Жоро от „Остава“: Младежкият дом в Казанлък бе нашият трамплин към професионалната музика

Преди два дни любимата на две поколения българска група „Остава“ представи пред публика своя двоен концертен албум „The best of Ostava”. Часове след концерта, Георги Георгиев, Жоро от „Остава“, Жоро от Казанлък, споделя с читателите на „ZaKazanlak“ емоцията от събитието и провокирани от нашите въпроси, размисли...

През идващата 2017-та година групата ще отчете 25 години творческо битие. Първият пробив за момчетата е с „Поля от слънчогледи“ през 1994-та, една година преди в бандата да дойде Свилен Ноев. Най-големият хит на групата си остава сингъла „Шоколад“ от 2003-та, който има голям успех. Задържа се шест седмици на първо място в Топ 100 на България, печели наградата на телевизия ММ за "Най-добра рок-алтернативна песен" за 2004 –та година и става "БГ ПЕСЕН" за 2005 –та на БГ Радио. През 2003-та „Остава“ записва големия си концерт, по-късно издаден като албум: "Любов по време на война" - LIVE. Албумът получава номинация за "Най-добър рок-алтернативен албум на ММ" за 2003-та, а песните от него "Огледало" и "Изтъркан момент" се въртят дълго в ефира. През 2004-та излиза албума им „Моно“. През 2015-та тръгва новият албум „Океан“.
И през всичките 25 години – активен клубен музикален живот, концерти в цялата страна и чужбина, участия като съпорт група на световно известни музиканти, фестивали...
Китарата на Жоро звучи още в първите изяви на групата. Както и неговият глас. И авторска музика. А едни от началните стъпки в сериозното занимание с музика, за „Остава“ се случват именно, в неговия роден град, Казанлък.Останалите момчета в състава са Свилен Ноев - вокал, Боян Петков - баскитара, Даниел Иванов - барабани и Александер Марбург - китара.









Жоре, преживяхте истински празник, вие, момчетата от „Остава“ и цялата ви публика, споделила с вас прекрасната емоция от големия концерт в петък вечер. Как сте, как си ти, след такава вечер?

- Малко уморен, но щастлив. Много успешен концерт, емоционален, адски много хора с положителна енергия, зареден съм, раздадохме се, това всъщност е концерт на който представихме нашия двоен концертен албум „The best of Ostava”, записан от два концерта през изминалата година и този концерт е малко преди нашата 25 - годишнина, която всъщност официално ще празнуваме догодина, живот и здраве! Общо взето, последните две три години освен, че свирим в клубове, се опитваме да правим и концерти на места, които са по-големи и да са изцяло организирани от нас, примерно на традиционния ни концерт в Маймунарника в „Борисовата градина”, това лято имаше над 2000 човека, което мисля си, е успех за всеки един музикант в България .

25 години, верно ли, не може да бъде! Моят първи спомен с вас е от Младежкия дом на Казанлък, там ли започна всичко или още по-рано?

- Хаха, Младежкият дом в Казанлък, където репетирахме няколко години, се оказа нашият трамплин към окончателното ни решение да се занимаваме с музика, респективно, преместването ни в София и всички бариери и хубави моменти произтичащи от това. Но групата е създадена в Габрово, в Техническия университет през 1991 година, където аз и басистът ни бяхме студенти. Периодът с Казанлък е точно след моето дипломиране, но така или иначе е много важен, защото тогава се появи Свилен и всички пътуваха през уикенда до Казанлък, за да репетираме, а и тогава направихме доста песни, които по- късно станаха емблематични за „Остава“, а и за феновете.

Толкова много песни, смислени текстове, собствен, разпознаваем саунд, случвало ли се е да се събудиш сутрин и да си кажеш, не, това не се е случило точно с мен...?

- Ами надявам се да е така, така казват и хората, които обичат „Остава“... Всичко е наистина желано и зад всичко стои адски много труд и постоянство, много търсения, спорове, опити..., а сигурно и малко талант или каквото се там нарича, това което е съдбата...

Толкова години на върха, имало ли е моменти, когато сте искали да правите нещо друго, всеки да избере своето нещо друго, което да го занимава извън групата?

- Разбира се, че е имало такива моменти на отчаяние. Творецът не трябва да е супер спокоен, не трябва да има постоянен душевен комфорт, това е пагубно. Общо взето, аз успявам да се занимавам засега само с неща свързани с музика – „Остава“, театрална музика, малко работа в музикални телевизионни формати, пиша и песни за други изпълнители...

За 25 години вече са сменени със сигурност две поколения, младите тогава, вече имат пораснали деца, а вас продължават да ви слушат, имате ли обяснение за това малко чудо?

- Това е огромен комплимент и той наистина е реалност, да видиш как децата на твоите първи фенове идват на твоите концерти... Това ме прави наистина щастлив и показва, че музиката ни, посланията в думите, не са еднодневки, както не са и сложни, просто са намерени извън времето.

Овладявате публика от различни възрасти, но и от различни територии, звучите в различни времена и в различни пространства - само българи ли ви слушат в чужбина, или нещо у вас отключва емоцията и на друга публика там?

- Свирили сме вече на доста големи музикални форуми- световни фестивали, там има публика от целия свят-Sziget Budapesta, EXIT – Novi sad, Best Fest- Bukurest, Spirit Of Burgas, били сме съпорт банда на концерта на Лени Кравиц, Placebo, Ladytron у нас- усещането на тези големи места е супер различно от клубното усещане. Имали сме няколко клубни турнета в Германия, както и скоро свирихме в Лондон. Точно след седмица заминаваме на клубно турне в Амстердам и няколко големи германски града (Франфуркт, Берлин, Дюселдорф и Мюнхен), а напролет имаме и гиг в Лондон, това е засега, което ни предстои извън граница .

Къде и в какво намират днес порасналите момчета от „Остава“, дни и моменти, по-сладки от шоколад?

- Хаха, за мен всяко време на безгрижие и релакс е подарък, хубавите моменти със семейството и децата, пътуването, тенис и хубавото вино...

И какво става с идеята за празниците, които „Остава“ обеща на своите фенове догодина и защо точно през 2017-та?

- Догодина се надяваме да имаме национално турне по случай нашата 25 - годишнина, работим по въпроса !

Вече казахте какво ви чака в близко време, имате ли планове следващите 25...?

- Ами, да сме живи и здрави, дано изкараме още един два албума 

Малко казанлъчани знаят, обаче аз знам, че е истина – Жоро от „Остава“ продължава да се връща в родния град. Не само заради бялата спретната къщурка с двете вишни отпред. Когато можеш, ти помагаш тук да се случват малки и по-големи хубави неща. Преди няколко години подаде ръка на казанлъшкия театър, в тежък момент „Остава“ дари свое парче за спектакъла „Между два стола“, който бързо се превърна в репертоарен хит. Връзката продължи и с авторската музика за „Фенове“ на Елин Рахнев. Защо правиш това, сантимент или нещо повече?

- Колкото повече време минава, толкова повече ми липсва Казанлък, къщата в която съм отрасъл, въздухът, отношенията..., има моменти, в които имам неистова нужда да се прибера и да заредя. Наясно съм, че това ако е задължително и трябва да остана там завинаги-нещата ще изглеждат по различен начин, но мисля че се научих да използвам положителните неща от всяко място, да им се наслаждавам, защото всичко друго е загуба навреме, а то никога не стига. Истината е, че да- сантиментът ми става все по голям, може би от възрастта. Изцяло бих подкрепял всяка една смислена културна проява в Казанлък.

Казваш „смислена“..., знам, че от столичните сцени - театрални, музикални, клубни, културният живот на Казанлък изглежда блед и епизодичен, за теб така ли е, следиш ли какво се случва тук, интересно ли ти е? – наивно ли би било, да се очаква повече?

- Ами аз го казах, някак си се чувствам все повече свързан с Казанлък..., нещата се обръщат, като бях по млад, се бунтувах и недоволствах, исках да се махна завинаги , сега искам все повече по някакъв начин да съм част от родното си място и ако мога с нещо да помогна за културата в Казанлък, музика..., на драго сърце бих го сторил. Това, което ме дразни е единствено инерцията, дилетантството и този унес, който е почти заспало положение. Трябва да се пробват по-смели и смислени неща, само тогава ще можем да възбудим и провокираме интереса на хората. Вярвам, че бъдещето на града и хората е в туризма и културата.

Самият ти, къде „проходи“ за сценичния и музикален живот? И с кого? – кой те държа за ръката, имаше ли такива хора...? И - с кого тук продължавате да бъдете близки, заради общите духовни страсти, заради лудостта, да бъдеш друг?

- Общо взето всеки сам каквото си направи. Изключително съм благодарен на Стенли, който ме покани да свиря китари в неговия най голям хит ”Обсебен” и изпя заедно с мен „Поля от слънчогледи” на „Остава“. Благодарен съм на Ирина Флорин, която за първи път изпя мое парче през 2001 година, а наскоро бях част от нейния лайв бенд на турнето и „20 години цвят лилав”. И на най големият ми приятел, който ме въвлече в театралната музика- поетът - драматург, Елин Рахнев.

Жоре, кога за последно „Остава“ е имала концерт или участие в Казанлък? – не е ли странно, че неща, родени тук и израсли толкова високо, сякаш, тук се забравят, не се ценят...Имаш ли такова усещане, имал ли си очаквания за покани в някои от казанлъшките празници, те никак не са малко?

- Изключително болен въпрос, няма да отговарям нищо ...все си повтарям поговорката „Никой не е пророк в родното си място ....

Да, светът не е само родното място, той е голям и спасението дебне от всякъде..., какво усещаш всеки път, когато си тръгваш от тук?

- Обич.

А, какво ти се иска да намираш всеки път тук след дълго отсъствие от тоя смаляващ се град, в оня миг, когато високите блокове на Западното забелеят след завоя в ляво шосето София – Бургас, някъде към разклона на Копринка?

- Моите родители.

Пожелавам ти го, нека това нещо и тези хора, заради които се връщаш, да ги има, да те радват още дълго, дълго!

Диана Рамналиева