Да се отмени изискването за монтиране на аварийно алармено устройство в асансьорните кабини, въведено като изискване в промяната на чл. 38, ал. 2 от 62-ро Постановление на Министерския съвет от 2014 година.


Това поискаха в официално писмо за съдействие обществените посредници на общини в България, членове на Националното сдружение на обществените посредници, до националния омбудсман Мая Манолова. Писмото е резултат от двудневното им разширено заседание на УС на Националното сдружение на местните обществените посредници, домакинствано от Гинка Щерева, обществен посредник на Казанлък.


Като мотив за исканата отмяна, местните обществени посредници посочват факта, че това е по-скоро лобистка, отколкото техническа и загрижена мярка за здравето и безопасността на хората.
„На всеки технически грамотен човек е ясно, че монтирането на телефон за двустранна връзка в никакъв случай не прави технически неизправния асансьор по- безопасен. Във всички асансьорни кабини има номерата на телефоните на обслужващата асансьорна фирма, а и почти всеки гражданин вече има мобилен телефон", пишат в мотивите към искането си местните обществени посредници.

Според тях, тази предвидена законодателно скъпоструваща мярка няма да подобри безопасността в експлоатацията на асансьорните уредби. Те предлагат усилията в дейността на контролните органи, специализираните фирми и етажните собствености, да бъдат насочени към оценка на състоянието и правилната подръжка и експлоатация на асансьорите, където са истинските причини за зачестилите аварии и злополуки.
Според местните омбудсмани, правото да се монтира такъв авариен телефон трябва да е на етажните собствености, които сами да преценят, а не не да бъдат задължавани.
В някои от големите градове крайният срок за монтирането на такива аварийни телефонни уредби, който е до края на тази година и заплахите от страна на фирмите, поддържащи асансьорните уредби за спирането на асансьорите, ако в тях няма телефони, вече предизвиква недоволство.

На разширеното заседание на УС на Националния съвет на сдружението на обществените посредници в България присъстваха 9 от всичките 12 омбудсмани.
На форума си, посредниците между гражданите и различните институции приеха и Декларация до Народното събрание, в която за пореден път настояват институцията на обществения посредник да бъде изградена в местното самоуправление, поради доказаната вече 13 години нейна необходимост.
Обществените посредници поддържат и текстовете във внесения от тях Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, като изразяват убеденост, че Народното събрание ще включи този проблем в дневния си ред. Внесеният законопроект се отнася за промяна на квотата за избор на обществените посредници от местните съвети от 2/3 на ½ мнозинство, както и за финансиране на институцията.
13 години след въвеждането на институцията на обществения посредник в страната, само в 12 български общини от 264, има избрани и действащи обществени посредници. Община Казанлък бе една от първите в България, където бе избран такъв. Омбудсмани има още в общините София, Стара Загора, Кюстендил, Симитли, Попов, Бургас, Пловдив, Шумен, Пазарджик, Кърджали, Две могили.


Нараства разпознаваемостта на инстицуцията и необходимостта от нейния авторитет пред българските граждани, заяви Иван Капралов, председател на Националното сдружение на местните обществени посредници в България. Според него, годишните отчети на местните омбудсмани са на практика регистър на най- важните проблеми на българското общество, по които следва да бъдат взети мерки.