Д-р Димитър Няголов: Не произведем ли духовност, сме изгубени
Хиляди са казанлъчани и хората от съседните общини, на които е помогнал. Вече 45 години е един от най-уважаваните лекари в Казанлък. Безспорен авторитет сред колегите си медици. Доказан специалист, на когото пациентите се доверяват не само заради високите му професионални качества, но и и заради топлата и сърдечна усмивка, заради сигурността и спокойствието, които излъчва. Безценни лекове за душата на болния и неговите близки, без които и най-скъпото лекарство не би било толкова ефикасно.

Освен прекрасен лекар, той е писател и общественик. Автор е на разкази и есета, които впечатляват със своята дълбока човечност, с темите от живота на обикновените хора, но преминали през невидимото око на сетивността и духовното обновяване.

Д-р Димитър Няголов

Роден е през 1941 г. в с. Габарево. През 1967 г. се дипломира в Медицинския университет в София. Работи като лекар в Шипка и София, а от 1972 г. се установява в Казанлък. Специалист-невролог. Началник на Неврологичното отделение в общинската болница „Д-р Христо Стамболски”, след това работи в частна болница „Свети Лазар“.

Посвещава се на най-хуманната професия – лекарската, но грижейки се за физическото здраве на хората, д-р Няголов надниква в човешката душа, изучава сетивността, която превръща един снежен хълм с жълти минзухари в най-красивото нещо на света. Д-р Димитър Няголов има издадени четири книги „Котка в бара, „16 милиарда минзухари“, „Панделката на морския кон“ и „Небето на костенурките“. В момента подготвя петата си книга. Негови разкази и есета са публикувани в редица литературни вестници и списания - „Литературен форум“, „Искра“, „Седмица“, „Долина“, „Словото днес“, „Литературен глас“, „Знаци“, „Везни“, елекронното списание „Литернет“.

Член е на Съюза на българските писатели от 2007 година, на Клуба на писателите-лекари, както и на Литературното сдружение „Кула“ в гр. Казанлък. Носител на Литературната награда "Стефан Фурнаджиев" за 2016 г.

След 1991 година, когато мистерията, свързана с убитото царско семейство Романови, започва да се разнищва, д-р Димитър Няголов първи прави предположение по една дълго премълчавана догадка в павелбанското село Габарево. Опирайки се на спомени на местните жители, свързвайки исторически факти и събития, той първи изказва хипотезата, че е възможно две от децата на последната руска царска фамилия Романови - принцеса Анастасия и царевич Алексей, да са завършили живота си в Габарево.

Д-р Няголов участва активно в обществения и културен живот на Казанлък, Габарево и Павел баня. По негова инициатива се организират и провеждат литературни срещи в емблематичната Джананова къща. Той е движещата сила за изграждане на паметна плоча на д-р Петър Алексиев и г-жа Нора в центъра на Габарево.

Безспорен авторитет, лекарят и белетристът Димитър Няголов печели уважението на хората и през 2016 година е обявен за Почетен гражданин на Павел баня.

- Д-р Няголов, Вие сте лекар невролог и писател. Кое превърна един признат лекар-специалист в писател?

- От детските и младежките си години обичам художествената литература, а по-късно като лекар и човек с продължителен житейски опит се срещам с различни човешки взаимоотношения, които са основа за създаване на литературно произведение. Особено ме впечатляват майсторите на късите разкази Хемингуей, Маркес, Йовков, Деян Енев, Здравка Евтимова и други класически и съвременни автори.

- Коя своя страна смятате за по-интересна?

- Смятам, че в лекарската професия лекарят може да получи удовлетворение от своя труд и умения, ако е спасил поне един човешки живот и срещне благодарност в очите на болния и на неговите близки. А творецът на художествени произведения, ако е направил поне един свой читател по-добър и уверен в себе си.

- През миналата година станахте Почетен гражданин на Павел баня, мислите ли, че Казанлък Ви е забравил?

- Не, не, в никакъв случай! В Казанлък има много добри писатели и поети. С тях творческите и приятелски срещи продължават. Но особено неприятно усещане у всички нас остави необяснимото по никакви критерии спиране издаването на Литературното списание "Кула", което беше извоювало своето място в литературния живот на страната и беше гордост за Казанлък и неговите творци.

- През 1993 година „хвърлихте бомбата” с разкритието си, че членове на руската императорска фамилия Романови – принц Алексей и княгиня Анастасия, са живели в село Габарево. Разкажете за това Ваше откритие и има ли развитие тази история?

Последният руски император Николай II със семейството си

- За руското царско семейство Романови и за хипотезата, че две от децата - княгиня Анастасия и престолонаследникът Алексей, са живели и завършили живота си в с. Габарево има много публикации в медиите и издадени няколко книги. В предложената хипотеза има няколко безспорни факта, които могат да докажат това твърдение. За да стане това, т.е. да се докаже или отхвърли тази хипотеза, е необходимо да се ангажират официалните институции - БАН, прокуратура, министерства, областен управител и пр. С предположението не бива да се занимаваме повече на любителско ниво.

- Вдъхновението за писане – кой е изворът и върху какво работите в момента?

- Ежедневието ни предлага герои и ситуации в изобилие, но за да се превърне всичко това в художествено произведение (нека не прозвучи банално!) трябва да се осмисли и съпреживее от автора. Имам подготвени разкази и се надявам да издам следващия сборник.

- Ако се върнем към неврологията, от какво страда най-много днес българинът?

- Съвременният живот е напрегнат, хората работят под непрекъснато напрежение, изпълнявайки много задачи при недостиг на време, отделните задължения се застъпват, остават неразрешени и всичко това води до свръхнатоварване на нервната система. Българинът, пък и въобще съвременният човек, страда поради това от тревожно-депресивни състояния, които го правят неработоспособен, водят след себе си други увреждания и налагат своевременно и компетентно лечение.

- Какво, според Вас, трябва да променим в начина си на живот, за да бъдем по-здрави?

- Трябва да намалим темпото на нашето ежедневие, да се върнем към спокойствието и приятните изживявания в семейството и сред приятели, да не се самозалъгваме с прекалено високи изисквания към самите себе си, да спортуваме, по-често да сме сред природата и, разбира се, да се разделим с вредните навици - пушене, алкохол, неподходящи храни и други.

- Лекарят и писателят д-р Няголов има ли рецепта за добро здраве и за душевен мир?

- Трудно е да се даде универсална рецепта, но най-важното за постигане на добро здраве и душевен мир е човек първо да е в хармония със самия себе си, да е уверен в своите сили и способности, да помага на своите близки и да извършва полезни за общността дела.

За съжаление, в нашето съвремие живеем в ценностна дезориентация, когато е трудно да разграничим доброто от злото, правилното от неправилното и законното от незаконното. Известно е от многовековната история на цивилизацията, че за да се изгради морална и духовно извисена личност, трябва да се изпълнят три основни стълба - образование, култура и вяра. Само образованият и културен човек, който изпълнява вярата и традициите на своя народ, може да прогресира и да е полезен за семейството и обществото. Индивидът без образование и култура остава роб за цял живот, а нациите, съставени от такива индивиди, са обречени да бъдат робски нации. Ние може да произведем хиляди тонове череши, стотици тонове розово и лавандулово масло, милиони "калашници", но ако оставим следващите поколения необразовани, некултурни и духовно нисши, обществото и държавата ще вървят назад и надолу.