Докога?

Питам и не се надявам на отговор, защото в случая никой не го знае, освен докато собственикът на този полуразрушен коптор не реши да вземе нещата в свои ръце, като го премахне. И така реши и другият важен проблем, който копторът създава. Страх, погнуса, опасност, риск.

Защото вече наизуст знам дежурният отговор: от Полицията, през 112, които отиват, разгонват и нищо повече. В най- добрия случай евентуално могат да напишат акт, / ако безпанталоненото и дрогирано същество е в що -годе кондиция/, но и той ден до пладне, а от Общината в Казанлък просто симпатично ще вдигат рамене с оправдателното: имотът е частен, не носим отговорност.

Става дума за онзи коптор, срещу т.н "Македонска сграда", на ул. "Капитан Петко Войвода", в близост до ОУ "Чудомир", срещу недействащото, засега, Общежитие на бившия Механотехникум. И ако изпадам в досадна буквалистика откъм териториални подробности, то е само защото е НЕДОПУСТИМО случващото се там, ДА СЕ СЛУЧВА.

Сграда, която някога, преди 100 лета трябваше в амбициите на един друг кмет и неговите романтични сделки, да се превърне в Инфекциозен павилион. Нещо като кон за кокошка: срещу имот- земя, на мястото на днешната бензиностанция ШЕЛ.

Но това са други неща, от други отминали времена.

Сега става дума за следното: този полуразрушен коптор, в частен вече имот от две години, понеже теренът там си има собственик и той не е кой да е, а обществено ангажирана личност. Та този коптор, полусграда, се е превърнал в свърталище на наркомани и откровени сексманяци и ексхибиционисти. Които по всяко време на денонощието: по видело и по тъмно смъркат, смъкват гащи, събират се със себеподобни, правят разни неща ... и крещят. Срещу преминаващи жени, малки деца, ученички. Нещо повече- правят го съвсем съзнателно, нарочно, на фона на отворените училищни прозорци отсреща. Необезпокоявани. От никой. Нещо повече: мълчаливо толерирани от нашето бездействие и безхаберие.

Поредната случка е от преди два часа. Тя обаче се повтаря всеки ден и особено вечер, когато тъмната част на деня съвсем разпищолва мераклии и наркомани. Пак там.

Хората си преминават, извръщат глави, стоящите отсреща младежи или псуват или не виждат ставащото, а наркоманите и онези с необуздания хормон си смъркат и съскат на воля.

Полицията очевидно не може да се справи категорично с тях по куп причини, една от уважителните е дантеленото ни законодателство в тази посока. Мълчанието на Прокуратурата също помага.

За пример и възпитание не говорим. Общината пък, нали се разбрахме: не е в нейните е правомощия.

Собственикът на имота, в чийто терен е този тухлен коптор, превърнал се в дом за несретници, наркомани и ексхибиционисти, очевидно има други грижи и приоритети, Общината пък няма време да го задължи поне да го обезопаси, а хората. ....

Всъщност хората в мнозинството си не забелязват. По-точно се опитват да не забелязват. Докато мечката не заиграе в техния двор.

Както всичко страшно, пошло, грозно, арогантно, недопустимо, което ни заобикаля и оформя иначе пъстрия ни делник по казанлъшки.

Иначе- нищо лично:

И все пак: ако има тъдява закон и ред, органи и институции, може и да се опитат за въздействат на безпанталонените хора, които ежедневно се облекчават в близост до училище, на метри от оживени 3 улици и необезпокоявано в частна, макар и порутена сграда. В един все още сравнително населен квартал, пък макар и работнически. "Изток".

Кътам и рееееехава надеждичка, че и Прокуратурата може да си наплюнчи молива и образува поне преписка за нарушаване на обществения ред.

Кой знае, може и да сработи? А и ако на нас, вземе, че ни пука..

Минаването край коптора може да стане с една идея поне по-малко рисково.