Визитка:
Тя има най-слънчевата усмивка в българската естрада и най- най-момичешкото излъчване в нея. Пее, откакто се помни. Не можеш да сбъркаш характерния й глас, който докосва и последната клетка на сърцето ти.
Не крие годините си отдавна, защото е от онези момичета, които остават такива. Обича ги Времето. Защото живеят без грам житейско лицемерие, не крият емоциите си и обичат живота по момичешки. Макар да признава, че в дни на ярост и отвъд тях може да върши и куп мъжки работи…
Готвачка е, на която й се получават нещата. В живота си е посадила повече от едно дърво, декари с цветя, оставила е наследство, което радва дните й с внуци. Изпяла е едни от най-нежните български песни, а в душата й има нови - за още в пъти по толкова. Неуморна е. Не спира да пее, нито да се бори. Като типичен Близнак. Няма сила, която да върже свободния човек в нея. Цени истинските приятелства, останали с годините на пръсти, но пък какви!
Познава любовта в различните й измерения. От меда и жилото. От години е тандем с чешит, който има точно опакото на нейния характер. Двамата правят забележителна дреха - и в музиката, и в живота. Запеят ли, разбираш, че са родени един за друг и е нямало начин Животът да ги размине.

Тя и Той:

Звънливата Милица Божинова от бившата „Тоника“ и композиторът, певец и невероятен китарист Асен Масларски.
В един искрен и лишен от човешко пудрене и лицемерие разговор за всичко от живота.

Здравей, как си приятелко? Как, добре ли я караш? Как я кара Милица от „Тоника“?

Ами, добре я кара. Когато имам работа, добре я карам. И сме заредени от това, което правим. Едни от малкото щастливци сме, които правят това, което им харесва.

С нова група сте. Вие с тандем от трима мъже. Това ли е новата „Тоника“?

Не, аз съм общото от „Тоника“. Другото е ново. През годините сме минавали и са минавали какви ли не формации. Ние сме като една голяма италианска фамилия с много скандали, много раздели и събирания. „Тоника“ под една или друга форма винаги ще остане. Това, което са създали първата „Тоника“, „Тоника СВ“ и „Фамилия Тоника“ след това, винаги ще остане. Вече четвърто поколение пее тези песни. И си мисля, че ще бъде грях към публиката да ги лишим от това удоволствие. Да пеят заедно внуци, бащи, майки, баби, дядовци. Цели поколения. Нямате представа какво е да видиш как цялата зала пее с теб, с текст, всичките песни. От малко до голямо. Сега тази формация, с която съм, ние й викаме „Бандата“. Тя, освен мен като представител на „Тоника“, включва и Асен Масларски, с когото имаме дуети и извън „Тоника“. Прекрасни музиканти, които ни гласуваха доверие, хвърлиха труд, без дори да попитат какви условия има за работа, абсолютно на доверие. Дойдоха, работиха от сърце, свършиха си перфектно работата. Изказвам им голяма благодарност. Те ни дадоха живец да продължим напред. Имахме вече първо участие в София, мина великолепно и се заредиха после още и още неща… И групата ще се разраства с времето: с увеличаване на репертоара, с включване на музиканти. Ще направим всичко, за да са доволни хората. А и ние също.

Кои са в „Бандата“, освен Асен Масларски?

сн: "Бандата"

Тук са и Ясен Велчев, композитор, пианист, член преди на „Акага“, на група ТЕ. И този човек дойде да свири с нас. И Ники Томов. Великолепен китарист и човек. Дълбоко познат на публиката. Той свири от дълги години с най-големите певци и музиканти. А и, освен всичко друго, Ники е страхотен, изключителен певец. Чували сте за група „Дисонанс“. И мисля, че това се дължи донякъде и на рода му, защото майка му е италианка. И атмосферата в „ Бандата“ се получи много естествено. И Петър Георгиев-Пешето също е с нас. Много добър китарисит и вокалист.

Има ли глад за музиката, която правеше „Тоника“?

Огромен. Гладът към песните на „Тоника“ не е секвал никога. Това е нещото, което мен лично много ме топли. Доволна съм, щастлива съм, че успях толкова години, почти 40, да бъда в тази група. Слава Богу, съм във форма, певческа. И смятам да продължавам песните на „Тоника“, най-вече защото те са моята лична карта. Повече от половината ми живот е изпят.

Асен Масларски:
... И това е нормално, защото те са част от живота й. Да допълня: всъщност гладът за подобен тип музика ни кара да продължаваме да я правим тази музика. Песните, които ние правим с Милица, са от същата стилистика: шлагерни, поп песни, с една малка щипка привкус на ретро, което ги прави още по-очарователни. Аз съм си ретро и винаги ще си остана ретро, защото сме рожба на нашето време.

А някакъв общ проект с „Бандата“?

Асен Масларски:
Мислим, разбира се. Но всичко - стъпка по стъпка. Като му дойде времето. Имаме такива идеи, в които, според нас, има и много потенциал.



Милица, независимо от различните трансформации на „Тониките“, изглеждахте като едно голямо, задружно семейство. Много добри приятели, много близки хора. Такива ли бяхте и останахте ли си приятели?

Ние никога не сме били такива. Не сме били близки и приятели. По простата причина, че ние не сме се познавали, когато обявиха конкурса за „Тоника СВ“ през 1980 година. Събраха ни от всички краища на България, дори имахме дублиращ състав в началото. От тези 8 души, които ни избраха, трябваше да останат накрая половината. Но пък Стефан Диомов реши да останем 5 души: две алти, сопран, тенор и бас. И комбинацията се оказа изключително сполучлива и като съчетание на гласовете. В крайна сметка това се искаше. Това бе и една от причините да се получат хубавите песни. Песни, които направиха и Недко Трошанов, и Стефан Диомов, и Тончо Русев, и Стефан Димитров. Те останаха. Това, че не сме били приятели… то нямаше как да стане. Ние бяхме на по 20-21 години, всеки израснал на различно място, в различна среда, дори с различен манталитет. Много беше сложно. Но ние се опитвахме да бъдем добри колеги. А и крайният резулат, който се получаваше, беше нещо прекарсно. Наскоро, след толкова много години, Стефан Диомов ми призна, че не е имал по-успешна група от „Тоника СВ“ - заради харизмата, която излъчвахме заедно и заради баграта от гласовете, които имаме. Просто беше едно много успешно съчетание, което и до днес остана. Все пак ние от време на време се събираме. Но не и под формата на: „Искаш ли да отидем да пием кафе заедно“.


Това е изумително, което казвате...

Да… Само с Ваня Костова се получи това. Даже наскоро се видяхме. Говорихме. Иначе, когато сме пътували заедно по концерти, в ресторант, става спонтанно. Но с другите, отвъд турнетата и концертите, в моментите, когато не сме на работа - не. Говоря за мен. На мен това ми е липсвало. Смятам се за човек общителен, обикновено успявам да намеря път към хората. Общителна съм, обичам да съм заедно с хората, да делим всичко, не само защото се налага. Но просто така се случи.

Кой беше най-големият „ръб“ в групата?

Всички бяхме. То, ако имаше обла страна, може би щяха да се получат нещата. Всички си бяхме ръбове. Всеки с характера си. Няма как. Но принципно, когато в една група има и някакви лични отношения, неминуемо се накланят везните нанякъде. Не говоря за певчески и музикални качества, а за чисто човешките качества, които дърпат в една посока и цялото започва да страда от това. Всичко зависи от интелекта на човека. Когато някой дойде и си каже: „О, аз ще завладея всичко“. То няма как да стане. То се руши.

А тартор имаше ли?

Тартор - не. Имахме си ръководител и това беше Стефан Диомов. Той ни избра измежду 250 души, които се явиха на конкрус. Той задаваше и условията: „Ти пееш това, а ти онова. Всяка жаба да си знае гьола. Каквото кажа аз, това е“.


А Стефан Диомов приятел ли беше?



Той е основател на първата „Тоника“. После на „Тоника СВ“, на „Фамилия Тоника“, после той си направи „Петте сезона“. Той е такъв ентусиаст, не спира да работи. Дори на неговата „крехка“ възраст продължава да работи на бързи обороти и да обикаля света. Откакто се разделихме, ние се виждаме по-често. Като че ли станахме по-добри приятели с него. Той някак си успя да ме види в първо лице, а не от приказките на еди-кой си. И до ден-днешен се чуваме с него, шегуваме се, говорим си. Нашите отношения се промениха към добро и аз му благодаря, че той е направил този избор за „Тоника СВ“ тогава и аз бях избрана. Той е човек със страхотно чувство за хумор и с него приказката върви много лесно.


Имате ли си музикален идол?

Аз харесвам много неща, но нямам идол. Откак се помня, никога не съм имитирала как пее някой. Гледам да нося себе си. Милица пее като Милица.


Асен Масларски...
Не може да подражаваш на някого и да направиш песента по твоя начин. Оставаш си имитатор.


А с коя песен на „Тоника СВ“ Милица от „Тоника СВ“ се отъждествява?

О, много са. Но мисля, че моята песен е една друга песен, извън „Тоника“-та, освен с албума ни с Асен, която също „живя“ дълги години и продължава да живее. Това е песента по музика на Митко Щерев и стихове на Добри Жотев, дуетът ми с Илия Ангелов, който изпяхме за един филм - „Скъпа моя, скъпи мой“.

Асен Масларски:
И, ако има български евъргрийн, това той. Българският евъргрийн на 80-те години на миналия век. Това е тази песен. Изпята е през 1986 година. 31 години тази песен непрекъснато се пее. И се знае. Това е велика песен!

А как се създават вечни песни?

Няма рецепта.


Милица, как се съхранява момичето у Вас толкова години: и в пеенето, и в живота?

Винаги ми е било едно такова - момичешко. Никога не съм се възприемала толкова насериозно, никога не съм се правила на звезда или да позирам, да тропам по масата. Винаги - каквото ми е на душата, си ми е и на лицето. Не се натоварвам с пози. Обичам да съм си аз. Харесвам си се.


Защо в момента не се лансира качествената българска музика?

Такава е политиката. Лансират се неща, които никой няма да помни от днес до утре. Лансират се другите жанрове, в които се пее за краката и други части от тялото, танцуваш в разни ритми, но всъщност няма какво да ти обогати душата: нито с текстове, нито с музика. Това си е абсолютна политика. Наскоро чух, че служебният министър на образованието подготвил нови съкращения за над 9 хиляди учители. Това не е ли политика? Народът трябва да е прост и послушен. И гладен. Аз съм против това. С моите скромни възможности във всяко нещо, в което мога да работя и да помогна да не се случат тези неща, аз ще работя по този въпрос.


Гласувате ли?



Аз винаги гласувам.

Какво прави Милица, когато има труден период, когато й отеснее небето? Как се справяте?

Аз съм човек на настроенията. Правя това, което ми се прави. Но принципно - справям се с друг вид работа. С чисто мъжки неща, примерно: с работа в градината, шлайфане на изтъркана врата или в най-тежките депресии съм се хващала за плетивото, не знам защо. Действа ми някак като медитация и се изваждам. Малко спокойствие да имам, да потъна в тази медитация, за да може мозъкът ми да работи отново и да започне да създава.

Какво готвите за най-скъпите си хора?


Каквото обичат. Всичко мога да сготвя. Много години вече съм и домакиня. Хубавото е, че децата и внуците ми обичат по-здравословно да се хранят. Но не може и без някоя друга баничка от време на време или питчица. Няма как.

А кой „кара влака“ в дуета Милица-Асен?

Ами сега? Истината е, че аз съм много повече години в този бранш и много по популярна, благодарение на това, което съм работила през тези години. Но тук не става дума за „каране на влака“. Защото, когато нещо се прави заедно, то трябва да бъде от двете страни. Той пише песните, аз променям някои музикални фрази с цел по-добро изпяване или по-добро приемане. Дори се бъркам някой път и в текстовете, което не ми е работа, но просто има думи, които се изпяват по-лесно. То затова и разликата между текст и поезия е много голяма, защото текстът си е текст. Но, ако трябва и двете неща да вървят добре заедно - и музиката, и текстът, се налагат и компромиси по отношение на някои неща.


Как е дуетът Близнак-Козирог в живота?

Тук ще мълча. Ами... живеем заедно. Но мисля да го изгоня /смее се/. Той е Козирогът. Шегувам се, но нали одеве си говорихме, че не е добре в групата да има труден характер, а той е малко труден характер. Принципно не е хубаво да има и двойка в групата. Но нашата двойка е официална, никой не е изненадан от това, а не „аз ще бъда с еди кой си и заедно ще вървим срещу еди кой си“. Тук, в новата ни група, всичко е на масата. Към тези момчета, с които сега работим, имам такъв респект, че с ей-толкова не бих си позволила да ги оскърбя, волно или неволно.


Най-скъпият Ви спомен от епохата „Тоника“?

Всичко ми е скъпо. Дори и лошите неща са ми скъпи. Просто съжалявам, че не успяхме да преодолеем някои неща във времето, които са се случвали. Но това са уроците. Дано всеки си ги е разбрал и научил.

Какво ви предстои оттук нататък?

Работа. И да сме здрави, за да работим.