Той е от Сопот. Кадър на ВМЗ. От ценните. Но от близо 5 години работи в „Арсенал“. Заедно с още 15 колеги. Вече не съжалява, че не е част от Вазовските машиностроителни заводи – ръководи цеха с новото производство на казанлъшката оръжейница в Мъглиж, за което казва: „Няма такъв цех другаде в България. Гордея се с това, което направихме.“ Може да е нескромно, но понеже е истина, Георги Иванов, началник на 4/170, няма защо да крие тази своя професионална радост.
Професионалната радост на специалиста по снаряжение на изстрели е споделена не само от работещите в това ново за „Арсенал“ производство. Впечатлени от техниката, оборудването, организацията на труда и условията за работа, са и проверяващите. Иванов е виждал това лично.
Иванов не обича светлината на прожекторите от публичното пространство. Но се съгласява да споделя, заради убеждението, че свършената добре работа, няма защо да се потулва. За него професионализмът в производството на боеприпаси не може да се случи, без спазване на строгите правила на работа в тоя бранш, създадени, за да опазят човешкия живот в това рисково производство. Това условие в „Арсенал“ е факт. Иванов знае, че не навсякъде у нас е така. Иначе нямаше да има мащабни взривове и дори – човешки жертви. А това в последните години се случва.
Прости са правилата в рисковите взривоопасни производства: „Памучно облекло – отвеждане на статичното електричество – никакви запалителни средства на работното място – спокойствие при работа – изолиране на пряката слънчева светлина – изключване възможността за всякакви удари - редовен инструктаж...“ – казва началникът на новия цех в Мъглиж - Георги Иванов. Правилата са прости, но дават сигурност, когато се спазват точно, показва опитът на ръководителя на 4/170. „90 % от риска идва от неспазване на изискванията за безопасна работа“, показва опитът на Иванов. Той трупа опит още като ученик в Карловския техникум „Христо Ботев“ - навремето опитът в професията се трупаше сериозно още в училище и Иванов не крие разочарованието си от факта, че сега не е така.
25 години Георги работи на площадката на ВМЗ в Иганово
Точно там, където преди няколко месеца мощни взривове унищожиха огромно количество продукция. Георги има своето обяснение за това, но не иска да коментира инцидента. Инциденти в тая работа няма как да не се случват. Той помни ужаса във ВМЗ през 1978-ма..., но не иска да се връща към това: “Да не дърпаме дявола за опашката...!“ Изобщо, Георги не обича да говори много. Предпочита да си върши работата. В която обаче, е сигурен, че се справя добре. Заради доброто справяне в професията, лично изпълнителният директор на „Арсенал“ АД го кани в Казанлък, за да участва в екипа по организацията на новия цех в Мъглиж. Пет години по-късно и двамата не съжаляват за това. „Строителството и оборудването за новото производство продължи 11 месеца и 15 дни. Постарахме се да вкараме възможно нова техника и технологии, да създадем перфектни условия на труд“, помни началото в подробности, шефът на 4/170. Той ръководи десетки хора в това производство, някои вече идват и от други краища на България. Хората дори не достигат – производството се разраства. Иванов смята, че заслугата за това е на мениджърското ръководство на казанлъшката оръжейница: “Николай Ибушев показа, че е много добър мениджър, както и целият му екип“. Развитието в Казанлък, Георги вижда не само по арсеналските площадки. Като човек, дошъл тук от другаде, той прави сравнения. И те са в полза на Казанлък. „Самият град се развива. Откакто съм тук, повече от пет години, постоянно виждам това“, споделя жителят на Карлово. „Казанлък е работещ град, динамично място. Извършват се много дейности – строителство, ремонти, нови паркове, улици и градинки“, казва Иванов, който живее на квартира в квартал „Изток“. „Убеден съм, че зад това развитие се крие и ползата от работата в местната власт на Експерти за Казанлък. Арсеналските общински съветници със сигурност дават своя опит и няма как, управлението да не се съобразява с това, защото „Арсенал“ осигурява работа на хиляди казанлъчани и в крайна сметка е сериозен данъкоплатец, който гарантира голяма част от приходите в местния бюджет“, разсъждава шефът на новия оръжеен цех в Мъглиж, още преди да съм отворила дума да го питам, как се чувства тук. Георги живее от 2009-та година в двата края на Долината на розите. Но така му е добре. Останал внезапно без работа, заради неразбирателство с тогавашното ръководство на ВМЗ, той намира своето ново поприще в Казанлък. Ново – само на пръв поглед, защото професията е същата. Това го радва, защото за него напредъкът в професията е да градиш знание върху знанието цял живот. Специалистът, за Иванов, не може да бъде специалист по всичко. Той знае, че кадрите – добрите, се градят с години. „Дай, Боже и при нас по-бързо да се учат младите и новите, че да продължава да върви и занапред производството все така качествено, както е било и е сега...“, надява се началникът на 4/170. Днес е по-трудно от преди, но в „Арсенал“, търсенето на добрите кадри и градежът им, продължава, е впечатлението на снаряжателя, тръгнал по личния си път като многогодишен технолог в сопотските ВМЗ. “ВМЗ беше институция, но - беше... Нещата там, за съжаление, вече се движат в обратна посока. Имам мъка по тая фабрика и мислех, че никога няма да работя другаде и да се чувствам добре там. Но се оказа, че не е така. За мен да работя в „Арсенал“ е чест“, казва Георги. Казва го тихо. Знае си, че може би, звучи старомодно като си повтаря, че си има своя си принцип: “Дела повече – думи, по-малко“. С думите е оставил да борави, при това – професионално, щерката му София, която работи в столично издание като журналист. Но едва на 24 години, тя вече е на път да се разочарова от липсата на достатъчно морал в тая, иначе – уж морална професия. Синът му е на 17 – „адреналинът прелива в главата отвсякъде...“.
“Аз съм щастливо женен“
Георги казва това с усмивка. Щастието у дома, за него задължително минава през грижата на двора, градинката, разни неща по къщата...Има даже време и за ловджийството – дълги години е начело на местната дружинка в родния край. Има много трофеи. Истински, с които се е сдобил лично. Има и пчели, гледа ги за удоволствие. Но нито с трофеите, нето с меда, Георги иска да се хвали: също, както и с работата си. Но не е хвалба, а видима истина свършеното и с неговата помощ в новото арсеналско производство в Мъглиж. „Мога нескромно да кажа, че цехът стана и с моето участие, гордея се с него! Той показва, че не спираме, че се развиваме, постарахме се всички, които участвахме в това, да въведем нови технологии и мисля, че успяхме“, споделя работохоликът Иванов. И като истински работохолик, жалее, че у нас не всичко върви така добре, както е видял това да се случва в „Арсенал“. „Май мъжете, истинските са на свършване...А работата с хора е трудна. Това е една от причините за липсата на добри ръководни кадри. Жените напоследък поемат повече отговорност за управленските дела...“, дава своето лично обяснение за болното ни общество, ръководителят на хората от взривоопасното производство в 4/170, безспорният спец по снаряжение на изстрелите. За когото най-истинската мярка за отлично свършената работа в тая професия, е да съумееш да опазиш най-ценното в едно производство – животът на хората: “Ако не можеш това, значи си некадърник“. Георги Иванов не може да си позволи това. И всеки, бил в 4/170 е видял това с очите си.

На снимката: Георги Иванов с децата си

Диана Рамналиева