Хронология на една идея или за българската памет днес

10 юни 2009 година – в малкото пространство пред портала на Гарнизон - Казанлък бе официално поставена паметна плоча, посветена на авторите на химна на 23-ти Пехотен Шипченски полк и на Българската армия "Велик е нашият войник" - подпоручик Константин Георгиев,написал текста, и на композитора Михаил Шекерджиев. Тогава церемонията бе уважена от министъра на отбраната по това време Николай Цонев, областния управител Мария Нейкова и кмета на община Казанлък Стефан Дамянов. Сред гостите бе и внукът на композитора на „Велик е нашият войник", който също носи името Михаил Шекерджиев.

Плочата не е помпозна – изработена е от черен мрамор с ликовете на двамата автори и заглавието на воинския химн. Но идеята е велика - паметта на двамата българи, възпяли героизма и храбростта на българския войник, е почетена. Заслуга за това има Почетният гражданин на Казанлък, сърдечният хирург проф. Генчо Начев, подкрепена от кмета на общината Стефан Дамянов, на Министерството на отбраната и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Казанлък, със съдействието на собственика на ИА „Фокус” Красимир Узунов и на родолюбиви граждани.

Малко след това, скромното пространство около паметната плоча пред Казанлъшкия гарнизон, по идея на общинския съветник от ВМРО по това времеЧавдар Ангелов, се оформя като семпъл площад и също се кръщава на името на текстописеца на "Велик е нашият войник" Константин Георгиев. Факт, отдавна забравен от силните на деня тук и останал принципно незабележим от гражданите.

Звучи доста познато, като дежа вю в интервал от 7 години.

Всъщност, доразвиването на идеята за почит към авторите на „Велик е нашият войник” с издигане на паметник на тяхната творба, е патриотично дело, за което няма спор. Макар и странно. По-смислена обаче ми се струва една композиция, която да свързва съществуващата паметна плоча на авторите на химна със самия химн, с легендарния 23-и Пехотен Шипченски полк, с Войнишкия паметник, разположен на територията на гарнизона, и всичко това да създава визуално внушение за непреходната воинска слава на Казанлък.

Плочата от черен мрамор с портретите на Константин Георгиев и Михаил Шекерджиев и именуване на малкото площадче около нея на името на подпоручик Георгиев, е скромен, но много показателен жест на нашето уважение и почит към делото на тези двама българи, казва днес основният двигател на идеята за паметната плоча екскметът Стефан Дамянов.

Само французите ли ще имат паметник на песен, задават си въпроса родолюбиви казанлъчани и приветстват идеята за монумент на химна на Българската армия.

Аз пък се питам какво се случва в нашия малък градец, в който изведнъж Инициативен комитет след Инициативен комитет организира подписки за паметници и плочи? Имаме нужда от самочувствие и себеуважение, от припомняне на старата слава, за която, уви, едва ли имаме някакви заслуги, но явно изпитваме нужда от възраждане на истинските герои? Паметник на Христо Ботев, плоча на Стефан Почеков, нов паметник на Чудомир, паметник на загиналите украински воини за Освобождението на България, сега паметник на химна „Велик е нашият войник” – все родолюбиви инициативи, но с шума около официалните откривания на тези паметници ли ще помпим националното си достойнство?!

Не съм убедена дали учениците в Казанлък знаят изобщо къде се намират съществуващите в момента плочи, барелефи и бюстове – например на капитан Петко войвода и неговата съпруга от Казанлък Радка Кравкова, на композитора Иван Широв, къде са къщите на Дечко Узунов и Ненко Балкански. Да не говорим, че паметната плоча на Левски мери мегдан с магазин за дрехи ...