Не можем да изгоним дядо Иван от историята

Политиците трябва да внимават с махалото на историята и да не учат историците как се пише история.

Това твърди един от водещите български историци, академик Георги Марков.


Визитка:

Георги Георгиев Марков е български историк, академик, автор на множество публикации и книги на историческа тематика. Роден е в Пловдив, през 1946 г. в семейството на военния инженер от Военно-въздушните сили Георги Марков. Дядо му е загинал през 1916 г. на 34-годишна възраст по фронтовете на Първата световна война, което определя по-нататъшния интерес на бъдещия учен към военната история.
Възпитаник е на Софийския държавен университет, където завършва история. Бил е директор на Института по история към БАН.
През 2008 г. става академик, действителен член на Българската академия на науките
Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет, почетен гражданин е на Балчик и Тутракан.
Автор е на историческите трудове: „Българо-германските отношения 1931–1939“, „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912–1913“, „Българското крушение 1913“, „Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914–1916“, „Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916–1919“, „България в балканския съюз срещу Османската империя“.
Академик Георги Марков уважи казанлъшкото честване на 138 годишнина от българското Освобождение от турско робство.


Акад. Марков, имаме ли проблем днес като народ с героите си?

Като народ нямаме проблем, но има опити да се разбиват митове, около героите. Това сега е много модно. По-младите колеги се хващат с някои дати и си правят експерименти. Казват, дайте сега да очовечим историята. Този герой и той е човек като нас, казват, защо трябва да го възвеличаваме. Било то Ботев, Левски. А всъщност те си пазят техните герои по този начин. Знам, че по-младите колеги са в трудно финансово положение и искат да си докарат някой лев, от някоя фондаци, но не бива така. Това е история. Всъщност народът ни няма проблем с историята, но има опити да се разбият митовете, свързани с героите ни.

А това с митовете не е ли и един вид опит да се запази лицемерието, което съществува в патриотизма ни? Защото има и много псевдо, напоследък в този вид чувство.

Има, разбира се. Не само в България е това, да се използва националното чувство за политически цели. И тук има много такива примери. Не бива да се злоупотребява и да се използва националното чувство, както и историята. Имаме нужда не да пренаписваме историята, а да я преосмисляме. В новите ни времена 3 пъти пренаписваха историята. Дойде на власт една политическа паритя, спре учебниците по история. После дойде друга власт,други учебници и така три пъти. Виже, това е история, наука. Оказва се, че всички обичат историята, но историците нямат този авторитет и то е защото непрекъснато се пренаписва историята. Ние пренаписваме историята. Това трябва да спре. Не трябва да бягаме от историческите факти. Те са такива, каквито са. Не бива да подбираме фактите за собствените си пристрастни концепции.

От позицията на днешния ден, от ситуацията около нас, има ли опасност българският народ, българската държава да попадне под ново робство, ново иго?

Има определени зависимости и те вече се чувстват. Защото ние сме на кръстопътя на Балканите и тук се сблъскват интересите на различните Велики сили. Това го казвам образно. След 1989 година, Чичо Сам мреши да изгони Дядо Иван. Това е сблъсък, раздвоение. И сега, по-младото поколение го възпитават по друг начин. Може да изгониш Дядо Иван от икономиката, от политиката, но от историята как да го изгониш? Не трябва да имаме комплекс на освободения народ, какъвто някои колеги имат. Стоян Михайловски го е казал още в края на 19 век: „Ние сме освободен народ, но не сме свободни хора.“ Тук аз ще кажа: Не, ние сме свободни хора, ни и сме си заслужили свободата. Още преди Руско-турската война, има въстания, революционери, чети. Но ще ви кажа и друго и то трябва да се знае: по нашата земя има 67 500 гроба на Руската армия. Не може президентът да честити националния празник на страната 3 март и да не става ясно на зарята, кой от кого се е освободил! Това пак е политизиране на историята. Ние отдаваме почит и на загиналите руски офицери и войници. Няма друга чужда армия с толкова гробове по нашата земя. Политиците трябва да внимават с махалото на историята и да не учат историците как се пише история. Това е моят съвет към тях.

Тогава има ли по- актуален призив, възглас, клетва, с която днес да възпитаваме в патриотизъм децата си, отвъд „ Да живее България!“ ?


В това послание е историческият оптимизъм, но трябва да знаем, че е имало и по-тежки времена, които сме преживели като народ. Много по-тежки. Затова си мисля и че не бива постоянно да се оплакваме и да се окайваме. Само един близък пример: арменците. Милион и половина арменци са избити в Османската империя, това си е геноцид. Но се възхищавам на моите приятели, арменците, че въпреки всичко, въпреки тези трудни исторически времена, те са си запазили чувството за хумор. Затова си мисля, че трябва да учим децата си, внуците си, нас самите, да запазим историческия си оптимизъм. Защото само се тюхкаме, вайкаме, как загивала вярата ни, къде сме, ама всичко това зависи от нас. От никой друг. Само от нас. Младите отиват в по-уредените държави и не се връщат. Ама трябва да обясним защо отиват и не се връщат? Защото трябва България да я направим по-добра страна за живеене. Ама кой да я направи? Нали трябва те, младите, да останат тук и да продължат тази вековна история. С бягство не става.

Ваши колеги твърдят, че светът е практически в Трета Световна война. България според вас, в какъв период е?

Светът наистина е изправен пред Трета световна война. В света има 10 Руско-турски войни, нашата е деветата. Ако не дай си Боеж, стане 11-та Руско-турска война, то тогава НАТО ще бъде въвлечен от Турция във война с Русия. А Русия е ядрена държава. Много трябва да внимаваме. Два урока на историята: През 1914 година започва един конфликт между Австро- Унгария и Сърбия и са вярвали, че ще бъде Трета Балканска война. И втори урок: само за един месец, след една верижна реакция, 40 нации са въвлечени във Втората Световна война. Затова трябва много да се внимава в двустранните конфликти, защото те могат да се разгорят в една голяма война. И това важи и за днес! Много трябва да се внимава. Русия е една велика сила и ние исторически сме свързани с Русия и не можем да кажем: „ ей- там, руският царизъм“. Да, руският царизъм се стреми към топлите морета. Но тогава съвпадат нашите национални интереси с имперските интереси на Русия.

Но сега не е същото ...

Та тук имаше желание да се премахне Паметникът на цар Освободител по едно време. Да преименуват храма „Свети Александър Невски“, че им пречел. Не бива да се увличаме в такива крайности. Трябва да уважаваме себе си и да уважаваме и другите. Ние имаме един морален капитал в Москва. Да, ние сме в НАТО, в ЕС, но защо трябва да се караме с Русия? Вижте Унгария, която исторически е обременена по отношение на Русия. Та те са мачкани и от царската, и от Съветската армия и въпреки това техният министър – председател Виктор Орбан казва: имаме национални интереси. Имаме и пример. А колкото до това, къде сме ние като държава, аз се надявам, че ще имат разум политиците ни, малко с черен хумор го казвам, защото в противен случай няма да остане кой да напише историята на Третата Световна война. Аз съм написал историята на двете Балкански войни и на двете Световни. Няма кой да остане за историята на Третата Световна война. Като историк ви го казвам, и като гражданин. Да не обтягаме отношенията с Русия. И да не създават политиците ни изкуствена военна психоза: