В Община Казанлък се чете. И то редовно. По-отговорните и с молив. И това е похвално.

Рефлексът да се реагира на градивната критика и посочен сигнал, при това тихомълком, е добър рефлекс. Още повече, когато става дума за общ интерес. И грижа по деца. Последното е похвално.

Нищо, че някой години наред е бил на даден пост, в чиято юрисдикция попада и отговорността за безопасността на поверените му деца, не е забелязвал това.

Странно, принципно ак нещо може да не ти прави впечатление, след като боде очи. В двора ти.

Но както казва народът ни: "всичко е добре, когато завърши добре. Макар и леко аматьорски. В бързината.

Става дума за следното:

преди няколко дни zakazanlak.bg публикува снимки и кратък текст за необезопасено място ,част от прилежаща сграда в детско заведение в квартал "Васил Левски " в Казанлък. Зейнали порти, пълни с отпадъци, помещения, намиращи се в двора на детската градина. И в съседство неокосена до коленете трева на мини детско кътче.

Препълнени с отпадъци контейнери, лепнати досами оградата на детското заведение.

Три дни по-късно от същата тази по казанлъшки пасторална картина, няма дири. Пейзажът е друг, обстановката също.


Може и да не е най- естетичното решение, но е решение. Поне за момента. Иначе тревата пак ще си расте. Защото етрева. А тя расте. Ако не се грижиш за нея навреме.

Иначе няма смисъл.

Същото като с грижата за децата, дворовете на детските градини, самите детски градини. Защото безспорно важно е как изглежда забавачница отвън и отвътре, но всяка красота "отива на кино", при пейзаж като този от онзи ден.

Иначе е хубво, когато някой те чете. С молив. И взема мерки. Тихичко.

Не винаги тъпаните са най- доброто, за да те чуят. И да стане видна грижата. За другите.

За реакцията - благодарим.

За различните очи- търсете ги.

Защото по- добре се вижда, с повече чифтове.