Ангелина Александрова: Преводът на Нобелистката Светлана  Алексиевич преобърна живота ми Ангелина Александрова е родена в София, завършва Руската гимназия в Стара Загора, а после и английска филология във Велико Търново, но години от живота си, свързва и с Казанлък. Първата и работа е в „Арсенал“- Казанлък, където започва като преводач. После професионалната и кариера преминава през преводите в няколко други фирми от различни отрасли на промишлеността, занимава се дълги години с маркетинг и външна търговия. След 2007 година започва да превежда за европейските институции като волнонаемен преводач. От 2015 година работи изцяло на свободна практика. Живее в София. Превежда от руски и английски езици, говори свободно още четири.
Тя е един от преводачите от руски на български език, на „Време секънд хенд“ на Нобеловия лауреат за 2016, Светлана Алексиевич.
Нейни текстове излизат в обичаното българско списание „Жената днес“, където четем и стихове от Ангелина Александрова. Намираме Ангелина в Международния ден на преводача – 30-и септември, да превежда, разбира се. А дали в днешния Ден на поезията - 1-и октомври, пише, е нейна малка лична тайна.

Г-жо Александрова, от къде този интерес към превода на чуждестранна литература, някоя хубава книга на любим автор ли е провокацията към професионалните занимания, с които сте ангажирана в последните години?
- Научих се да чета на 4 години и първата прочетена книга беше „Алые паруса“, „Корабът с алените платна“ на Александър Грин. В къщи се купуваха и четяха много книги на руски и за мен беше най-естественото нещо да започна да чета на най-достъпния у дома език. Аз съм читател от много малка и чак по-късно осъзнах, че нещата, които аз обичам и харесвам не са достъпни за други хора, защото това е чужд език и те не го разбират. И някак си така, от много малка знам,че искам да съм преводач и винаги съм работила в тази посока. Освен това съм клюкарка и не мога да понасям около мен да говорят неща, които не разбирам. Затова и уча чужди езици /усмихва се.../.

Много чуждоезикови виртуози предпочитат работа в бизнес сектора, при Вас, сякаш пътят в професията върви обратно – първоначалното си поприще като работа във външно-търговската дейност на големи фирми заменяте категорично с преводите на художествена литература. Нима пътуванията по света, адреналинът на сделките и доходите в тоя бранш, не са достатъчна мотивация, за да остане добрият преводач там завинаги?

- Не са. Въпреки че и адреналинът, и пътуванията, и срещите с нови хора са адски интересни, удоволствието от откриването на изцяло нов свят е несравнимо. Освен това, голямата ми тайна е, че аз съм много притеснителен човек. Предпочитам да не говоря, повече да слушам, да преценявам, да мисля, да наблюдавам и всичко това ми го дава преводът. Когато говорим за симултанен превод е друго, разбира се, там имаш и адреналин, и срещи с нови неща и хора, и наблюдение, и мисъл, и най-важното – скрит си в кабинка /усмихва се/.

Работата на преводач е всъщност, много, хиляди срещи – с хора, но и с книги. Коя е най-ценната Ви лична житейска среща, в която Ви спря Вашата професия и най-ценната книга, по която сте работили?

- Дъглас Кенеди – един от най-любимите ми съвременни американски писатели, световно известен, чиято първа прочетена от мен книга ме вкара в подозрение, че отнякъде ме наблюдава. Миналата година имах невероятния шанс да му превеждам три дни по време на гостуването му в България и колкото и банално да звучи, още не мога да повярвам, че ми се е случило. Книга – „Време секънд хенд“ на Светлана Алексиевич, Нобеловата лауреатка за литература за 2016-та година. Не знам дали втори път в живота си ще имам шанса да
работя по книга, която да преобърне живота ми и да ми е толкова „вътрешна“. Аз преследвам хората с нея, държа да я четат, карам се, споря, но за мен е неоспорима истина, че тази книга обяснява пост-съветския човек като никоя друга.

Какво е усещането, да превеждаш Нобелист, разчитахте ли, докато работехте по „Време секънд хенд“ на Светлана Алексиевич, знаците на силата на онзи текст, който е обречен да спечели Нобелова награда за литература?

- Не съм разчитала. Това не беше първата книга на Алексиевич, която съм чела, но някак си знаех, че от всички, “нарочени“ за Нобел, Алексиевич най-много го заслужава в онзи момент. Иначe, моята работа е чист късмет, бях на правилното място в правилното време с правилния човек – Райчо Ангелов, благодаря ти!

Вашето име в последните години, вече става част от краткия списък на добрите български преводачи, с кого от тях обичате да работите, има ли такъв, чиито принципи и начин на работа следвате като професионален стандарт за добре свършена работа?

- Никога, никога няма да се успокоя,че съм достатъчно добра, аз не съм и на стотна толкова умела, колкото Нева Мичева, Зорницаа Христова, Иглика Василева, Манол Пейков, Кръстан Дянков, Алеко Дянков, Саркис Азинян, който ми е преподавал, като Александър Шурбанов, София Бранц, Невена Дишлиева- Кръстева, Русанка Ляпова, Калина Лазарова... Това са хора,от чиито върхове на обувките аз толкова плахо вдигам поглед, но чета всяка дума, която пишат, всяка възможна книга, която е минала през ръцете им и се уча, няма да спра да се уча.

За всички у нас е ясно, че както се казва, писател къща не храни, не е ли така и с преводача – има ли в България достатъчно възможности за професионална изява на преводачите на
художествена и друга литература, които възможности, да осигуряват нормални доходи на преводача?

- На едно училище по превод, Иглика Василева ни каза като на начинаещи преводачи :“Намирате адресите на издателства, пращате си автобиографиите, след това някое ви дава работа, след това вие си намирате друга или просто фотосинтезирате или прилагате други методи на оцеляване, ако ще разчитате само на това.“ Разликата между цените за технически преводи или евродокументи и цените при художествената литература е съществена, но докато с второто е нормално да се издържаш, мисля, че с художествени преводи, трябва да бъдеш наистина много добър и да имаш постоянен поток от работа, за да се издържаш.

Ангелина, на ограничен кръг приятели, е известно, че освен всичко друго, пишете и поезия. Позната сте вече и на читателите на "Жената днес", не е ли време вече за първа книга?

- Ами, сигурно е време. Надявам се да стане. Книгата е готова, подредена от един изключителен поет, Азиз Таш и една от най-добрите съвременни български писателки – Станислава Чуринскйене, търсим пътеки.

Празнувате ли на 30-и септември или пак – преводи? И може ли да знаем, какви?

- Преводи. Банална работа – много голям корпоративен клиент, световна марка, позната на всички. Та, да знаете, когато четете текстовете на ИКЕА на български, имам и аз пръст в тях. /усмихва се/.