Това твърди живата история на БНТ, една от първите жени - режисьорки в БНТ и в България
Визитка:
Тя е единствената жена, на която бившият Първи - Тодор Живков, приживе казва „Генерале“. Причината за това обръщение е фактът, че именно в нейни ръце в продължение на десетилетия е неговият телевизионен имидж като пръв партиен и държавен ръководител. Тя е тази, която „дирижира парада“, в пряк и преносен смисъл, зад пулта на всички негови тв изяви: конгресни речи, партийни форуми, новогодишни телевизионни обръщения пред народа. Само на нея Живков позволява да оформя стайлинга му. Тя е жената, която „со кротце и со благо“ го убеждава в необходимостта от телевизионен грим в епохата на цветната телевизия.
Иванка Гръбчева-Антонова е доайенът на телевизионните режисьори в БНТ. Направила е стотици емисии “По света и у нас”, над 60 “Панорами”, над 150 събитийни предавания и уникалните на брой 500 предавания с Тодор Живков. Била е зад пулта като режисьро на най-важните партийни конгреси – 9-ят, 10-ят, 11-ят и 12-ят. На Десетия конгрес на БКП стои зад пулта на живо цели... 38 часа.
Над 40 са сесиите, които предава на живо само на Народното събрание.
Отвъд това е шеф-диригент зад пулта на всички манифестации в държавата десетилетия наред, както и на живи предавания при посрещане на чужди правителствени делегации. Започва работа в Националната телевизия почти от самото й начало - през 1961 година, и остава там до пенсионирането си през 1991 година.
Член е СБЖ и на Съюза на филмовите дейци, Заслужил деятел на културата.
Тя е най-малката сестра на ген. Димитър Гръбчев, първият шеф на УБО и човекът, отговарял за охраната на Георги Димитров.
Родена е в семейство със 7 деца и разликата й с прочутия генерал е цели 15 години. Нейна снаха е известната партизанка Митка Гръбчева, а покойната от няколко години филмова режисьорка и нейна съименичка Иванка Гръбчева - дъщеря на ген. Гръбчев, е племенница на БНТ-доайенката Иванка Гръбчева-Антонова.
Сега тя е на 88 години и живее в Етрополе с приблизително около 400 лева на месец. С всички добавки, които й се полагат, в това число и вдовишките от 6 години накуп и парите за 76% й инвалидност и 3-те стенда.
За журналистическата гилдия, освен като тв легенда, е известна и като „режисьрката със сурвачките“, тъй като години наред, за да си помага в зимните месеци, които прекарва в София, изработва сурвачки и ги продава или пред БНТ, или на бул. „Дондуков“ край офиса сега на Дарик радио.
Съдбата ни среща с телевизионната ветеранка на поредната Бузлуджа, където не пропуска нито един митинг от началото на прехода. И по някаква странна житейска ирония, навръх 35-тата годишнина от официалното откриване на Дома-паметник на Бузлуджа, където преди 35 години тя е режисьор на прякото предаване на тържествената церемония по този повод.
Като своеобразно намигане на историята пък стана така, че това интервю вижда бял свят навръх 105-тата годишнина от рождението на Тодор Живков - на 7 септември.
На фона на партийното надвикване на историческия връх с дребната и изключително фина женица с живи очи, стиснала в ръка две национални флагчета, тръгнахме в нищенето на тв спомени, за да стигнем до мъката на деня и повсеместното ни олайване.

сн: Ив. Антонова със семейството си- съпруг, снаха и син - личен архив

Как попаднахте в националната телевизия?
Дълга история. Аз се омъжих рано, на 17 години. На 18 вече имах дете - син. Знаете как е с малко дете в голяма къща. Кинаджийството и телевизионерството се дължат на Антон Югов, по това време той беше министър-председател на България. С брат ми, ген. Гръбчев, те се разхождали един ден в градината на двореца, където днес е Художествената галерия. Аз пък тогава вече работех като надничарка в „Особени имоти“. Това беше на практика първообразът на УБО. То изземваше имотите и имуществото на Царския дворец след 9-ти септември. Оглавяваше го бивш политзатворник, лежал до 1944 г. със смъртна присъда, на име Ранчо Кеменчеджиев. Един ден се срещнах с тях, но бях с гумена престилка, с табла с чинии. Тогава Югов се обърна към брат ми, който, знаете, е бивш партизанин и му казва: „Гръбчо, роднини ли сте с това момиче?“. Тогава брат ми издаде, че има сестра, че съм му сестра. Югов го хвана за яката и му казва: „Не те ли е срам? Как може да заровиш това младо момиче да мие чинии, вместо да го пратиш да се върне с акъл?“. Тогава брат ми каза: „Ами пък да не се е женила. Като се е женила, да си гледа детето!“ Тогава отидох на работа като монтажист на игрални филми в Киноцентъра. Започнах там във времето, когато снимаха "Калин Орелът" - първият български филм. Аз работех с Дако Даковски, Борислав Шаралиев, Янко Янков. Малко след като откриха телевизията през 1959 година, ме задължиха със заповед да отида на работа там като ръководител на монтажа. После станах асистент-режисьор. По времето на Иван Славков като генерален директор станах режисьор в Дирекция информация на БНТ и ме натовариха със задачата да правим всички предавания за и с Тодор Живков.

сн: Ген. Гръбчев, баща му и съпругата на ген. Гръбчев-партизанката Митка Гръбчева
След като сте на практика тв историята на Тодор Живков, какво не знаем всъщност за него?
Че не беше суетен. Мит е, че е бил суетен. Въобще не беше. Дори се шегуваше, че на телевизора го изкарваме грозен. Майтапеше се, че на живо бил по-хубав. Най-суетен от бившите първи на деня беше Милко Балев. Заяждаше се, правеше забележки. Докато Живков не е бил суетен.

А кой е най-големият му телевизионен гаф?
Той няма гафове на живо. Това, което говорят, е за един гаф покрай 8-ми март. Тогава председателка на Комитета на жените беше Елена Лагадинова. Лагадинова чете нещо за Международния ден на жената. Стана лапсус: вместо „големия курс“, тя чете „големия ку“. Това е простено. На всеки може да се случи. Но гафове пред мен Тодор Живков не е имал. Особено на новогодишните предавания и на другите интервюта. Първо правехме свободен разговор, после монтирахме. И сега има колеги, които, като ме видят, и ми казват: преди, като те видехме и настръхвахме. Страхувахме се от теб, знаехме, че може и по 3 дни да работим без прекъсване. Ама как сме те псували, ми казват. А аз забременявам от псувня /смее се/. Викат ми: като те видехме с рулоните, знаехме, че носиш на Тато речта, а тя трябва да се монтира, лапсусите му трябва да се монтират. А той, Тато, като дойде на запис, казваше: „ Хайде Генерале, - и гледа към мен, - кажи какво ще правим, че всеки да си гледа работата. То, моята, една работа, ама трябва да я свърша“. Аз казвам каквото сме правили винаги.
Ето столът, бюрото, гримът. В началото не смееха да го накарат да бъде гримиран. Страхуваха се да му кажат, че има нужда от това, особено като стана цветна телевизията, без фон дьо тен е фатално. С негово съгласие заведох Тато при гримьор.
И после стана дежурно това – Тато да отива на грим. Ние сме го гримирали също. После седне на стола, оглеждаме го. И никой не смее да му каже, ако има нещо нередно или ако нещо не е както трябва. Той обаче казваше: „Щом Ванчето е тука, спокоен съм“. Има снимки, на които съм му оправяла връзката, сакото, че се е набрало. А това е статичен кадър, 10 минути и косъм да имаш, ще се види. Ама никой не смее да каже дума. Като свърши, каже: „Сега доволни ли сте от мен, да си тръгвам“.
Като стане готов, казваше пак на майтап: „Генерале, кажи какво ще правим сега“. Като свършим, особено след записите на новогодишните поздравления, се събирахме за дежурната обща снимка. Що натискане беше всеки да е по-близо до него.
Имам снимки с него как седим пред камерата. Казвах му: „Да пуснем записа, другарю Живков, Вие ще кажете“. Той седне, слуша, хареса си го и тръгне. Ама лапсусите му остават.
И това за социализЪма и комунизЪма? …
Да, и това... Тогава ме гледат тъжно колегите от монтажа, псуват ме, че пак отиваме да работим цяла нощ: ще преглеждаме с редакторите дума по дума всичко. Знаеха, че грабнем ли рулоните, ще монтираме цяла нощ, докато ги изчистим. Имахме един страхлив директор на „Информация“ - Петър Кожухаров. И като ми даде рулона за монтаж, ми дава и бележка в колко часа ми го е дал рулона и ме кара да му го върна отново с бележка в колко часа съм му го предала обратно. Особено по Нова година, докато не се излъчи новогодишното поздравление на Живков, ние стоим и не си ходим. Посрещала съм много Нови години с рулоните с речта на Живков в телевизията. По 3 дни сме стояли. За 27 години стаж зад камерата съм записала почти всички новогодишни приветствия на Тодор Живков.
А казвал ли е при откриването на завод в Ботевград това за полупроводниците и целите проводници? Култова реплика му е.

Няма такава реплика, че пожелава догодина завод за цели проводници.

Справедливо ли беше свален Тодор Живков от власт?
Моето мнение е, че категорично не. По негово време бе направено всичко онова, което напълни гушите на сегашните. Присъствала съм при строежите на морските ни комплекси, на „перлите“ ни по морето, знам как ставаше всичко, а после ги подариха за жълти стотинки.

Разкажете още нещо интересно от „кухнята“ на телевизията в онези й години.
По едно време в тогавашната „Панорама“ дойде Владо Костов. Журналистът. Имаше едно сако райе като пижама, на което му казвахме „телевизионното сако“. Бяха ми казали, че е много важен кореспондент и да внимавам. Като го срещнах в коридора обаче, му казвам: “Другарю Костов, довечера не трябва да сте с тези дрехи, защото на цветното изглеждат много грозно”. И му обясних какво сако трябва да облече. Мина много време, докато си направи костюм. Имам и една случка покрай Горбачов. При първото му посещение в България като генерален секретар снимаме в НДК. Имахме един главен редактор, много страхлив човек. Снимаме ние, а той тича при мен и ми направи скандал, задето съм показвала белега на главата на Горбачов. Аз се ядосах и му казвам: „Взимай камерата, снимай го ти. Покажи го хем в близък план, хем да не му се вижда белегът“. Що нерви сме скъсали. В същото време парите бяха едни пари… при филмовите предавания за една минута се получаваха 30 лева постановъчни, а за 2 часа телевизионен митинг с Брежнев, което е висш пилотаж и умираш от напрежение, вземаш 10 лева. Това е положението, ако искаш - работиш.
А Иван Славков ли е най-добрият директор на БНТ?
За мен да. Той слизаше от 10-я етаж пеша, за да се види с хората. Знаеше трите имена на служителите си и всеки един, от чистачката до партийния секретар, можеше да бъде приет в кабинета му. Беше нормален човек, не се дуеше. А в същото време космополит, широко скроен, пич.

От сегашните политици кого обича най-много камерата?
Това, което сега се излъчва, не е това, което се излъчваше навремето. Свободата сега я няма. Свободата се обърна на свободия.
Търси се жълтото, скандалното, черната страна на нещата. Това не е моето разбиране за поведение пред камера, за мисия и разбиране на професията - все да се търси скандалът.
За какво Ви боли най-много сега?
Че се разместиха стойностите в живота, в професията, подредбата им, професионалните критерии. Човешката ни мярка за нещата. Всичко е с краката нагоре. Страдам от това, че народът страда. Че не се виждат добрите времена, че хората живеят лошо. Че много свестни избягаха, няма ги. Боли ме и от самотата.

А оптимист ли сте за България?
Оптимист съм. Оптимизмът ми стига до края на моя живот. Нямам друг избор. Жива съм.
....................................................................................

Интервюто е от новия брой на вестник " Трибуна Арсенал"
........................................................................

Исторически цитати от Тодор Живков, с които завинаги ще остане в историята
1. Времето е ваше, но всичко друго е наше!
2. До 9. ІХ. 1944 г., тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След девети той направи съдбоносната крачка напред!
3. Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мад*те се клатят, ама не падат!
4. Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета!
5. Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса.
6. Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг…

7. Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.
8. Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.
9. Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има мат’риал за митингова демонстрация (демокрация)!
12. Това е политиката – да се слееш с народа.