Той е машиниста на големия влак.
И всъщност не се нуждае от каквото и да представяне.
Името му е марката и марката –името му.
Като скачени съдове са.
И категорично не могат един без друг.
Животът му се е случил тук.
Така се е слял с живота на достолепния „Арсенал“, който само след 5 години ще навърши век в Казанлък. Почти половината от това време Николай Ибушев- изпълнителният директор на „Арсенал“, е част от тази респектираща история.
История, в която остава и като най- дългогодишният ръководител на фирмата, с най- много работещи в нея в страната.
Верни на традицията, в годината на големия юбилей- 95 години от позиционирането на „Арсенал“ в Казанлък, е времето за поредния ни откровен разговор.
Този път от позицията минало, настояще, бъдеще.




- Господин Ибушен, 95 години „Арсенал“ в Казанлък отбелязваме тази година. От тях 23 години вие сте начело на този връх. Каква е вашата лична равносметката за всичките тези години?



На практика съм свързан с „Арсенал“ още от дете. Не съм се откъсвал от „Арсенал“. Родителите ми, които работеха в „Арсенал“,са ме водили във фирмения стол, когато нямаше кой да ме гледа в къщи. Обичах да ходя в стола, за да ям саваринка с лимонада. Беше деликатес тогава. Дете. Майка ми бе основател на Взаимоспомагателната каса в „Арсенал“, а баща ми преди пенсионирането си бе началник ОТК на Завод 5. Арсеналско дете съм аз. Докато бях ученик в първата математическа паралелка в Казанлък, преди още да се създаде Математическата гимназия в града, от 1964 до 1967 година, имах профил електротехника. Бях и запален радиолюбител. Стажувах всяка седмица по един ден в Завод 5, там имаше електронна лаборатория. Бяха ме разпредели там, понеже имах интереси в електрониката. След 1967 година станах студент в тогавашния Съвтески съюз. Бях приет в Техническия университет в София, специалност „електроника“, но на практика не учих там, а в Съветския съюз.
Работех в „Арсенал“ и преди отиването си в казарма, и след това. Цял живот съм работил в „Арсенал“ и никъде другаде, с изключение на 3 години, когато по линия на „Арсенал“ бях изпратен на задгранична работа в Сирия. През всичкото останало време съм вървял в йерархията, като се започне от един обикновен работник, нагоре. Минал съм всички стълби и стълбички тук, до генерален директор. Познавам „Арсенал“.

- Каква беше първата ви работа в „Арсенал“?

Фрезист на копирка. Но работех това само два месеца. .Извика ме тогавашният директор и ми каза: „Как може инженер, завършил в Съветския съюз, да е работник? Ще те направим началник на смяна.“ Започнах работа на смени, при цевите. Оттам майстор производство, началник производствен отдел, началник на цех, в усвояването на пистолет „Макаров“, после ръководител на технологично бюро и инструрментална екипировка, после заместник-директор по техническите въпроси. След това заминах за 3 години в Сирия. След като се върнах, създадох „Арсенал Инженеринг“ и 10 години бях директор на „Арсенал Инженеринг“. За кратко бях и търговски директор на „Арсенал“ в Главна дирекция. След това бях заместник-директор по търговските въпроси и от 9-ти септември 1997 година съм изпълнителен директор на „Арсенал“. Това е историята.

- Това ли е рецептата, господин Ибушев, един човек, един ръководител, да тежи на мястото си? Като извърви цялата стълбица- от най-ниското стъпало, и стигне до върха? Без да прескача нива, стъпало по стъпало...

Това е изключително полезно, според мен: един ръководител да е минал на практика по всички стъпалца на йерархията. Дотолкова, доколкото оглеждайки се на всяко стъпало, във всички посоки, виждаш неща, които бидейки само нависокото, няма как да ги видиш. Образно бих определил това като един кормчия на кораба на „Арсенал“, само че в бурно море. Кормчията, ако не познва всички нива в кораба, ще вижда само вълните. Без какво става на дъното, какво се случва. В моя случай
знам какво става и на дъното, в средата и какво се вижда от високото.
Отвъд вълните. Считам, че това е полезно, много полезно за един ръководител, но за съжаление това отнема много време много труд, много енергия, много работа, за да разбереш какво се случва по всички нива: в икономически, в организационен план, в работа с хората от различни нива. В цеховете работят различни хора, хора на различни нива: от обикновен работник, през средни служители и стигнеш до един началник-цех. Всички те е важно да бъдат разбрани. Това са различни нива на управление и един ръководител трябва да знае всичко това. Да може да асимилира кой за какво отговаря, какви възможности има, къде може да се кривне не по правия път, как може да упражниш съответното влияние и да ги вкараш в правия път всички хора от всички тези нива. Така че това е много полезно- да познаваш стълбичката, но отнема доста време в кариерата на един човек. Аз докато стигн това ниво, на което съм сега, ми трябваха 40-45 години. Като възраст. И 20 години стаж в „Арсенал“по стълбичката нагоре. Бил съм подчинен, видял съм най- различни характери на началници. С кои съм бил съгласен, с кои не, е друг въпрос, но съм си изграждал една методология на мислене, една система на мое управление. Интересното е, че аз по характер съм такъв, че не чакам само да ми спускат задачи и да изпълнявам само това, което са ми спускали: да правя само това, което се иска от мен в пряката работа. Инициативен съм и сам си създавам задачи, измислям, проектирам нови предизвикателства в работата, за мен и за моите подчинени. И съм движил в някакви посоки тези задачи, в рамките на моите възможности, в зависимост от управленските нива, които съм заемал.
Сега няма кой да ми спуска задачи, освен всичко, което ми подсказва интуицията, опитът от разговорите ми с чуждестранни клиенти, опитът ми от присъствието на най- големите световни изложения, където виждам постиженията на другите, пречупвам ги през призмата на възможностите на „Арсенал“, кадрите, които имаме. За щастие „Арсенал“ е една неповторима фабрика, един неотразим завод, с огромно количество супер добри специалисит и кадри,И както се казва, всяко едно хрумване, на пръв поглед като идея, тук, в „Арсенал“, е възможно да се случи. Другаде може и да не може, но тук е възможно да се случи. В „Арсенал“ всичко може да се направи, стига да има главната идея.
Специалисти има за всичко, стига да има и ефективност.
Слава богу, в годините, в които аз ръководя „Арсенал“, моят екип, който е създаден, основният ръководен екип и който екип не съм сменял, работи в невероятен синхрон. Разбира се, за да постигнем този невероятен синхрон ни трябваха няколко годони, но слава богу, получи се. Всички работим в синхрон, съгласувано, без много излишни указания, всеки знае какво да прави и всеки си тежи на мястото. Благодарение на този основен ръковден екип, считам, че „Арсенал“ не само върви напред. „Арсенал“ е това, което е .. Разбира се при нас изключително голямо влияние оказва международното положеине, конюктурата, взаимотоношенията между държавите, партньорите, на пазарите с които ние работим. Както е известно, ние рабтим основно на Близкоизточния пазар. Освен това, ,благодарение на фирмата „Арсенал 2000“, нашата търговска къща, работещите там момчета и момичета успяха да разширят нашите пазари, стигайки до Индия, Китай, Индонезия, до съвсем далечни държави, до които другите още не са се докоснали, а ние вече и там работим. Имаме възможност за гъвкава политика. Дори световните спадове и издигания за продажбите на оръжие и боеприпаси, ударът при спадовете да го смегчим, доколкото е възможно. И успяваме това да го направим. Вълнообразното движение на пазарите нагоре и надолу, ние успяваме почти да ги изравним. Разбира се, че не е възможно това да е на 100%, но колебанията са в рамките на поносимото. Това е част от успеха. Много фактори влияят на успеха. Изброих само най- важните.
Но за успеха влияние име и кадровият въпрос, който също е много важен.
„Арсенал полага много грижи за издигането на своите кадри на по- високо ниво: инженери, конструктори, проектанти и други. Не напразно именно от редиците на „Арсенал“ са нй- многото студенти в Колежа на Техническия университет в Казанлък, създали сме им много добри условия на нашите студенти.
Помагаме и на ПГ „Иван Хаджиенов“, по отношение на практическото обучение, в дуалното обучение сме създали условия на младите кадри да се обучават при нас, да не се страхуват от машините с цифрово програмно управление, осигуряваме им възможност да работят и на трудов договор, на по-големите, правим всичко възможно, за да останат при нас. Да останат в Казанлък, за да работят в местната индустрия. Начинът, по който се решават кадровите проблеми, също е от съществено значение за просперитета на което и да е предприятие.




-Каква 95-та година изпраща „Арсенал“ и как се очертават следващите 95?


Тази, 2019 година, в сравнение с изминалите две -2018 и 2017 години, е малко по- слаба, но спадът тази година не е толкова драстичен, за да се усети от хората. Ние продължаваме да плащаме по-висока средна заплата в сектор „Машиностроене“, в сравенине това, което е в страната. Продължаваме и с ваучерната си политика, изплащаме редовно ваучерите за храна, като три пъти в годината те са удвоени – вместо по 60 са по 120 лева: за Коледа, Великден и за празника на „Арсенал“. Отделно от това продължаваме и с подаръците ни за всеки един рожденик във фирмата- близо 10 хиляди торти на година. Продължаваме и да изпращаме по няколко хиляди човека всяка година на безплатна почивка в морската ни база в Несебър, средно по над 2 хиляди са те за сезон, продължава и традицият ни да награждаваме най- добрите си работници всяка година. И тази имаме в Алеята на славата нови 51 наши всеотдайни работници и служители, с които се гордеем. И за чийто труд –благодарим.
Стараем се да поддържаме и да помагаме и на Детско юношеския футболен състав, детскат градина, която се намира на наша територия. Макар и общинска, голямата част от издръжката й е за наша сметка, понеже в нея са основно деца и внуци на арсеналци. Не е от най- добрите годината, но и не бих каза, че е фатално лоша. В никакъв случай! Продължаавме с политикаат си за подобрения на територията на дружеството. Преди дни открихме два основно изцяло ремонтирани стола за хранене, нови битови помещения, складови помещения. И това не са последните неща, които правим и ще правим. Продължаваме със социалната програма. Предстоят за откриване скоро и други нови обекти.


.... а следващите 95 години?

/ смее се/. Бих желал да ги видя следващите 95, но няма как да стане. Но аз се надявам, че основата, която положихме, аз и екипът ми в „Арсенал“, надявам се, че следващите кадри след нас ще продължат тази основа. И дай Боже ,с още по-ускорено темпо напред да вървят, да направят още по- добри неща. Ние започнахме от под нулата, но успяхме да стигнем до това положение. Дай Боже следващите кадри да продължат още нагоре, защото имат всички предпоставки за това. Животът си върви и си взема своето.


.... следващите кадри...Имате предвид тези, които ще поемат след вас?
Има ли кой да ви наследи тук?


Разбира се. Ние сме подготвили кадри, във всички нива на управлението. Въпросът е, че те знаят за какво става въпрос, подготвени са, друг е въпросът че още не са влезли сериозно „в боя“. А аз бих казал, че един кадър не се ли сблъска лице в лице с проблемите, когато знае, че зад гърба му вече няма кой, а не както е в момента, все още има гръб, чак тогава той ще разбере какво трябва да се прави. Но имат съответната подготовка. Имаме кадри, коит виждат какво ние правим като екип, как решаваме някои въпрои. Този опит те го имат. Когато отговорността им се качи на раменете, реакцията трябва да бъде напълно адекватна. Надяваме се, че сме ги подготвили както трябва.



А кое е най- важното качество г-н Ибушев, човек да стои на този стол, да оцелява в този бизнес, на тези пазари?

Много е спорен въпросът. Лично аз си имам виждането, че на моя стол, трябва да бъде човек, който волю – неволю го сравнявам със себе си. Да разбира и от електроника, и от механика, и от оръжие и от боеприпаси и от други взривни вещества, пиротехника. Трябва да разбира и от хидравлика. С две думи- да разбира от най, най- важните дейности, които се упражняват в „Арсенал“ : автоматика, телемеханик. Считам, че аз имам доста добри познания по тези въпроси и считам, че мога да разговарям с всеки един специалист на такъв език, че двамата да се раберем: кой какво предлага и какво искам аз. За съжаление в настоящите условия много трудно може да израстне подобен специалист. Животът ми така ме блъскаше от ляво и отдясно, такива бяха времената, в които съм пораснал, защото аз получих познания по всички тези направления. Сега съвременните младежи вървят повече по линията на готовите софтуерни решения, компютри, икономика, финанси и управлението вече на такива производствени процеси, започва да се измества в една друга плоскост, която аз лично одобрявам от една страна, но не считам, че тя е достатъчна за ръководене така, както примерно в момента се ръководи. Но, дай боже новостите да докажат своята ефективност в нова, друга посока, така че да компенсират до голяма степен непознаванеот на редица, свързани с производството процеси, които няма как, бидейки на студентската скамейка,или в някое приложение, пред компютара ти да ги научиш. Най- малкото взаимоотношенията между работещите на ниско ниво няма как да бъдат описани в някакво приложение. Това трябва да си го видял, почувствал, преживял,да си бил „вътре“, част от него и да го усетиш. За да го разбереш. Това е важно, но не е единственото, което може да спъне една работа. Мож би при новите поколения, новите технолоииг биха компенсирали този опит, който аз имам. В крайна сметка важен е резултатът. Ако резултатът е добър, всичко ще бъде ОК. Има една приказка: Победителите не ги съдят.
По какъв начин ще стигнат и са стигнали до победата, не е толкова важно. Важно е да има победа. Да има успех. Тогава е без значние по кой път си стигнал до него: дали през компютрите или през практиката, стигнал си. До успеха. И е важно той да по – голям и все по- голям.


- На финала, трябва ли да бъдат спокойни работещите тук, в „Арсенал“ за работата си, за доходите си ?

Поне в обозримо бъдеще аз мисля, че могат да бъдат спокойни, защото „Арсенал“ не работи ден за ден. „Арсенал е една огромна машина, която имайки определена скорост, много трудно я губи. Да, и много трудно набира скорост. В момента „Арсенал“ се движи не с максималната, но с една съвсем нормална скорост напред и нагоре. Ще го кажа с онази добра метафора за „Арсенал“: влакът отдавна е излезнал от тунела, може и да не вървим с ускоряващо темпо напред, но вървим стабилно. Мисля, че в скоро време няма какво да се случи такова, което да обезпокои хората. Поне в обозримо бъдеще.

....влакът върви..

Влакът върви. Пуши.