Казанлъчанката Петя Големанова, която от години живее със семейството си във Франция, издаде пощенска картичка с плик, посветена на българите, участвали в Първата световна война. За родолюбивото начинание на нашата съгражданка разказваме в деня, когато през 1916 година нейният прадядо е убит на фронта. Всъщност, следвайки нишката на семейното минало, връщайки се назад в годините чрез спомени и запазени документи, интересът на Петя към историята, която открай време й е любима, става все по-голям. Тя започва да издирва свои родственици и близки на семейството, които имат в родовете си участници във войните, и да събира паметта за тях.

За идеята да даде своя собствен принос към отбелязването на Първата световна война и да направи един своеобразен поклон пред паметта на загиналия си прадядо и на всички български войници и офицери, дали живота си за България във войните в началото на миналия век, разказва от Франция Петя Големанова.


- Петя, кака се роди идеята Ви да издадете собствена пощенска картичка в памет на българските герои от Първата световна война?


- У дома често се разказваше за моя прадядо, загинал по време на Първата световна война на връх Каймак-Чалан. Той е имал четири деца, като най-мъничкото от тях е моя дядо. След смъртта му през октомври 1916 година настават трудни години за семейството. Наложило се е дядо да отиде в сиропиталище за деца на загинали войници... Така от неговата история тръгнах назад към миналото да събирам спомени за нашия род и да направя нашето родословно дърво. По случай 100-годишнината от края на Първата световна война по света се направиха много документални филми,изложби, чествания, издадоха се юбилейни монети, книги. Имаше дори нощни бдения край мемориал в Англия. Спомнихме си за безумието на войната и милионите жертви.

В България също се организираха няколко научни конференции, имаше чудесни изложби. На мен обаче ми се искаше да видя как всички лидери от Балканите се събират на едно място и си подават ръка в знак на мир.Искаше ми се да чуя обещания за възстановяване на унищожените български войнишки гробове и паметници.

Пощенската картичка, която направих е моят начин да отбележа тази дата и да почета паметта на загиналите. Исках да си спомним за тях, за геройствата, за загубените идеали. Да продължим напред, пазейки спомена жив.


- Как успяхте да направите дизайна, да финансирате издаването на картичката и нейното разпространение в цяла България?

- За оформлението използвах традиционни символи-лавров венец, ленти с имена от ключови сражения. Две от тях са на връх Каймак-Чалан и кота 1248. Там воюва 56-ти пехотен полк, в който са служили много хора от Казанлъшкия край. Избрах и част от стихотворение на Любомир Бобевски- автор на известните маршове „Съюзници-разбойници“ и „О, Добружански край“.

Имах идея, представях си как трябва да изглежда картичката, но оставаше най-трудната задача... да намеря човек, който да я реализира.

Графичен дизайнер на проекта е една изключително талантлива художничка. Тя се казва Албена Иванова и е родом от Русе. Днес живее в Америка. Тя има връзка с Казанлък, защото е завършила Художествената гимназия.

Трябваше ми артист, който да разбере какво чувствам, защо го правя, какво искам и как си го представям. Трудна задача! Бях сигурна, че тя ще се откаже, защото темата е много специфична! Изпратих й един файл, пълен с текст, изисквания, черно-бели снимки, военни униформи,модели на пушки... Трябваше да знае точния цвят на всичко, как е изглеждал всеки детайл, който би използвала.
За мое щастие, Албена се присъедини с огромно желание и пожела да работи абсолютно безвъзмездно, в името на каузата. Затова смело мога да кажа, че без нея тази картичка нямаше да съществува.

Първите бройки отпечатахме с моя съпруг във Франция. Всичко финансирахме с наши, лични средства. Подаряваме картичките на приятели, колекционери, хора с отношение по темата, на музеите в Казанлък. Бройки от нея вече има и в родното село на моя прадядо - Елхово, в Държавен архив -Стара Загора, Музея в Троян и други. Част от тях подарих и на комитет „Каймак - Чалан 2016 - Чикаго“, който подкрепи издаването на книгата, посветена на участието на българи в Първата световна война „ Оживелият подвиг“. Книгата беше представена тази година в София. Тя е много скъпа за мен, защото в нея е публикуван моя кратък разказ, посветен на прадядо ми, загинал на връх Каймак-Чалан. Надявам се скоро да бъде представена и в Казанлък, който е дал свидни жертви по време на боевете. Ще издам и малка тайна, че съставителите подготвят нещо ново, свързано с паметта на загиналите герои на Каймак-Чалан, което ще очакваме догодина.


- Петя, Вие непрекъснато публикувате архивни снимки и пощенски картички от Стария Казанлък и прави впечатление, че живо се интересувате от историята на града и знаете за много позабравени, но интересни места и личности?

- Историята беше един от любимите ми предмети в училище. В старите учебници, за съжаление, не пишеше нищо за участието на България във войните за национално обединение. Темата беше табу, както и много други теми. Може би точно това провокира интересът ми към историята, а и всяко българско семейство е свързано по някакъв начин с войните, просто хората трябва да се върнат назад и да съберат родословното си дърво. Защото паметта за нашите героични предци трябва да остане жива

А що се отнася до събирането на пощенски картички - удоволствието е в това, че винаги научаваш нещо ново и непознато. Те са пазители на историята. Достатъчно е само да отворите албум със стари картички и ще „прочетете“ за миналото ни. Те са запечатали значими исторически събития, катаклизми, сцени от българския бит. Това ни е нужно днес - на тези, които живеят в България, и на българите зад граница, защото историята ни е достойна за уважение и самочувствие.