На 14 септември 1944 година целият колектив на Държавната военна фабрика се отправя по прашния път край казанлъшките гробища, за да се влее в потока от граждани, който посреща на градския площад първите части на Червената армия. Със заповед на началника на военните фабрики при Министерството на войната се създават и първите отечественофронтовски комитети, а след тях се изграждат и първичните партийни организации. „Политическата промяна, която настъпи след 9 септември 1944 година, предизвика промени в целия живот на нашата държава. Тя не можеше да остане без отражение и върху живота и службата във фабриката”, пишат авторите на историята на „Арсенал” Павел Кънев, Иван Шумнов и Васил Вълков. Във фабриката се създава помощна организация, която подпомага бойците от фронта. Тя събира 185 000 лева и изпраща 110 колета на фронта. Отделно са събрани 77 500 лева за подаръци за завръщащите се бойци от 23-и пехотен Шипченски полк. Събират се доброволни средства от работещите в дърводелната, сарачната, патронната, касковата, оптическата работилници, които са за българските войници на фронта. В т.нар. „Заем на свободата”, обявен от правителството през февруари 1945 година, целият колектив на фабриката участва със сумата 12 493 200 лева.

След края на Втората световна война обаче поръчките от МНО рязко намаляват, темпът на работа спада. За един период от няколко години фабриката остава без перспектива. Правят се предложения – от началниците до работниците, за нови производства. Въвеждат се норми за работа. През 1946 година се обявява вътрешен конкурс за производство на оловни акумулатори. Целта е да се установи масово производство. Конкурсът печели инженер-химикът Стоян Желев. Производството на акумулатори продължава до 1950 година, тъй като в Пазарджик се построява специализирано предприятие за тези изделия.
През 1947 година започва изработката на помпички за горивото на дизелмоторите. Работата изисква изключителна прецизност и точност до няколко микрона, но началникът на инструменталната работилница Кирил Бончев и главните майстори Васил Ненков и Захари Стефанов се справят със задачата. Преди войната такива помпички са били изработвани само от няколко специализирани европейски фабрики, а у нас са били внасяни отвън. Поради фината изработка, изделията се изработват само в Държавната военна фабрика в Казанлък и до края на 1947 година са направени 1000 броя. Технологията на тримата майстори е откупена от фабриката за 100 000 лева по предложение на Комисия, назначена от началник-отдел „Военна промишленост”.

Фабриката преминава на самоиздръжка през 1947-а

От 1 април 1947 година с Постановление 12 от 25 февруари 1947 г. на Министерския съвет Военната фабрика в Казанлък преминава на самоиздръжка като отделно юридическо лице, но остава на подчинение на Министерството на народната отбрана. „Ръководството на фабриката се принуди да затегне финансовата дисциплина. Също така преминаването към самоиздръжка и все още неизяснената перспектива внесе известен смут в инженерно-техническите кадри, тъй като те вече стават цивилни лица и губят някои от облагите като военнослужещи ”, отбелязват летописците на арсеналската история. През същата година в структурите на предприятието се създават производствените бригади като нова организация на труда, които достигат 76. Затруднения в изпълнението на плана обаче създава обстоятелството, че в него са залегнали много изделия, които все още са в процес на проучване и усвояване.

В такава тежка и напрегната обстановка с неизяснена още перспектива и липса на материали Военната фабрика в Казанлък започва пренастройката към стопанско производство в началото на първата планова година. В тези условия започва и трудовата надпревара между работниците. Димитър Гайдаров е първият ударник на фабриката, обявен на 1 май 1946 година. На следващата година първенците са 45 души.

С министерска заповед от 28 февруари 1948 година се премахва обръщението „господин” и вместо него се въвежда „другарю”. 1948-а е и втората планова година във Военната фабрика в Казанлък, която преминава в трудово съревнование и хиляди часове безплатен труд, даден от работниците.

В една година два пъти сменят името на предприятието

С писмо на Министерството на народната отбрана от 1 юли 1948 година фабриката се преименува на „Военен завод N 21”. Това продължава до 25 декември същата година, когато отново с министерска заповед фабриката се преименува на „Завод N 10”.
Продължава трудовото съревнование, а отличилите се работници получават безплатна храна и летуване. Награди получават и дейците от художествената самодейност.

През 1947 година се създава отделът за технически контрол, който през 1948-а се обособява като отделна служба. През 1956 година се създава „Инспекторат по качеството” към Министерството на тежката промишленост. През 1958 година отделите за технически контрол в заводите се закриват, а контрольорите преминават на подчинение на цеховите ръководства. Две години по-късно се възстановяват отново и впоследствие преминават към Министерството на машиностроенето.

Създава се Училище за трудови резерви

Проблемът за подготовката на нови кадри, който стои пред ръководството на завода след 9 септември, налага откриването на 22 декември 1947 година на Практическото механо-техническо училище. Това е т.нар. Училище за трудови резерви - за стругари, шлосери, монтьори, ковачи, леяри и пиротехници.

Пръв директор на училището е подп. Михаил Касъров, а в първия випуск постъпват 56 младежи. Едва в третия випуск се приемат за обучение и двадесетина девойки. През 1952 година училището преминава към управление „Трудови резерви” – Училище N 8. През 1963 година започва строежа на новата училищна сграда. Две години по-късно се разкрива нова паралелка „Пиротехника”. През 1966-67 година прераства в Средно професионално техническо училище по машиностроене, а през 1971 година започва строеж на нова, голяма триетажна пристройка.

През периода на своето съществуване до 1981 година Училището за трудови резерви е дало на предприятието 3106 обучени специалисти. Освен в него, кадри се подготвяха и чрез специализирани курсове, вечерни училища, задочно обучение.

„Металхим”, съревнования, рационализации

Производство на решетъчни стълбове, 1947 година

От 30 декември 1948 година военните заводи на самоиздръжка се обединяват в специално държавно индустриално обединение „Металхим” и от Министерството на народната отбрана преминават към Министерството на индустрията и занаятите. Титлата „началник на завода” се променя на „директор на завода”. Новосформира се и Военно представителство за контролиране и приемане на всички изделия със специално предназначение. А сред работниците започва да кипи социалистическо съревнование. Скорост набира и рационализаторското движение. В резултат на воденото съревнование през 1950 година планът на завода е изпълнен на 126%. Същата година са пуснати в редовно производство дизелмотори 18 к.с., електромотори 15 к.с., струг М-200 – „Нилес”, редица химически производства.
От 1951 година се въвежда отделно разрядна система за заплащане на труда, а две по-късно се пробва нова форма на пропускателна система.

Струг "Нилес"

От 1 септември 1951 година се преминава на нова организационна структура на управление, като се сформират 6 групи производства – машиностроене, боеприпаси, барути, пиротехника, ремонтно-монтажна и управление и стопанство.
През същата година заводът се поздравява с първия герой на труда - Георги Бонев Георгиев е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд”, а химикът Георги Тодоров Дяков - с орден „Георги Димитров”.
През 1952-1953 година се създават нови отдели. За разрешаване на трудовите спорове се учредяват помирителни комисии. Енергийният отдел се обособява като самостоятелен, открива се и длъжността „Главен химик”.
По случай 10-ата годишнина от 9 септември 1944 година заводският колектив отчита изпълнение на плана на 108.9% за осемте месеца на 1954-а при икономия на фонд работна заплата от 128 000 лева. На следващата година на XVI Международен панаир в Пловдив най-интересният експонат, с който се представя заводът, е 65-метровият редлер за хранителната промишленост, който за 1 час прехвърля 25 тона храни.

През 1956 година се отчита, че

над 300 производства имат разработени операционни технологии,

което създава условия за подобряване на производството и технологичната дисциплина и повишаване качеството на изделията. През 1957 година се сформира „Административен отдел”, активно се работи за повишаване квалификацията на кадрите, а през 1958-а се прави нова структурна реорганизация в завода. В резултат на социалистическото съревнование средното изпълнение на нормите е от 140 до 145%. Още по-мощно се развива рационализаторската инициатива. През 1959 година само в периода от 1 май до 30 декември рационализаторските предложения стигат 406, дори се провежда конкурс за рационализации. През 1960-а предложенията са 630. От внедрените 148 е постигнат икономически ефект от 2 924 965 лева. Същата година се създава Отдел по механизация и автоматизация на производствените процеси, чиято задача е да конструира нестандартно оборудване за нуждите на завода, преустройство и модернизация на старото оборудване, механизация и автоматизация на трудоемките производствени процеси, изготвяне на технико-икономически анализи и други отговорни задачи. През 1969 година отделът е преустроен на КАПП (Комплексна автоматизация на производствените процеси).

Историята на „Арсенал“ - Казанлък, продължава

По материали, предоставени от музей „Арсенал”