Внимание! Трънливи капани на стадиона

Жена е пострадала при пропадане в необезопасена шахта в района на стадион „Севтополис“ в Казанлък. Инцидентът е от миналата седмица, но за него съобщиха днес нейни близки.
Вследствие на пропадането в необезопасената шахта, тя е получила сериозни травми на двата крака: счупване на кости, отоци и прорезни рани.



Инцидентът е станал в неокосената и неподдържана с години югоизточна част на стадион „Севтополис“, където има жалки остатъци от скамейки, под формата на стърчащи остатъци от тях, ръждясали зейнали стърчащи пирони и огромен пущинак.
Оказва се, че районът на градския стадион, в който ежедневно тренират десетки деца и играят стотици, както и десетки граждани използват за спортуване, се поддържа и коси само в една малка част от него.
Останалата, по-голяма част от стадиона на практика не се поддържа и той е превърнат в тресавище и пущинак, в който дебнат огромни капани.
Като този, в който пропада 60 годишната жена.
Докато върви от вътрешната страна на тази част на стадиона, там където има жалки остатъци от някогашното спортно съоръжение, в което от години никой не се вълнува какви капани дебнат. Като необезопасената шахта, покрита коварно с треви и храсти, върху които стъпва жената и пропада в шахтата.

От близо седмица жената лекува травмите си.


В късния следобед днес този участък с трънливи „капани“ на стадион „Севтополис“ изгледаше така: треви, пълзящи бодливи храсти, препичащи се на воля гущери, същата необезопасена, но коварно прикрита от тръни и пущинак шахта, стърчащи пирони от някогашни скамейки, малцина тичащи наоколо възрастни и играещи наблизо деца.
Чиято топка в един момент може просто да прехвърли трънаците и да се озове там, където ги дебне опасната шапта.
Която се оказва, че не е единствена, защото спортуващ наблизо веднага сочи друга такава.



Вярно е, че парите за нищо не стигат, а искаме всичко.
Както и че не пазим и сме твърде бездушни и безотговорни по отношение на стопанисването на общото.
Но все пак става дума за градския стадион, който си има стопани- в лицето на Общината и съответните спортни хора и отговорници.
Тоест адресатът за поддръжката и безопасността на съоръжението, не е анонимен.
Но е неразбираемо за нормален човек и някак неудобно, меко казано странно, да се поддържа само една част от градския стадион, който в някаква символична своя част да има европейски фасон, а в остатъка си да прилича на тресавище. В което ведро си живуркат гущери, змии и и всевъзможни хапещи живинки.
Ако не пластмасови нови столове и скамейки, може поне да се окоси и поддържа неглижираният остатък от стадиона.
И с малко повече желание да се възстановят дървените пейки. Все пак се изсече достолепно количество дървен материал.
За такъв тип работа, доброволци и навитаци винаги има. Стига някой да ги поведе и повика.



И някак е обидно също при толкова спортни постижения, при толкова именуващи се спортни хора и цяла спортна общественост, градският стадион на Казанлък да изглежда по този начин:
Защото не винаги нещата опират само и единствено до пари. Колкото и да са важни последните.
И тези редове не са просто драскащо дразнещо заяждане. В никакъв случай. А червено мигане.


За всички ни.
И ако миналата седмица, в необезопасената шахта -капан е пропаднала 60 годишна жена, тръгнала на разходка или за каквото си там в тази част на стадион „Севтополис“, то утре може да е някой друг. Дете.
Ваканция са. И играят вън.


И тогава виновни пак няма да има. Сигурна съм. Като един друг градски филм от юни.
А Само гневни. И да тръгнем да ги търсим, ще е късно.
Пък и нали като се обърне колата, пътища много. Приказки- още повече.
Затова, докато още не е стегната въобще талигата, умната, ако бродите в този район на стадион „Светополис“.
Дебнат ви опасни, маскирани капани.

Нищо лично: