80 години чества човекът, управлявал България като цар и премиер

Казанлък два пъти го посреща - като Симеон Втори и като министър-председател на страната

Когато се ражда на 16 юни 1937 година, цяла България се оглася от звън на църковни камбани и залпове. По случай щастливото събитие родителите му - цар Борис III и на царица Йоанна Савойска, дават широка амнистия на затворници, а учениците получават повишение на оценките с по една единица. За първи път в историята на страната отличниците преминават в следващия клас със седмица.


Няколко седмици след раждането си Престолонаследникът е кръстен с вода, донесена специално от река Йордан. Пренася я български военен пилот.


Симеон Борисов Сакскобургготски е цар на българите по време на монархията в периода 1943-1946 г. като Симеон II, и министър-председател на Република България в съставеното от него правителство в мандата 2001-2005 г.


На 28 август 1943 г. след внезапната смърт на цар Борис ІІІ, едва 6-годишен, Симеон ІІ се възкачва на престола. Назначено е регентство, което управлява България от негово име. След преврата на 9 септември 1944 г. Симеон ІІ остава на трона, но регентите, сред които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани.


През 1946 г., след референдума, царица Йоанна и двете деца са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от престола, младият Симеон заминава в дългогодишно изгнание. Семейството се установява най-напред в Александрия, Египет. Неслучайно избират Египет – там, също в изгнание, живее бащата на царица Йоанна – италианският крал Виктор Емануил. В Египет Симеон е записан в прочутия “Виктория Колидж”.


През юли 1951 г. испанското правителство предоставя политическо убежище на прогоненото семейство. В Мадрид Симеон завършва Френския лицей, следва право и политически науки. През периода 1958 – 1959 г. той е курсант в авторитетната военна академия “Вали фордж” в САЩ. Там става известен под името “Кадет Рилски”. Завършва с чин “младши лейтенант”.


Симеон сключва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела пез 1962 година. Двамата имат пет деца – четирима синове и една дъщеря.


През 1996 г. Симеон се завръща в България след почти 50-годишно изгнание. България го посреща с всенародни тържества и радост. Казанлък посреща Царя, както го нарича народът, през лятото на 1996 година пред сладкарницата на Анна Андреева, малко на север от Лъвовата чешма. Пространството наоколо е почерняло от хора, искащи да се докоснат до него.


На 6 април 2001 г. декларира своето желание да се установи в България и да работи активно за възраждането на страната, като приложи целия натрупан опит през годините на изгнание и използва всичките си създадени контакти.


В историческо обръщение към българския народ той оповестява намерението си да създаде национално движение с неговото име за нов морал в политиката и за почтеност във всичко. Като лидер на това движение, след поредица проблеми при регистрацията му в съда, се явява на парламентарните избори на 17 юни 2001 г.


След победа на неговата партия „Национално движение Симеон Втори” на 24 юли 2001 г. Симеон Сакскоругготски полага клетва като министър-председател на Република България. В продължение на 4 години управлява страната в коалиция с ДПС.


След парламентарните избори през 2005 г. Симеон участва в Съвета на тристранната коалиция – БСП, НДСВ и ДПС, която съставя кабинет.


С Указ на Президента на Републиката от 15 юни 2007 г. е удостоен с най-високото държавно отличие – орден “Стара планина” първа степен за изключителни заслуги към Родината.


Симеон Саксгобургготски има още над 30 отличия, между които най-високата степен на испанския орден Карл ІІІ, френския Велик офицер на почетния легион, белгийският Велик Кръст на Леополд ІІІ, ислямския Велик Кръст на независимостта на Йордания, гръцкия Велик кръст на Спасителя, Великия кръст на Божи гроб от Йерусалимския патриарх, Великия Кръст на Малтийския орден, Великия орден на Златното руно, Великия кръст на честта и благочестието, както и най-висшите степени на редица европейски династически ордени.