна Арсенал”. Първият брой на вестника излиза през 1949 година, като издаването на вестника става от просветната комисия към ЗК на БКП с председател Ангел Керпедьов. МК „Фридрих Енгелс” е пръв сред заводите в страната, който започва да издава печатен орган.

В завода работи и собствена радиоуредба, която постепенно придобива функцията на комбинатско радио.

Библиотеката към предприятието е създадена още след създаването на Русенския артилерийски арсенал и следва неговия път от Русе до София и от София до Казанлък. По-късно са организирани две технически библиотеки.

В Деня на 5-ата годишнина от преместването на Военната фабрика в Казанлък – на 18 октомври 1974 година е открит и Музеят на предприятието, чието изграждане става със собствени средства на предприятието.

Физкултурното движение в МК „Фридрих Енгелс” се заражда още след преместването на фабриката в града на розите през 1926-1928 година. През 1928-а се създава първото физкултурно дружество „Дружество за физическо възпитание и културно-просветна дейност”. За председател е бил назначен капитан Гочев. Изгражда се футболният отбор, като за игрище се използва терена, където днес е Електронно-изчислителният център. Първият официален мач срещу градския отбор „Христо Ботев” се стои през есента на 1928 година. Той се играе на игрището в района на „23 пехотен Шипченски полк” и завършва с 10:0 за градския отбор. Загубата не разочарова младите футболисти от завода и те започват трескави тренировки извън работно време, въпреки съпътстващите несгоди трудности.
През 1929-1932 година в спортното дружество се оформят групи по гимнастика, лека атлетика, туризъм и други. Следват периоди на мощен подем на спорта в завода, поставят се рекорди от състезатели на завода, печелят се национални първенства, особено по лека атлетика и гимнастика. Има заводски стрелкови отбори.

През 1934 година е построен плувен басейн. След 9 септември 1944 година физкултурното движение продължава, изграждат се волейболни площадки и баскетболно игрище. Организират се състезания по футбол, лека атлетика и волейбол. Развива се колоезденето, плуването, а на 1 септември 1963 година на язовира край Копринка се провежда първият плувен маратон.

Периода 1962-1968 година е характерен с всестранна изява на заводските спортисти, както в областта на масовия спорт, така и в спортното майсторство. Забележителна е спортната 1972-ра, когато заводските отбори по борба, класически стил, с треньор Тотьо Василев печелят 4 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медали на Републиканското работническо първенство в Сливен. А през 1970-а Алиана Бричкова става първата жена в Казанлък, завоювала кандидат-майсторското звание по шах.
От 1971 до 1979 година отборите на предприятието са в челото на класиранията в отделни дисциплини, като през 1979 година отборът на МК „Фридрих Енгелс”става републикански първенец на състезанието”Здрави, силни, работоспособни” в Благоевград. През 1981 година победата се повтаря.
В завода с успех се развива организираният туризъм, изгражда се отбор по ориентиране, създава се заводски Съвет по туризъм, следват много и интересни туристически прояви.

Създават се автомото клуб, стрелкови клуб, радио клуб, морски клуб.
През 1982 година под шефството на комбината се повежда първият кръг от Републиканския шампионат по скутери за купата на МК „Фридрих Енгел”. Кера Мушакова печели първо място в страната при жените.


Първият български космонавт посещава предприятието



Историята на „Арсенал“ - Казанлък, продължава

Юлия Младенова

По материали, предоставени от музей „Арсенал”