За да стигнеш далеч, трябва да гледаш отвисоко

Визитка:


Преди седмица навърши прекрасните 45.
Преди година стана Мъж на годината.
След месеци половина тръгва за голямата си цел-Еверест.
Събра живота си по планините в книга, но всъщност от неговия става невероятен бетселър.
Не от обикновените човеци. От другите е.
Божествено целунат е.
И не може да е иначе.
Няма как иначе да пребориш рак два пъти, да стопиш диабет, да оцелееш след куп травми и на ръба на живата катастрофа.

Боян Петров.

За приятелите- Съни.


Българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 10.
Зоолог, еколог, спелеоло.
Софиянец, от Княжево, израснал в артистично семейство- с баща работещ в куклен театър и майка –художник.

Завършил е екология в Софияския университет. От 20 години работи в Националния природонаучен музей при БАН. Участвал е като експерт по прилепи, земноводни, влечуги и пещерна фауна в над 50 проекта за оценка на фаунистичното разнообразие в национални и природни паркове. Проникнал в над 450 пещери и пропасти в България, Албания, Гърция, Македония, Черна гора, Косово, Хърватска, Турция и Китай.
Открил е над 30 нови за науката вида животни, 10 от тях носят неговото име.
Автор е на десетки научни и научнопопулярни статии и експедиционни пътеписи.
Боян е участвал в над 10 зоологични пътувания и 20 алпийски експедиции в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка.
Като алпинист е изкачил 22 върха с височина над 5000 метра. Всичките му изкачвания са реализирани без използване на кислородна маска и без помощта на височинни носачи. За достигане на Хималайската корона му остават да изкачи още 4 осемхилядника.


Три пъти е номиниран за „Спортист на годината“, три пъти е носител на Годишната награда на Българската федерация по катерене и алпинизъм, на Награда за цялостен принос от Българския хелзинкски комитет, Награда за лидерство на Harvard Club of Bulgaria, медал „Алеко“ на БТС, притежава и „Спортен Икар“ за най-впечатляващо представяне.
При толкова отдаден и динамичен живот е оставили две изключително ценни дири след себе си- Тея и Явор.
И е щастлив. Защото споделя живота си с неговата друга половина- Ради. Срещнал я на курс по катерене, в който бил инструктор. Имат обща страст- планините.


на сн: със съпругата си Ради и сина Явор




Кой кого опитоми: планината Боян или Боян планината?

Мисля, че процесът винаги е бил взаимен. Планината първо изненадва с това, колко голяма може да бъде. Когато изкачих върховете над София- Копитоот, Княжево,Камен дел, аз видях, че нататък има още и още върхове. И си казах: леле, трябва да стигна до тях.



... и това беше преди ....?


О, отдавна. Като дете. Бил съм 5-6 клас., накъде средата на 80-те години. Така че не мога да кажа кой кого опитоми. Явно е някакъв взаимен процес на опознаване и взаимно изкачване.



Какъв щеше да бъде Боян Петров, ако я нямаше планината? Като цел, метафора, като всичко в живота му?


Не, никога. Не съм си мислил, че мога да съществувам без да имам върхове, без да имам цели, без да имам към какво да се стремя. Планината ми даде полето за изява, в което аз да докажа, че тази сила, този реактор, този заряд, който го имам, може да изкачвам и своите Хималайски първенци.

Давате ли си сметка, че всъщност сте друг човек? Когато погледнеш света, живота отвисоко, от 7-8 хиляди метра височина, ставаш друг човек. Какво оттук ние не виждаме, а е видимо от там горе ?



Планините ми дават тази възможност да погледна всичко от дистанцията на космоса.Аз съм от тези, които имат щастието да са по- близо до космоса. Планините ми дават способността да се отдалеча от дребнавостта като ежедневие, което може да те съсипие тук. Аз като се прибирам, въобще не обръщам внимание на всичките малки дребни проблемчета и трудности, които ни занимават ежедневно .Гледайки отвисоко първо ставам по щастлив и второ, заразявам и останалите със способността да не дребнотемят с малки незначителни неща, които да ни занимават като общество. Всъщност това е един от големите ни проблеми. Трябва да гледаш отвисоко, за да стигнеш надалеч.

А какво има отвъд 8-те хиляди? Вдигаш поглед и виждаш..?

Има следващи върхове и цели, които ражда главата ти. И след всеки един покорен осемхилядник, тайно започвам да кроя планове за следващия. Човек винаги иска още и още. Но пък експедицията завършва и едва в София мога чисто материално да мисля как да облека тази цел в стъпки, които да ми заведат до нея. Високото дава нови очи.

И когато се качите и на Еверест, каква ще бъде следващата ви цел? Няма деветхилядник, поне на земята.


Нека първо да го изкача. Някак си не си го мисля, че ще стане. Не се отпускам. Не се приспивам с успехите по предишните върхове. Защото Еверест е короната на Хималаите и трябва да го измисля как ще го направя. Еверест не прощава грешки. Но ще го направя. Имам още месец и половина да се подготвя.

Кога тръгвате за Еверест?


Началото на април. Но няма още купен билет, но началото на април ще бъде старта за първата експедиция, която започва и оттам се прехвърлям на Еверест. Ако оцеля, оттам се прехвърлям в Тяншън и след това пак съм в Хималаите.

Имате ли си талисман, нещо, което носите със себе си при всяка експедиция?




Не, нямам талисман. Единственото, което оставям по върховете до които стигам, са български мартеници. Оставям ги на всеки един от върховете. Тръгвайки за Хималаите ще нося.

Не сте суеверен човек, а фаталист ли сте?


- Не. Принципно не споделям различни суеверия, които съществуват. Разчитам на интуицията си, на вътрешния си глас. Но и в речника ми нямам думи от рода на: “Мързи ме” или “Не мога да направя нещо”. Правя нщата със страст, с хъс. Няма ли блясък в очите за дадена кауза, не се захващам. Така се постигат върховете. Блясъкът в очите е най-важен.

Какъв човек побеждава рака, диабетът?

Борбецът. Човек, който може да застане и срещу себе си. Това е трудна битка. Всичко, което ми е минало през главата ми, се превърна в допинг и сила за борбата с планините. Болестите, травмите ме направиха по-силен психически.

А какво ви пази по върховете?

Страхът. Страхът, че ми е рано да оставам в ледената прегръдка на планината, на Хималаите, защото искам да разказвам на внуците си за тях. Дай боже да се върна жив и здрав!