Щастлива съм, защото нищо не е на всяка цена

Първата ми среща с нея е от... първата половина на 70-те. На един морски мост.
Хлапашки порив да си близо до какичката с моряшката тениска, срещу която бяха „зяпнали“ две огромни камери и тя... пееше. И се усмихваше.
Някак спонтанно, по детски, хукнах натам, отнасяйки си ведър плесник за непослушанието.
В детската ми глава обаче остана не споменът от плесника на дядо, а лъчезарието на тази слънчева и усмихната какичка.
После, в по-осъзнатите си години, тогава, когато покойният Тодор Колев буквално я „закова“ в неговата „Жалба за младост“ с орисията „Маргарита успя да запази своя устрем за по-късни дни“, си дадох сметка за магията на това къдрокосо, със светещи и дълбоки тъмни очи, момиче, което пееше на морския мост „Устрем“.
Тя е от онези жени, които са като скъп парфюм: дори и на разстояние усещането за него е ярко и незабравимо.
Струи. Грее. А искреността, с която излива песните си, и усмивката й те сграбчват... и завинаги си в техен плен.
Очарователната Марги Хранова.
Така я знаят цели поколения. От баби до момичета, от мами до бебета или мами с бебета.
Родена в Сливен, в семейство на царски офицер, най-лъчезарното лице на българската поп музика в последните четири десетилетия расте в София. Завършва Естрадния отдел на консерваторията в класа на Ирина Чмихова и... запява.
Без да спира вече 45 години. И всичките си песни изпява с любов.
И дали защото е от т. н. „гранични хора“, родени на вододела между два зодиакални знака, тя е човек на компромиса.
Харизматична, но компромисна, вълнуваща, запомняща се, без да „вири рогите“, за да има всичко на всяка цена.
И това може би е нещото, което прави цената й безценна.
Освен музиката, театърът и политиката също са посягали към нея.
И тя към тях.
Театралната й биография е пъстра: има общи проекти с актрисата Искра Радева, с която изпяват незабравимата „Любов раздвоена“ с покойния Иван Балсамаджиев. С композитора Найден Андреев оставят отпечатък със „С цвят на изтрито червило“, а песента й „Оставаме“ от филма „Оркестър без име“ става символ на бунтарството на младия човек у нас и несбъднатите мечти от ерата на соц-а от началото на 80-те години.
В колекцията си от отличия има и два „Орфея“. Единият - за цялостен принос.
Преди десетилетие е в листата на кандидат-евродепутати, като активист на Партията на българските жени.
От хората, на които им пука е.

„Бодросменка“ е. От втори клас. До днес. Може би и затова детското в нея е живо. Много живо, макар преди няколко години да изпя „своята“ песен „Докога, Маргарито“.
Днес споделя, че всъщност дълго я бутала настрани, защото все си мислела, че не й е времето и посегнала към нея, когато преценила, че вече й отива да я изпее.
Съдейки по аплодисментите на хората, които ходят на концертите й, въпросът от тази песен ще е без отговор още дълго.
А дотогава животът й ще е пълен с радост, както сама споделя: съпруг-кулинар, синове, внуци и „пълна къща с роднини“.
И ще пее.
Нейна е фразата: „Колкото си по-голям, толкова си по-земен“.
Маргарита Хранова.

Лъчезарното момиче на българската естрада, което след броени дни започва поредица от сови концерти в цялата страна, за да отбележи своите прекрасни 45 години ..... На сцена.



- Докога, Маргарито?: ))

Не знам. Докато Господ рече. Нямам представа. Не си задавам този въпрос, въпреки че песента я изпях. Дотогава, докато имам чувството, че имам сили, че усещам, че хората ме харесват и ме обичат. Че моята музика се харесва от моите почитатели и имам енергия. Дотогава, докато те ме обичат, пък и докато мога. Мисля, че все още мога.


- Как си обяснявате факта, че музиката, която създаде и изпя вашето поколение певци на България, остана вечна музика? С Вас тук се снимаха различни поколения - от пенсионер до бебета даже. Някак новата музика не умее да печели толкова разнородни сърца и поколения...


Ами тя не е мелодична, няма стойностни текстове, а това е много важно. Навремето ние пеехме песни, направени от стихове на различни поети и не бяха просто така едни написани думички само. И няма как един хубав стих да не стигне до сърцето на слушателя. А и съвсем друго е мелодичната линия на песните. Те са запеваеми, те са приятни за слушане. А сега има повече говор, повече ритмика и това е световна тенденция, не е само в България. Много рядко излизат някакви хитове, и то истински, и не че има някаква носталгия, но мисля, че хората обичат стойностната песен, мелодичната песен, която могат да запеят, могат да запомнят и красивият текст.



- Вие сте гостували на Празника на розата в Казанлък и в предишни години. Веднъж на концерта Ви валя страхотен дъжд, но хората стояха под дърветата, за да ви слушат…

О, и аз си го спомням това. Беше преди 7-8 години. Да, валеше страхотен дъжд. Бяхме с Искра /бел. авт. - Радева/ и такъв дъжд валя, но хората си седяха под чадърите, кой под каквото намери и ни слушаха. Беше много мило и въздействащо.

- Има ли някакво продължение с Искра Радева сега това ваше творческо сътрудничество?

Да. Ние от време на време заедно поемаме някакви ангажименти, но тя повече на театъра набляга, понеже тя все пак си има театър „Искри и сезони“, прави всяка година по една-две нови постановки, организира си ги, кани артисти, тя играе в тях. Просто е по-заета, но, ако имаме покани двете, ходим.

- А други спомени, които да Ви свързват с Казанлък?

Помня, че тук имаше едно момиченце, което пееше. Заведоха ме да я чуя и какво стана с това дете? Беше много-много талантлива. Беше ми любопитно какво стана, дали се разви в тази посока. Нямам информация оттогава. Мисля, че бе в годината, когато бяхме тук с Искра. Някаква учителка по пеене ми се обади и ми каза, че има добри деца и ме взеха и заведоха в школата. Не беше и много малко това дете. Беше някъде около 16-годишна. Идвала съм и на други участия. Преди време имах покана за среща на жените в Общинския съвет – тогава пях за тях.



- „Устрем“ ли е песента, която Ви беляза?

Казват, че това е песента, която ме превърна в певица. Тя стана като една емблема, като моя визитка. Просто хората ме свързват с тази песен. Като кажеш: Марги Хранова и – „Аааа, „Устрем“. Освен тази, има и още една моя песен, с която ме свързват: „С любов“. „Всички песни в този мой живот аз изпях с любов“. Много я обичат хората тази песен. Аз имам почитатели, които знаят всичките ми песни. Изключително съм изненадана, понеже знаят и най-първите ми песни. Аз съм изпяла на Найден Андреев много красиви песни през годините. Имаме един диск „С цвят на изтрито червило“. И много красиви песни по текст на Георги Мравов. Те и двамата, за съжаление, не са вече между живите. Найден изведнъж така нелепо си отиде, просто ни „гръмна“, а и Жоро, и той. Не знам. Просто така много приятели си отидоха... но тяхното творчество остана. От него се роди много красива музика. Аз много ги обичам тези песни, но няма как да ги пея, защото аз ги пея с Найден повечето. Но си ги слушам с огромно удоволствие. В колата винаги си имам диск с тях.

...това са изживени песни, песни от живота...

О, да. Много, много красиви песни. Жалко, че този диск така и не се наложи. Мислех си, че можеше да се преиздаде този диск, защото си заслужава тази музика да се чуе. Ще видим. Има време, живот и здраве.

- Чела съм, че обичате да правите баници на момчетата си?

Понякога, но чак да обичам?! Не че не обичам да готвя, по-скоро не обичам да готвя, но понякога ме хваща някаква муза и започвам да правя нещо. В къщи си имам един, който обича да готви. Мъжът ми е страхотен кулинар и така си разменяме с него ангажиментите. Аз правя обикновено салатите, винаги студената кухня е в мои ръце. А той - топлите ястия. Правила съм баница, но не съм от заклетите майсторки на баница. Напоследък им правя десерт тирамису, но, когато мога. Става бързо и лесно, трябва да има продуктите човек. За съжаление младите хора напоследък се хранят повече по заведения. Е, събираме ги, винаги когато ги поканя, идват. Но - общо взето. То, забързан е животът, всеки си има задачи - напред-назад. И децата им, и те. Казвам „Елате“. И те: „Да, бе, да, ако дойдем два часа ще седим, а нямаме толкова време“. И затова обикновено го правим в определени дни само.


- А каква е Маргарита Хранова отвъд сцената?

Съвсем нормална.


... обича много да шофира.?

О, да, обичам да шофирам. Въобще не слизам от колата почти в София. Обичам да пазарувам. Ходя да пазарувам за вкъщи. Ходя по магазините, по веригите дори, ей-така, обичам да си зяпам и, ако ми хареса нещо, си го купувам. Да се шляя. Обичам обувки да си купувам, непрекъснато. И така си стоят вкъщи чифтове обувки. Харесват ми, купувам ги, после, като ги обуя, не са ми удобни... И така - имам купища обувки вкъщи, които си стоят, нося само два чифта обувки - едни кецове и едни други, защото вече не мога да нося и много високи обувки. Не че не мога, но не ми е удобно да ходя. Обичам да ходя пеша. И така - не обичам да се чувствам некомфортно.


- Как съхранявате момичето във Вас? Поетесата Елисавета Багряна има култова реплика: че „има жени, които се раждат баби, и има баби, които си остават момичета“.

сн: Дама


Не знам. Може би такъв ми е характерът. Нямам представа. Ген, може би. Може би, защото според мен гледам позитивно на нещата, гледам да не се нервирам много. Позитивен човек съм. Умея да прощавам, независимо какво се случва. Трудно е да се формулира усещането за момиче, то просто се чувства. Аз се чувствам като някаква хлапачка, въпреки че хич не съм хлапачка вече, но така се чувствам. Може би на акъл съм така, а иначе - не. Никога няма да ми дойде акълът. Човек, който го носи детското, той винаги ще си го запази в себе си.


- Оставяте у другите усещането, че някак преминавате с лекота през живота. Имате солиден опит зад гърба си. Каква е житейската Ви поука, рецептата за щастлив живот?

Трудно е да се каже... рецепта за щастлив живот. Но някак си животът ми протече, бих казала, добре. Не съвсем с лекота, но и без кой знае какви спънки. Някак по естествен път ми се случваха нещата. И, мисля си, че ми се подреди от само себе си, без някак си да съм искала кой знае какво, без да съм имала някаква кой знае каква амбиция - за каквото и да е било. Дори житейски в живота, като жена, съпруга и като майка, и в кариерата си дори. Ето, аз се ожених навремето и то много тайно от моите родители. Междувременно не съм мислила, аджеба, трябва на всяка цена да родя, защото много хора се вторачват в това да родят деца, пък така и така... Напротив. Ние си го давахме музикантски, пеехме си, пътувахме нагоре-надолу и после, като се случиха нещата от само себе си, някак си, Божа работа, реших да родя синовете. Не мислех, че ще имам второ, в никакъв случай. И пак така. Не сме планували, че ще имаме второ дете. Но нещата се случиха. Междувременно и моята кариера вървеше, с помощта на родителите ми и двете деца изгледахме. И те пораснаха и излязоха от дома. Децата на децата ми вече пораснаха. Някак нещата общо взето вървяха гладко, бих казала - без на всяка цена. Дори и в кариерата. Ето, хората ме търсят и сега, може би все пак показвам качества, за да ме канят и търсят. Не съм от типа амбициозни хора, които казват, примерно, на всяка цена първа награда, не се навивам, че примерно трябва да пея последна на концерт, защото съм еди-каква си или това трябва, а онова - не. Не, не, и не. Аз може би съм над нещата. По-другояче скроен човек, вероятно.

- Каква е Вашата формула за успешен брак?

сн: Като младоженка със съпруга Кирил


Няма формула. За нищо няма формула. Още повече за брак или за любов... изобщо за любовта няма. Понякога просто и Отгоре ти помагат. Важното е да знаеш кога да направиш компромис и да го направиш, когато трябва.


- Щастлива ли е в този момент Маргарита Хранова?

Да, да. Много. Съвсем скоро изпратих абитуриент внук, много готин, малкият ми внук е 13-годишен. Той пък е страхотен спортист - футболист, дано да се гордеем след време с него. Децата ми са здрави, семейстото ми е добре. Имам много близки хора около себе си, приятели, имам публиката, която ме обича. Достатъчно ми е.

- Коя е песента, която още не сте изпяла?

Животът ще покаже.

- А към какво се стреми днес Маргарита Хранова?

Гледам просто напред. Винаги се стремя да гледам напред, да правя планове за хубави неща, да има с какво да се предизвиквам, защото именно предизвикателствата ме карат да се чувствам жива. Все още имам сили да се справям, да съм „отличник“, да кроя планове за нови хоризонти и нови срещи с публиката.