Вече трети месец градската пързалка на площад „Севтополис“ е част от градския централен пейзаж. За трета поредна зима.
И ако през декември, напук на слънцето и неприлично високите температури си беше нещо като аксесоар и витамин за предпразнично коледно-новогодишно настроение, а през януари прекрасно алиби да гониш грипните вируси надалеч, то през слънчевия почти преполовен февруари огромните и мръсни локви, пълни с купища безотговорно хвърлени от нас, човеците боклуци, липсата на детска врява около нея, топящото се ледено поле, преплетено от куп дървении и кабели, вечерното тъмно покрай градския лед, никак, ама никак не се вписват в упорито напъпилите и надничащи, но сбутани в площадните кьошета гиздави иначе сергии с красиви български мартеници.


И търпеливи, все още мартеничари.


И се надяват, и не само те, скоро този, който е забравил очевидно пързалката на градския площад в Казанлък да си я прибере. И ако е надлимитен откъм престой, чинно да си го доплати. В Общината.


Защото народът има достатъчно други пързалки, по които го лузгат всеки ден, а и на тази някак си й се наигра.
Мина й времето.
Не е тематично в сезона вече. Тази пързалка.
Да, ама този, дето нареди пързалката, нещо го няма. Или мота и той мартеници в несвяст и с непомръдващата, но течаща пързалка всекидневно пази всъщност търговска площ?
За мартеници?
Или ще реди ферма за комари, понеже и техният сезон идва?


Кой да ти каже.


Факт е обаче, че нито на пързалката вече й е там мястото, което принципно и инак не й е там, нито й е времето вече да стои там.
А от стоенето там, гледката не е от най- добрите. За локвите, мокрото и подскачащите отдолу площадни дантелени плочки, дума няма да отваряме.



То боде очи!
Та забрави ли някой пързалката или ни пързалят с пързалката?