Забравихме да се обичаме

Това изповяда пред най- новия брой от тази седмица на вестник „Трибуна Арсенал“ един от най-плодотворните български композитори Стефан Диомов, за когото „красивите неща трябва да се знаят“


Визитка:
Той е приключенец. Необятен човек. Обича да пътува. По света и с музиката. Зареждащ и вдъхновяващ е контактът с него. Позитивен човек, с отворени и прелюбопитни очи за света. И му личи. Мъчно е да повярваш, че е на 70. Има хъс за живота и света като на 25-годишен младеж. Заразително е желанието му да го открива и да го подарява... На хора, които обича. Зодия Водолей е. От онези, при които се лее... Всичко: и песента, и енергията, и неизтребимото желание да се подаряваш. В това е неуморен. От онези хора е, за които хоризонтът никога не съществува, понеже и отвъд него има свят. Нов. Твърди, че това усещане го зарежда. Навярно и затова музиката му е такава: топла, вдъхновяваща, човешка, дълбока, меланхолична, но красива и с едно пламенно чувство, заради което си я тананикаш. Сигурно затова и голяма част от песните му са шлагери, а музикалният му почерк - непогрешимо разпознаваем. Има и друго, по-малко познато лице - „човекът „Тоника“, „бащата“ на „Тоника“, както го наричат. Снимките. Те са другата страст и другият живот за човека, написал музика за песните на едни от най-хубавите български гласове, като покойните Пламен Ставрев и Борис Годжунов, за Тони Димитрова, група „Тоника“, Георги Христов, Богдана Карадочева, Ваня Костова, „Петте сезона“ и други. Роден е през февруари край морето, в Бургас. И обича зимата - заради тишината и творческото време в нея. Макар да признава, че музата го е застигала на всевъзможни места. За дългия си творчески живот е създал над 500 песни. Голяма част от тях шлагери.


Почти всяка Ваша песен става шлагер. Каква е тайната на това да се създават шлагери в България?

Ако ви кажа, че не знам - и слава Богу. Ако имаше някаква разкрита тайна, всеки щеше да пише шлагери. Това е хрумване мимолетно, някаква кратка магия, която, ако успееш да я уловиш в точния ден и час, на точното място, ако успееш и да я доразвиеш, може да стане и шлагер. Но това е много рядък случай в живота на един композитор. Не всеки ден и - слава Богу, че е така. Да накараш да проговори белият лист е много трудна работа. Затова аз съм радостен, че част от песните ми, не всички, написал съм над 500 песни, малка част от тях станаха шлагери. И съм много щастлив от този факт, че песните ми, писани преди 20-30 години и повече, продължават да се пеят.

А имате ли си любима, Ваша песен от всичките?

Не. Аз си ги обичам всичките, даже обичам и тези, които не станаха чак толкова популярни. Даже тях май най-много си ги обичам. Но, мисля си, ако трябва човек да се учи на композиция, то е същото, като да се учиш да станеш поет. Не е възможно това, ако го нямаш отвътре дадено. Ако не улавяш мига, не можеш да го научиш. Това означава. Тези неща или се усещат, или не. В този смисъл.

Имате ли си Ваше време, когато създавате музиката си?

Има периоди. Имам периоди, които са с повече концертна дейност. Тогава просто нямам време да пиша. Моите най-творчески месеци са зимните, когато си стоя в къщи. Интересно е, че когато имам прекрасни условия за писане: топла стая, време, тишина, затворени прозорци, тогава песента не идва и не идва. А понякога, когато си карам колата и съм в много нервна обстановка, най-неочаквано ми хрумне някой мотив, записвам го. Понякога, всъщност в повечето случаи така става. Много песни съм написал така и си спомням къде съм ги написал. И след това съм бил изненадан от техния успех. Например песента „ Мария“ я написах на Витоша. Бях в една компания и ми хрумна тази песен. Взех да се оттеглям и усамотявам от компанията, за да записвам това, което ми идваше наум. Те започнаха да недоволстват, че съм се отделил от тях, а аз просто пишех песен. Песен, която после се пя десетина години. Тогава ми се поразсърдиха приятелите, но явно е нямало нужда. Друга песен пък написах в колата, с моя приятел текстописецът Иван Нейков. Много често пиша музика в колата си. Имам си химикал, бял лист, като ми хрумне нещо, спирам колата и го записвам. То ми е от зодията, Водолей съм, от мен се лее. Може би и затова много обичам водата. Обичам водопадите. И дори догодина се каня да посетя третия си голям, световен водопад. Преди няколко години бях на великия водопад Виктория, миналата година бях на Игуасу, в Аржентина и Бразилия, сега смятам да посетя Ниагара. Ама това е друга тема.

Защо?

Аз, освен, че пиша песни, съм и любител фотограф. Обичам да снимам. Ама съм много запален фотограф. Имам няколко фотоапарата и то много висока класа. И много често правя изложби в моя роден град Бургас. Засега смелостта, дързостта и силите не ми идват в повече, за да се престраша да покажа в изложби снимките си и в други градове на страната, но много често изненадвам приятелите си от Бургас с мои изложби. Те нямат за цел да ме покажат като автор, а просто искам да покажа на хората колко е чудесен светът и колко трябва да го обичаме. Понеже обичам приключенията, аз знам, че най-доброто приключение е споделеното приключение. Затова, когато отидеш някъде, разкажи това, което си видял в снимките и направи едно добро. Защото красивите неща трябва да се знаят.

Вие с кого споделяте Вашите приключения, освен с приятели? С кого откривате водопади, пътувате?

Имам си компания. Още 4-5-ма луди като мен към приключенията. С тях вече 7-8 години всяка година обикаляме света. Или някаква част от него. Много се зареждам и много обичам да пътувам, защото това е все едно да отидеш някъде и да прочетеш най-прекрасната книга на света. Но така си я прочел, че всичко е минало през чувствата ти, през сетивата ти. Много е зареждащо и поне на мен много ми помага. И, ако се случи време, в което да не пътувам, аз страдам. Искам да пътувам. Концертите, с които обикалям страната, също ме зареждат. Те не ме изморяват. Понякога ми се чудят на акъла. Аз се връщам в къщи в 4-5 сутринта, аз си карам колата, не някой друг и издържам. Просто, защото ми е много интересно. Дори турнетата ми ги приемам като приключения. Едно прекрасно, неповторимо приключение е всяко турне за мен.





Има една теория, която казва, че пътуващият човек остарява бавно. Всъщност, не остарява.

Не го правя заради остаряването си. Правя го, защото това е моята душевна храна. Пътуването.

Стефан Диомов обича приключенията и да открива света...

Много. Всяка година. Ето, скоро сега заминавам за Индия. Искам да заснема Тадж махал. И то на изгрев слънце. Така съм организирал екскурзията, че на изгрев да сме там. После, по всяка вероятност ще направя и околосветско пътешествие. Тръгвам на 20 април догодина, на изток. И все на изток, на изток. Така се казва това ми приключение. Ще обиколя целия свят, пътувайки само на изток.

… И ще превърнете това в музикален албум?

Не, ще направя изложба. Дай, Боже, всичко да е наред. Ще направя изложба, за да споделя с приятелите това, което ще видя.

Живеете интересно...

Да. Но понякога е и изморително. Това. Но засега съм на крака. Преодолявам си слабостите. Защото аз имам много слабости - и физически, и здравословни. Преодолявам ги с духа си.

Какви хора не харесва Стефан Диомов?

Мързеливите. Тези, които оставят нещата да ги вършат другите. Тези хора не ги харесвам. Тези хора не ги обичам. Те са подлеци.

За какво не написахте песен? Има ли нещо в музикален аспект, за което сте длъжник?

О, да. Аз написах много песни. За всичко. Но не написах мюзикъл. Сега последната ми постановка е опит за мюзикъл. Казва се „Хайде заедно!“. Има и актуален подтекст, защото напоследък ние забравихме да се обичаме и тръгнахме малко егоистично, всеки по свой път. А ние сме силни, когато сме заедно. Бих желал да имам сили да напиша един истински спектакъл, но дай, Боже, и това да се случи.


Написали сте много песни за любовта. От вашите 70 години какво научихте Вие. Що за нещо е любовта?

Любовта е като магия. Екзюпери го е казал толкова добре. Аз не мога да измисля нещо по-съвършено от това, което е казал той: „Най- същественото е невидимо за очите. Най-съкровеното се вижда със сърцето“. Ето, това е любовта! Любовта е песента на сърцето. Иначе какво да пресмяташ сега: какви качества имал, глупости! Имал лоши навици. Глупости! Какви филми харесвал или не харесвал и т.н. Всичко това са глупости. Подробности някакви. Ако сърцето ти „вика“ този човек, ако сърцето ти забива лудо, когато го видиш този човек, значи ти го обичаш.

Той е?

Той е. Тя е. И така.

В каква проекция живеете? Как виждате живота си напред? Какво искате да Ви се случи?

Аз цял живот съм правил едно и също и копнея да го правя още дълги години, ако Господ ми позволи. Искам да пиша песни, да концертирам. Да радвам хората с песните си. И на втори план - да правя изложби.


Октомври 2015 година